Решение № 14151 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9238/2020 г.

Решение № 14151 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9238/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК.

Образувано е по искане за отмяна от В. Ковачева, В. Ковачева и А. Ковачева на влязло в сила решение № 27/18.02.2019 г. по адм. д. № 13/2018 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, оставено в сила с решение № 17113/13.12.2019 г. по адм. д. № 5029/2019 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. А. Ковачева, съпруга на починалия П. Ковачев, навежда доводи за наличието на основание за отмяна по чл. 245 от АПК, поради нарушено право на участие в административното производство заради невръчване на съобщение на ТП НОИ-Стара Загора. Твърди, че е връчено само разпореждането след връщане на преписката от съда за ново произнасяне.

Относно В. Ковачева, дъщеря на починалия и В. Ковачева, майка на починалото лице, са развити следните отменителни основания: 1. по чл. 239, т. 1 от АПК, установено е ново обстоятелство по друго адм. д. № 793/2019 г. по описа на АС - Благоевград за липсата на медицински контрол във военен обект Лопово, респ. необезопасени условия на труд в рисков отдалечен военен обект, 2. по чл. 239, т. 2 от АПК за непълно и недостатъчно заключение на проф. М. Израел относно констатациите за безопасността на условията на труд във военен обект Лопово, защото същият не е посетил обекта, 3. по чл. 239, т. 4 от АПК относно наличието на влязло в сила решение по адм. д. № 793/2019 г. на АС - Благоевград, оставено в сила с решение на Върховния административен съд, в което макар спорът да не е бил за наличието или не на трудова злополука по чл. 200 от КТ, е прието, че е налице пар. 1, т. 8 от ДР на ЗОВСРБ за обезщетение по чл. 233 от ЗОВСРБ. Иска отмяна като неправилно на решението на АС - Стара Загора и решението на Върховния административен съд, с което е оставено в сила, а делото да бъде върнато за ново разглеждане с указания за нова експертиза, проверка на условията на труд на място, замерване на честоти и степен на отдалеченост на обекта.

Ответната страна директорът на ТП на НОИ Стара Загора оспорва искането за отмяна като неоснователно. Твърди, че не се касае за нито една от хипотезите на чл. 239, т. 1 от АПК, нито се твърди наличието на такива. По чл. 239, т. 2 от АПК не е доказана неистинност на заключението на вещото лице по реда на АПК. Не е налице и хипотеза на чл. 239, т. 4 от АПК поради липсата на пълно обективно и субективно тъждество между двете дела, предмет на които са били различни административни актове и различни страни. Липсва основание за отмяна и по чл. 245 от АПК, защото не е налице пропуск на съда да конституира страна по делото.

Ответникът военно формирование /поделение/ 24620 с. Свобода оспорва искането за отмяна като неоснователно. Процесуалният представител в о. с. з. изрично заявява, че не претендира разноски.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като извърши служебна проверка по допустимостта на искането установи следното:

Иска се отмяна на решение № 27/18.02.2019 г. по адм. д. № 13/2018 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на В. Ковачева и В. Ковачева от [населено място] против решение № 1040-23-43/21.12.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора, с което решение е потвърдено разпореждане № 98/19.10.2016 г. на главен инспектор при ТП - НОИ Стара Загора за неприемане за трудова злополука с П. Ковачев, военнослужещ, логистик в 3-ти регионален център с. Лопово, община Чирпан към в. ф. /поделение/ 24620 с. Свобода, община Чирпан, намиращ се на голяма надморска височина. Ковачев е починал по време на дежурство на 22.04.2016 г. в центъра в 15.40 ч. По делото е участвала като заинтересовано лице А. Ковачева поради неподадена от нейна страна първоначална жалба до съда. