Решение № 7084 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15823/2009 г.

Решение № 7084 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15823/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Сливен, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Венелин Алексиев, срещу решение № 142/27.10.2009 г., постановено по адм. дело № 225/2009 г. на Административен съд - Сливен. В жалбата се поддържа че решението е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се претендира отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Христо Андонов Христов, моли съда да я остави без разглеждане, като недопустима, без да излага конкретни съображения в тази връзка, а в отношение на евентуалност - да я отхвърли, като неоснователна. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Гроздан Грозев моли съда да остави в сила обжалваното решение, както и да му присъди направените за настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира че жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следното: С обжалваното решение, Административен съд - Сливен във връзка с жалбата на Христо Андонов Христов е отменил като незаконосъобразни заповед № 1297/22.07.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Сливен и заповед за поправка на допусната в мотивите на последната, очевидна техническа грешка № 1358/03.08.2009 г. С посочените актове, на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б."д" във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 2, предложение второ ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на Христо Христов - полицай, категория Е - II степен, младши автоконтрольор в Областна дирекция на МВР - Сливен, считано от датата на връчване на първоначалната заповед. За да ги отмени, съдът по същество е приел, че след като в заповед № 1297/22.07.2009 г. е отразен погрешно номера на делото, по което служителят е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 2, вр. ал. 1 НК и с оглед маловажността на случая е освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание по чл. 78а НК, и тази грешка не е отстранена със заповед № 1358/03.08.2009 г., то оспорените индивидуални административни актове не съдържат фактическите основания за издаването си и следва да бъдат отменени само на това основание. Въз основа приложените по делото доказателства от съда са направени следните верни фактически констатации: Христо Андонов Христов, в качеството му на държавен служител - мл. автоконтрольор, категория Е - III степен, с влязло в сила на 24.04.2008 г. решение № 8/08.04.2008 г. на Сливенския военен съд, постановено по АНД № 8/2008 г. е признат за виновен в това, че в периода 02.04. - 13.04.2007 г. в гр. Сливен при условията на продължавано престъпление, в кръга на службата си съставил осем известия за глоба с фиш, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел използването им като доказателства; поради маловажността на случая - за престъплението по чл. 311, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, полицейският служител е освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание по чл. 78а НК; в заповед № 1297/22.07.2009 г. на директора на ОД на МВР - Сливен, номерът на решението, по което е установено фактическото основание за прекратяване на служебното правоотношение, наместо с цифрата "8" е обозначен със "7", която грешка не е отстранена и с издадената на основание чл. 30, ал. 2 ЗМВР, заповед за поправка на първоначалната заповед № 1358/03.08.2009 г. Във връзка с доводите, наведени от жалбоподателя в първоинстанционното производство, съдът обосновано е приел, че в случая не са налице основания да се приеме, че горепосочените заповеди са нищожни. В тази връзка е констатирано, че те са издадени от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл. 246, т. 2, вр. чл. 186, ал. 1 ЗМВР и при съобразяване с административнопроизводствените правила. Независимо от това, поради погрешното посочване на номера на делото, по което е наложено наказание на полицейския служител от Сливенския военен съд, е направен изцяло необоснования извод, че не е спазено изискването за посочване на фактическите основания за издаването им, а оттам и е налице основания за тяхната отмяна. При това не е съобразено обстоятелството, че с оглед естеството на заповедта за поправка, същата й е издадена на фактически основания, съществено отличаващи се от тези на първоначалната заповед за прекратяване на служебно правоотношение - наличие на допуснати в текста на последната, очевидни технически грешки. Обжалваното решение е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон. С оглед съдържанието на двете отменени заповеди на директора на ОД на МВР - Сливен, необоснован е направеният от административния съд извод, че тези актове не обективират фактическите и правни основания за тяхното издаване. В оспорените актове подробно са изложени фактическите обстоятелства, поради които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на Христо Христов. Съгласно чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР /в приложимата редакция на текста, съобразена при поправката на заповед № 1297/2009 г. със заповед № 1358/2009 г./, едно от кумулативните изисквания за участие в конкурс за постъпване на държавна служба, а оттам и за заемането на държавна служба в МВР е лицето да не е осъждано за престъпление от общ характер, независимо от последвалата реабилитация или да не е освободено от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс. Установената по делото фактическа обстановка обуславя извода, че по отношение на Христо Андонов Христов е осъществена хипотезата по предложение второ на чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР, а оттам и че е налице условието за приложение на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" ЗМВР /в действащата към момента на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение редакция след изм. по ДВ бр. 42/05.06.2009 г./. Според последната разпоредба, служебното правоотношение на държавен служител в МВР се прекратява при обективна невъзможност същият да изпълнява задълженията си, поради установяване наличието на обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР, когато не е задължително налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". Предвид изложеното касационната инстанция приема, че в случая са били приложими именно посочените като правно основание за издаване на заповед № 1297/22.07.2009 г., след осъществената поправка на техническа грешка, осъществена със заповед № 1358/03.08.2009 г., разпоредби на чл. 245, ал. 1, т. 7, б."д" ЗМВР във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 2, предл. второ ЗМВР, според които служебното правоотношение на държавния служител се прекратява включително ако е освободен от наказателна отговорност за умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а НК. Допуснатата в тези заповеди очевидна фактическа грешка при изписване на номера на делото на Сливенския военен съд /впоследствие отстранена с представената в настоящото производство, заповед за поправка № 1995/10.11.2009 г. на директора на ОД на МВР - Сливен/, е ирелевантна за преценката на тяхната законосъобразност. Останалите изложени в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение обстоятелства, съставляващи фактическо основание за постановяване на акт по чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" ЗМВР, индивидуализират в достатъчна степен решението на Сливенския военен съд, с което полицейският служител - неин адресат, е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК. От изложеното следва, че служебното правоотношение е прекратено законосъобразно при наличието на материалноправните предпоставки за това - полицейският служител не отговаря на императивното изискване за да заема длъжност в МВР, а именно да не е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а НК, напълно оправдано с оглед принципите, които държавните служители в МВР трябва да спазват при изпълнението на служебните си задължения. По изложените съображения, решението за отмяна на оспорените в първоинстанционното производство индивидуални административни актове, като неправилно следва да бъде отменено. Заповедите са издадени от компетентен орган в предписаната от закона форма, без при това да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила или противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да бъде решен по същество, на основание чл. 222, ал. 1 АПК и да бъде постановено решение, с което да се отхвърли жалбата на Христо Андонов Христов срещу заповед № 1297/22.07.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Сливен и заповед за поправката й на същия орган № 1358/03.08.2009 г. С оглед изхода от спора и направеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на юрисконсултското възнаграждение, на Областна дирекция на МВР - Сливен следва да бъде присъдено такова, в размер общо на 300 лв за двете инстанции, определен съгласно чл. 8 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима на основание чл. 143, ал. 4 вр. чл. 228 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,