Решение № 4113 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2627/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Директора на Басейнова дирекция (БД) Източнобеломорски регион, чрез пълномощника Гавраилова, и от Строителна къща Диамант ООД, чрез пълномощника адв. Семерджиева, срещу Решение 313/10.01.2025 г., постановено по адм. дело 2817/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. С касационната жалба на Директора на БД Източнобеломорски регион се обжалва решението в частта, с която по жалба на Строителна къща Диамант ООД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 66/17.10.2023 г., издаден от Директора на БД Източнобеломорски регион, в частта на установените задължения за периода 01.01.2022 г. 31.12.2022 г. в размер на 23 652,00 лв. главница, ведно с лихви в размер на 1 952,27 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, според който са налице предпоставките за недължимост на таксата за водовземане за периода 01.01.2022 г. 31.12.2022 г. по установения ред, предвидени в чл. 194, ал. 14 ЗВ. Позовава се на постановление от образувано досъдебно производство по случая. Моли за отмяна на съдебното решение в атакуваната част и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против АУПДВ. Ответникът по тази касационна жалба Строителна къща Диамант ООД, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение в оспорената му част. Претендира присъждане на разноски. С касационната жалба на Строителна къща Диамант ООД се обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против посочения АУПДВ, в частта, с която на дружеството са установени задължения за периода 12.03.2021 г. 31.12.2021 г. в размер на 19 116,00 лв. главница, ведно с лихви в размер на 3 550,82 лв. В касационната жалба, подадена от дружеството, се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил обстоятелството, че дружеството е било препятствано да осъществи водовземане през спорния период поради неосигуряване на достъп от собственика на водното съоръжение, поради което такса не се дължи. Искането е за отмяна на съдебното решение в обжалваната част и уважаване жалбата на дружеството против АУПДВ. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Директорът на БД Източнобеломорски регион, чрез пълномощника си, в подаден писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Строителна къща Диамант ООД и моли за оставяне в сила решението в обжалваната му част. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, подадена от Директора на БД Източнобеломорски регион, и за неоснователност на тази, подадена от Строителна къща Диамант ООД. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 211 АПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а по съществото им, съдът съобрази следното: С Разрешително 31610135/24.02.2021 г., издадено от Директора на БД Източнобеломорски регион, на Строителна къща Диамант ООД е предоставено правото на водовземане от минерална вода от находище Велинград Лъджене 17 по Приложение 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ, гр. Велинград, чрез каптиран естествен извор К-19, с температура на минералната вода 54,0°С, с разрешен годишен воден обем до 47 304,0 м3/год., с разрешена цел на водовземането за всички други цели. Целта е водоснабдяване на обект Хотелски комплекс, разположен на територията на гр. Велинград, община Велинград. Крайният срок на действие на разрешителното е 23.03.2031 г. Съгласно Раздел Задължение за заплащане на такса за водовземане от разрешителното дружеството, като негов титуляр, има задължение да заплаща такса за водовземане, определена на база разрешения обем вода, температура на минералната вода и целта на водовземане, съгласно размерите и сроковете, определени в Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета ПМС 383 от 29.12.2016 г., обн. ДВ. бр. 2 от 6 Януари 2017 г. за използваните водни количества за други цели. При извършена проверка от експерти на БД Източнобеломорски регион на 16.01.2023 г., обективирана в констативен протокол Пз-009 от същата дата, във връзка с дължимите такси по разрешително, е констатирано, че не е заплатена дължимата такса за предоставено право на водовземане от минерални води. Констативният протокол, ведно с покана за доброволно изпълнение и уведомление за започване на производство по установяване на публичното задължение, са връчени на дружеството на 18.05.2023 г. Във връзка с това от Строителна къща Диамант ООД е подадено възражение, в което е изразено становище за недължимост на таксата, тъй като правото на водовземане не е упражнено в проверяваните периоди поради настъпили повреди. Възражението е прието за неоснователно, като органът е пристъпил към издаване на спорния АУПДВ, с който в тежест на Строителна къща Диамант ООД са установени задължения за такса за водовземане от минерални води по издаденото разрешително за периода 12.03.2021 г. 31.12.2021 г. в размер на 19 116,00 лв. главница, ведно с 3 550,82 лв. лихви, и за периода 01.01.2022 г. 31.12.2022 г. в размер на 23 652,00 лв. главница, ведно с 1 952,27 лв. лихви. Общият размер на установените с акта задължения възлиза на 48 271,09 лв. