Решение № 8097 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8717/2014 г.

Решение № 8097 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8717/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Биофрута" ЕООД против решение № 2733 от 24.04.2014 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 7033/2012 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу уведомително писмо изх. № 02-130-2600/7091 от 2.11.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"-Разплащателна агенция, в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по програмата за селските райони 2007-2013 за кампания 2010 г. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 350 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Поддържаните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендират се разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие-Разплащателна агенция не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността на жалбата, съдът приема следното: Предмет на жалбата, с която е сезиран административния съд е било уведомителното писмо, индивидуализирано по-горе, с което частично е отказано финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" за 2010 г. Въз основа на събраните по делото и съдържащите се в преписката доказателства, съдът е приел следното от фактическа страна: жалбоподателят е подал заявление за входяща регистрация за подпомагане по СЕПП, АЕП и по схемата за подпомагане на производители на пресни ягоди и малини, предназначени за преработка. Заявените БЗС са с код АП00, АП02 и АП03. Установено е, че общата площ, с която се кандидатства за подпомагане по АЕП е 256,01 ха. При административната проверка за допустимост на подпомагането е установено застъпване с площи, декларирани от други земеделски производители. Жалбоподателят е отстранил част от застъпванията, а друга част не. Установено е също така, че част от площите попадат извън допустимия слой за подпомагане, както и че голяма част от площите не отговарят на базовите изисквания. Уведомителното писмо е обжалвано по административен ред пред министъра на земеделието и храните, който със заповед № РД-09-722 от 8.05.2012 г. е оставил без уважение жалбата, потвърждавайки установените недопустими площи. В заповедта е посочено, че заявените парцели с код 02 и 03 са били в период на преход и е следвало да бъдат заявени съответно с кодове 07 и 08. Въз основа на заключенията на съдебно-техническите експертизи, съдът е приел следното: общият размер на недопустимите за подпомагане площи заради несъответствие с екологичните стандарти по подаденото заявление са 43,17 ха по код АП03 и 29,19 ха по код АП02, а недопустимите за подпомагане поради несъответствието им с допустимия слой са 9,34 ха, както и че основанията за отказа са сгрешените кодове и недопустимите площи във връзка с допустимия слой, като застъпванията касаят код А00, който не е в обхвата на уведомителното писмо. Въз основа на заключението на проф. Бозев, съдът е приел за установено, че всички заявени БЗС по код А02 са били в период на преход и е следвало да бъдат заявени с код А07, само два от заявените БЗД с код А03, действително са биологични, останалите са били в период на преход и е следвало да бъдат заявени с код АП08. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма. Съдът е приел, че актът съдържа фактически констатации, като те са допълнени от съдържащите се констатации в документите, намиращи се в преписката, в това число и от данните в ИСАК, от които става ясно, че част от заявените БЗС попадат извън допустимия слой, като тази част е минимална в сравнение с общия заявен размер площи и не би се отразила толкова съществено на финансирането. Установено е от съда, че в акта не е посочена като причина за отказа-посочване на грешен агроекологичен код при заявлението, но това става ясно от писмото на и. д. директора на дирекция "Правно-нормативни дейности" при МЗХ от 23.04.2012 г., което е цитирано и в заповедта на министъра на земеделието и храните, с която се е произнесъл по жалбата срещу УП. Съдът се е позовал на ТР № 16/75 г. приемайки, че мотивите са изложени в акта на горестоящия орган. Въз основа на тези съображения, съдът е приел, че не е налице нарушение на изискването за форма, касаещо отказа, базиран на сгрешените кодове А02 и А03. Съдът е приел, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11/2009 г., при наличието на която не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявлението по чл. 7, ал. 2, когато кандидатът отбележи грешен агроекологичен код в заявлението. Съдът е посочил и чл. 13, ал. 2 от същата наредба съгласно който, не се предоставя агроекологично плащане за направление "Биологично растениевъдство" за периода, през който парцели от блока на земеделското стопанство са оставени под угар. Съгласно приложение 1 към Наредбата в приложимата му редакция, за парцелите в преход, съответните кодове са АП07 и АП08. Обстоятелството, че в едно и също БЗС има площи с биологично земеделие и такива в преход според чл. 38, ал. 1 от Наредбата води до отпадане на основанията за подпомагане за цялото БЗС. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. и в тяхната съвкупност, съдът е установил обективната обстановка по спора. Формираните изводи са обосновани и верни. Правилен е изводът на съда, че от данните в преписката могат да се установят конкретните причини, обосновали частичния отказ за финансово подпомагане за агроекологичните дейности. Констатациите на административния орган са доказани по делото посредством събраните заключения на допуснатите съдебно-технически експертизи, които съдът правилно е кредитирал като обективни, подробни и компетентни. Основното оплакване на касатора е, че съдът неправилно е преценил, че обжалваният акт отговаря на изискванията за форма и по-конкретно, че е мотивиран. Административният съд подробно се е обосновал защо приема, че са налице мотиви за постановения отказ. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция напълно споделя съображенията му, че данните в административната преписка могат да допълват и служат за мотиви на оспорения отказ, а така също, че последните могат да се съдържат и в акта на по-горестоящия административен орган, постановен в хода на административното обжалване на първоначалния акт. Жалбаподателят, видно от изявленията на процесуалния му представител в първото по делото открито съдебно заседание е бил наясно с причините за постановения отказ, поради което е имал възможност да обори констатациите на административния орган за неправилно посочен код на културите за биологично растениевъдство и за наличие на недопустими за подпомагане площи, поради излизането им от определения допустим слой за подпомагане. По делото не са събрани доказателства оборващи тези констатации, а както се посочи по-горе, приетите заключения на съдебно-техническите експертизи ги потвърждават. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че административният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на събраните по делото доказателства. Въз основа на обективния анализ на доказателствата е формирал обосновани изводи въз основа на които е приложил правилно материалния закон. Решението като правилно следва да се потвърди изцяло. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд