Решение № 7139 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12899/2020 г.

Решение № 7139 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12899/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Медицински център "Хипоталамус" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Константин Величков" № 2, ет. 5, чрез адв. Ж. Д., против решение № 1635/17.09.2020 г., постановено по адм. д. № 989/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска същото да бъде отменено. Твърди, че са налице всички предпоставки за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски съгласно представен списък на същите. Ответната страна – Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилни са изводите на съда за неоснователност на исковата претенция. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е образувано по искова молба на Медицински център "Хипоталамус" ООД против Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с която се претендират имуществени в размер на 750 лева, причинени му от изменен административен акт Наказателно постановление НП 16-002430/27.06.2019 г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив за нарушение на трудовото законодателство. Така издаденото НП е оспорено пред Районен съд – Пловдив, които с решение № 2294/13.12.2019 г., постановено по АНД № 4342/2019 г. го изменил, като е намален размера на наложената санкция от 10 000 лева на 1 500 лева. Така постановеното решение на влязло в законна сила на 21.01.2020 г. Посочено е, че по делото на районния съд е приложено пълномощно от Медицински център "Хипоталамус" ООД по отношение на адв. Ж. Д., в което е посочено уговореното и заплатено възнаграждение в размер на 850 лева, платими в брой. С обжалваното решение Административният съд – Пловдив е отхвърлил исковата молба, като е приел, че същата е допустима, но неоснователна. Посочено е, че в конкретния случай няма отменен по съответния ред административен акт: оспореното наказателно постановление е само изменено, но не и отменено. Посочено е, че при обжалването на НП съдът е приел, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Медицински център "Хипоталамус" ООД, тъй като е налице деяние, с което се нарушава установения ред на държавно управление, деянието е извършено от наказаното лице и е обявено от закона за наказуемо, но е счетено, че така определеният размер на санкцията е прекомерен, поради и което НП не е отменено, а е само изменено. Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани изводи, които се споделят от касационната инстанция. Съгласно т. 1 от ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно постановление бе прието, че: "За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. ". При съобразяване със задължителната сила на тълкувателното постановление, следва да се приеме, че съдът правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е провел производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство във връзка със съдебното оспорване на НП, но то не е отменено, а изменено. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В конкретния случай липсва първата предпоставка на закона, а именно: отменен по съответния ред административен акт. Видно от материалите по делото наказателно постановление 16-002430/27.06.2019 г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив, не е отменено, а само изменено, като наложената на дружеството санкция е намалена от 10 000 лева на 1500 лева. Това обстоятелство е напълно достатъчно за отхвърляне на исковата претенция. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,