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-техническа експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка и след извършена проверка по чл. 146 във вр. чл. 168 АПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формирал извод за частична материална незаконосъобразност на АУПДВ. За да отмени акта в частта на установените за периода 01.01.2022 г. 31.12.2022 г. задължения, административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 194, ал. 14 ЗВ, тъй като строежът на подземния водопровод за свързване към каптирания естествен извор К-19 до хотелския комплекс, стопанисван от дружеството, е започнал на 21.01.2022 г., но е бил спрян на 22.03.2022 г., като е окончателно изпълнен на 05.01.2024 г. Формиран е решаващ извод, че за периода на спиране на строежа дружеството не е успяло да упражни правото си на водовземане по независещи от него причини, поради което таксата следва да бъде определена на база отнетия обем. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото е изпратено като преписка на административния орган за определяне на таксата при съобразяване дадените със съдебния акт указания по приложение на материалния закон. В частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството по отношение на установените за периода 12.03.2021 г. 31.12.2021 г. задължения, съдът, въз основа заключението по СТЕ, е приел, че строежът на водопровода за присъединяване не е бил започнал, поради което предвиденото в разпоредбата на чл. 194, ал. 14 ЗВ изключение не може да намери приложение. Споделени са съображенията, изложени в административния акт, според които задълженията за таксата за водовземане следва да бъдат определени съобразно чл. 194, ал. 3 ЗВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон. Спорът по делото се свежда до това как следва да бъдат определени задълженията на Строителна къща Диамант ООД за всеки от процесните периоди. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1 б. в от Закона за водите за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от минерални води. Според ал. 3 на законовия текст таксата за водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода, а според ал. 6 размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета от Министерския съвет. Изключение от цитираната нормативна уредба е уредено в чл. 194, ал. 13 в приложимата по време редакция към ДВ, бр. 25 от 26.03.2019 г. (сегашна ал. 14, на която се е позовал административният съд) от Закона за водите, според който, когато компетентните органи установят, че в състоянието на довеждащата система до обекта, в който се ползва минералната вода, са настъпили повреди, препятстващи упражняването на предоставеното право за водовземане, и системата не е собственост на титуляря на разрешителното, таксата за водовземане се определя на базата на отнетия обем вода, условията на чл. 194а, ал. 1 и температурата на минералната вода за периода от датата на установяване на повредата до възстановяване на довеждащата система, но не повече от една година за срока на действие на разрешителното. По касационната жалба на Директора на БД Източнобеломорски регион: В действителност, както се сочи в касационната жалба на страната, съгласно т. 8 от Приложение към издаденото на дружеството разрешително титулярът се задължава да извърши присъединяването на отклонението за захранване на водоснабдявания обект (хотелски комплекс) съгласно проекта за присъединяване, въз основа на който е издадено разрешителното. Съгласно проекта за присъединяване по чл. 158 от Наредба 1/10.10.2007 г., същото следва да се извърши от източната страна с цел присъединяването да се извърши възможно най-отдалечено от стените на каптирания извор, за да не бъде компрометиран. Извършените на място проверки от служители на БД Източнобеломорски регион, резултатите от които са обективирани в констативни протоколи ПВ3-41/24.03.2022 г. и ПЗ-157/05.05.2022 г., са установили, че изпълнените изкопни работи отговарят