Решение № 5319 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8884/2014 г.

Решение № 5319 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8884/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 245 от 20.05.2014 г., постановено по адм. д. № 165 по описа за 2014 г. на Административен съд - Враца (АСВ), с което Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД"ИН") е осъдена да заплати на Ивайло Даниелов Иванов сума в размер на 2000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди при престоя му в Затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ) "Керамична фабрика" към Затвора - гр. Враца през периодите 04.02.2011 г. - 02.05.2011 г.; 08.09.2011 г. - 23.03.2011 г. и 01.11.2012 г. - 25.06.2013 г., или общо 1 г. и 5 месеца, поради неосигуряване на нормални условия на живот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2014 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част до пълния размер от 20000,00 лв. е отхвърлен. Наред с това са отхвърлени и предявените от Иванов против ГД"ИН" искове за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди през време на изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в ЗООТ "Керамична фабрика" и работен обект (РО) "Охрид" към Затвора - Враца, вследствие незаконосъобразни бездействия на администрацията, а именно: 1. 5000,00 лв. за претърпените вреди вследствие на невъзможността му да използва библиотеката в ЗООТ "Керамична фабрика"; 2. 10000,00 лв. за претърпените вреди вследствие на огромната преумора от непрекъснатата работа без почивка като общ работник в кухнята в ЗООТ "Керамична фабрика"; 3. 10000,00 лв. за претърпените вреди вследствие невъзможността да използва телефонна връзка със семейството и близките си повече от 7 месеца през време на престоя си в РО "Охрид". Първата касационна жалба е подадена от Иванов срещу посоченото съдебно решение, в частта, с която предявеният от него иск за обезщетение от неудобствата в ЗООТ "Керамична фабрика" в размер на 20000,00 лв. е отхвърлен за сумата над 2000,00 лв. до пълния предявен размер от 20000,00 лв., както и в частта, с която са отхвърлени останалите предявени от него искови претенции. Поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора определеното по първия иск обезщетение е занижено, а изводите на съда за неоснователност на останалите му искови претенции са необосновани и са направени без да са обсъдени събраните гласни доказателства. Иска се отмяна на решението, предмет на контрол, в обжалваната част и решаването му по същество. Ответникът по тази касационна жалба ГД"ИН" я оспорва в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез упълномощен юрисконсулт. Изразява становище за нейната неоснователност. Решението е правилно, в частта, в която исковите претенции са отхвърлени. Не са налице елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд Иванов се явява лично, поддържа предявената жалба и оспорва подадената от ГД"ИН". Моли исковите му претенции да бъдат изцяло уважени при съобразяване изложеното в касационната жалба. Втората касационна жалба е подадена от ГД"ИН" срещу посоченото съдебно решение, в частта му, с която претенцията на Иванов е уважена за сума в размер на 2000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди през периодите 04.02.2011 г. - 02.05.2011 г.; 08.09.2011 г. - 23.03.2011 г. и 01.11.2012 г. - 25.06.2013 г., поради неосигуряване на нормални условия на живот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2014 г. до окончателното й изплащане. По подробно изложени съображения се иска отмяната на решението в неговата осъдителна част и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба Ивайло Иванов я оспорва по подробни съображения, изложени в представен по делото писмен отговор и изразява становище за нейната неоснователност. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът ГД "ИН" се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име я поддържа и моли да бъде уважена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество и двете касационни жалби са основателни, но не по посочените в тях причини. Видно от посоченото в обжалваното решение, съставът на АСВ е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявени срещу ГД"ИН" в общ размер на 45000,00 лв., представляващи обезщетения за причинени му от ответника неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие, а именно: 1. 20000,00 лв. за претърпените вреди вследствие условията на живот в ЗООТ "Керамична фабрика"; 2. 5000,00 лв. за претърпените вреди вследствие на невъзможността му да използва библиотеката в ЗООТ "Керамична фабрика"; 3. 10000,00 лв. за претърпените вреди вследствие на огромната преумора от непрекъснатата работа без почивка като общ работник в кухнята в ЗООТ "Керамична фабрика"; 4. 10000,00 лв. за претърпените вреди вследствие невъзможността да използва телефонна връзка със семейството и близките си повече от 7 месеца през време на престоя си в РО "Охрид", ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане. Въз основа на документите, които се съдържат в затворническото досие на Иванов, доклада на Омбудсмана на Република България, свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели и като се е позовал на чл. 3 ЗИНЗС, чл. 29, ал. 1 от Конституцията и чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), първоинстанционният съд е направил извод за частична основателност на предявения по т. 1 по - горе иск, който е уважил в размер до 2000,00 лв., представляващи, съгласно диспозитива на съдебното решение, "обезщетение за претърпени от Иванов неимуществени вреди при престоя му в ЗООТ "Керамична фабрика" към Затвора - Враца през периодите 04.02.2011 г. - 02.05.2011 г.; 08.09.2011 г. - 23.03.2011 г. и 01.11.2012 г. - 25.06.2013 г., или общо 1 г. и 5 месеца, поради неосигуряване на нормални условия на живот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2014 г. до окончателното й изплащане". Този иск, в останалата му част, до пълния предявен размер от 20000,00 лв., е отхвърлен. Отхвърлени са и останалите предявени от Иванов искове, посочени в диспозитива на съдебното решение като такива за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди през време на изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в ЗООТ "Керамична фабрика" и РО "Охрид", вследствие незаконосъобразни бездействия на администрацията, а именно: 1. 5000,00 лв. за претърпените вреди вследствие на невъзможността му да използва библиотеката в ЗООТ "Керамична фабрика"; 2. 10000,00 лв. за претърпените вреди вследствие на огромната преумора от непрекъснатата работа без почивка като общ работник в кухнята в ЗООТ "Керамична фабрика"; 3. 10000,00 лв. за претърпените вреди вследствие невъзможността да използва телефонна връзка със семейството и близките си повече от 7 месеца през време на престоя си в РО "Охрид". Решението, предмет на касационен контрол, е недопустимо постановено по нередовна искова молба, която не съответства на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, тъй като предявените от Иванов обективно съединени искове не са конкретизирани по период. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което настоящият съд, по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК, следи служебно. Ето защо, решението следва да бъде обезсилено изцяло, а делото - върнато за ново разглеждане на друг състав на АСВ. За да приеме това настоящият състав на Върховния административен съд, състав на трето отделение, съобрази следното: Пред Административен съд София - град (АССГ) е подадена искова молба от Ивайло Даниелов Иванов, с която срещу ГД"ИН" са предявени пет обективно съединени иска за заплащане, както следва: 1. на сумата от 20000,00 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, възникнали вследствие условията на живот в ЗООТ "Керамична фабрика", ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане; 2. на сумата от 5000,00 лв. за претърпените неимуществени вреди, възникнали вследствие на невъзможността да използва библиотека, каквато би трябвало да има според ЗИНЗС в ЗООТ "Керамична фабрика", ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане; 3. на сумата от 10000,00 лв. за претърпените неимуществени вреди, възникнали вследствие на огромната преумора от непрекъснатата работа без почивка като общ работник в кухнята на ЗООТ "Керамична фабрика", ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата; 4. на сумата 10000,00 лв. за претърпените неимуществени вреди, възникнали вследствие на невъзможността да използва телефонна връзка със семейството и близките си повече от седем месеца в РО "Охрид", ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата и 5. на сумата от 5000,00 лв. за претърпените неимуществени вреди, възникнали вследствие на конвоирането му от гр. Враца до гр. София, без да са осигурени безопасни условия за пътуване, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата. Образувано е адм. д. № 1541 по описа на АССГ за 2014 г. С Определение № 805 от 14.02.2014 г. производството по адм. д. № 1541/2014 г. е прекратено като исковата молба на Иванов е изпратена за разглеждане по компетентност на АСВ, където е образувано адм. д. № 165 по описа за 2014 г. Видно от Разпореждане от 25.02.2014 г., съставът на АСВ е приел, че Иванов е предявил "обективно съединени искове против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София в общ размер на 50000 лева, представляващи обезщетения за причинените му от ответника неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие". По - нататък в разпореждането е посочил, че исковата молба е редовна, а "предявеният иск" допустим и е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В първото по делото съдебно заседание на 26.03.2014 г. съдът е докладвал, че са предявени обективно съединени искове против ГД"ИН" в общ размер на 50000,00 лв., представляващи обезщетения за причинени на ищеца от ответника неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие през периода 21.01.2011 г. - 29.11.2013 г., когато е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в ЗООТ "Керамична фабрика", гр. Враца и в работен обект "Охрид" в с. Охрид към Затвора - Враца, където е претърпял множество страдания, свързани с условията в общежитието, продължителната работа, липсата на библиотека, на телефонна връзка и други, подробно описани в исковата молба. С нарочно определение от това съдебно заседание, предвид направено оттегляне на един от предявените искове, производството по делото е частично прекратено по отношение на предявения иск за присъждане на сума в размер на 5000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, възникнали вследствие на конвоирането на Иванов от гр. Враца до гр. София, без да са му осигурени безопасни условия за пътуване. Както се посочи, първоинстанционният съд не е констатирал нередовност на предявената искова молба, изпратена му от АССГ и е пристъпил към разглеждането на предявените с нея обективно съединени искове. Съдът не е отчел, че въпреки подробната обстоятелствена част на исковата молба, видно от нейния петитум, ищецът не е конкретизирал периодите, за които претендира присъждането на посочените там обезщетения. Въпреки това, като е разгледал предявените искове, съдът е уважил първият от тях до размера на 2000,00 лв., които е присъдил за посочените в диспозитива периоди: 04.02.2011 г. -02.05.2011 г.; 08.09.2011 г. - 23.03.2011 г. и 01.11.2012 г. - 25.06.2013 г., или общо 1 г. и 5 месеца, поради неосигуряване на нормални условия на живот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2014 г. до окончателното й изплащане. Очевидно е, че съдът е извел исковия период от твърденията на Иванов, които се съдържат в обстоятелствената част на исковата молба. Останалите искове е отхвърлил, като в диспозитива е посочил исковия период така: "през време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в ЗООТ "Керамична фабрика" и РО "Охрид" към Затвора - Враца". Наред с това досежно иска за претърпени вреди от невъзможността да използва телефонна връзка със семейството си и близките си, е посочил, че това е за период "...повече от 7 месеца през време на престоя си в РО "Охрид", с. Охрид". Предвид дотук изложеното следва да се приеме, че за да разгледа и се произнесе по предявените искове, съставът на АСВ не е отчел, че исковата молба, с която са предявени обективно съединените искови претенции не съответства по съдържание на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. Вместо да съобрази това, съдът е приел за разглеждане една нередовна искова молба. Последващите действия на съда, описани по - горе, са показателни за така констатираната от настоящия съд нередовност. Още с разпореждането за насрочване от 25.02.2014 г. съдът нееднозначно определя предмета на делото, като сочи, от една страна, че са "предявени обективно съединени искове" и то с обща цена от 50000,00 лв., а от друга - визира "предявения иск", за заплащането на посочената сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие, без да сочи периода за който се претендира това обезщетение. Този период за първи път е определен от съда в доклада на делото, направен в съдебното заседание на 26.03.2014 г., както следва: 21.01.2011 г. до 29.11.2013 г. за всеки от обективно съединените искове (посочени отново с обща цена), който, съгласно пояснението на съда, представлява периода на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в ЗООТ "Керамична фабрика" и РО "Охрид", без този период да е посочен в този смисъл в исковата молба. Видно от обстоятелствената й част, Иванов е конкретизирал периодите, в които е пребивавал в ЗООТ "Керамична фабрика", които не съвпадат с посочения такъв в доклада на делото, а с тези, посочени в диспозитива на решението във връзка с произнасянето по първия от предявените искове. Произнасянето на съда в този смисъл е недопустимо, доколкото видно от петитума на исковата молба, по която е образувано производството пред АСВ, Иванов не е конкретизирал периода на исковата си претенция, както по т. 1 от него, така и по отношение на останалите искове. Този период не може да се извежда от обстоятелствената част на исковата молба. Недопустимо съдът се е произнесъл и по останалите искове. Съгласно диспозитива на решението търсените обезщетения са за претърпени от Иванов неимуществени вреди "...през време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода..." в ЗООТ "Керамична фабрика" и РО "Охрид" към Затвора - Враца. Такъв период не само не е конкретизиран, но и не съответства, както на доклада на делото, така и на петитума, заявен в исковата молба относно исковете му по т. 2, 3 и 4 от него, макар в обстоятелствената й част периодите, през които Иванов е заемал длъжността "общ работник" в кухнята на ЗООТ "Керамична фабрика" и периодите на пребиваването си в РО "Охрид" и ЗООТ "Керамична фабрика" да са посочени. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Вредите следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Исковата молба следва да съдържа твърдение за причинените вреди, изложение в какво се изразяват те, от кой конкретно незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие произтичат, както и периода, за който се претендират. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум. Следва да се посочи цената на иска и лицето, срещу което искът е предявен. Предвид това и при съобразяване на гореизложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. Видно е от заявения в нея петитум, че липсва конкретизация досежно периода, за който се претендират вредите по всеки от исковете, а именно петитумът определя границите на решаващата дейност на съда. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение, съдът следи служебно. Доколкото се прие, че съдебното решение, предмет на касационна проверка, е постановено при нередовно упражнено право на иск, то е недопустимо. С оглед констатираното основание за по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася до оплакванията за неправилност на обжалваното съдебно решение, които са наведени в касационните жалби. Решението следва изцяло да се обезсили като недопустимо, а делото да се върне на АСВ за ново разглеждане от друг състав на този съд, при което да се извършат дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба в изпълнение на чл. 129 ГПК, след което да се пристъпи към разглеждане на спора по същество. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,