на одобрен технически проект от Община Велинград, но не и на проекта за приесъединяване по чл. 158 от Наредба 1/10.10.2007 г., като същите са извършени от западната страна на разпределителната шахта към КЕИ К-19, в който смисъл е и заключението по СТЕ. Това е обусловило необходимост от изменение на действащия ПУП и съгласуване на проекта с БД Източнобеломорски регион. Въпреки посочените разминавания между първоначално одобрения проект по чл. 158 от Наредба 1/10.10.2007 г., въз основа на който е издадено разрешителното за водовземане на дружеството, и последващия такъв, не намират подкрепа в доказателствата по делото твърденията на касатора, че поради изкопните действия в отклонение от първоначалния проект е настъпила повреда, поради което не е приложима разпоредбата на чл. 194, ал. 13 ЗВ. От Постановление за прекратяване на наказателно производство, на което се позовава касаторът, се установява, че на 27.04.2022 г., след получен сигнал в БД и извършена проверка на място, е извършено проучване от лицензиран хидрогеолог инж. В.. Според заключението на експерта техническата амортизация на разпределителната шахта, по която са установени видими слаби пукнатини, е възможна причина за слаба филтрация от нея към западната част на терена. Посочено е още, че частично нарушаване на целостта на противофилтрационния екран в близост до шахтата и шахтовия кладенец е довело до увеличаване на филтрацията на термални води и запълване на изкопа. В заключение е посочено, че не се доказва пряка връзка между извършените изкопни дейности и увеличената фитлрация, като по-скоро изкопните дейности са направили видима тази филтрация, която вече е съществувала, като различен извод не следва и от неоспореното заключение по СТЕ. С оглед това, въпреки допуснатите отклонения при започване на строителните дейности по присъединяване спрямо одобрения проект по чл. 158 от Наредба 1/10.10.2007 г., не това е причината за настъпилата повреда, във връзка с отстраняването на която е възложена обществена поръчка, а изпълнението на проекта по свързване е спряно на 22.03.2022 г., т.е. налице е била повреда, препятстваща упражняването на предоставеното право за водовземане, в системата, която не е собственост на титуляря на разрешителното по смисъла на чл. 194, ал. 13 ЗВ. С оглед това решението на административния съд, в частта, с която е отменен АУПДВ, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Строителна къща Диамант ООД: Необосновано дружеството твърди, че по отношение на периода 12.03.2021 г. 31.12.2021 г. също са налице предвидените предпоставки за изчисляване на таксата за водовземане на базата на отнетия обем вода, условията на чл. 194а, ал. 1 и температурата на минералната вода в съответствие с разпоредбата на чл. 194, ал. 13 ЗВ. Таксата за водовземане от минерални води се дължи за предоставеното право на водоползване на минерална вода, от датата на влизане в сила на разрешението за всяка една година от определения срок на действие, независимо от това дали титулярят на правото фактически е реализирал същото, т. е. дали реално е осъществявано разрешеното водовземане (в този смисъл Решение 7938 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. дело 5026/2016 г., III о.; Решение 5767 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. дело 6725/2015 г., III о.; Решение 113306 от 09.12.2015 г. на ВАС по адм. дело 15636/2014 г., III о.; , Решение 12473 от 19.11.2024г. на ВАС по адм. дело 6877/2024 г.; Решение 1498 от 18.02.2025 г. по адм. д. 7868 / 2024 г.). В конкретния случай Строителна къща Диамант ООД е титуляр на разрешително 31610135/24.02.2021 г., поради което за него е налице задължение за заплащане на такса за периода 12.03.2021 г. 31.12.2021 г., определена съгласно законовите изисквания, независимо дали титулярят фактически е реализирал същото, т. е. дали реално е осъществявано разрешеното водовземане. Обосновано и в съответствие със заключението по СТЕ съдът е приел, че за посочения период не се установяват предпоставките по чл. 194, ал. 13 ЗВ, тъй като строежът е започнал на 21.01.2022 г., т.е. доколкото не се установява повреда в състоянието на довеждащата система до обекта, в който се ползва минералната вода, препятстваща упражняването на предоставеното право за водовземане, таксата е дължима. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и навременна претенция в полза на Строителна къща Диамант ООД се следват разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част, в размер 2 418,75 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,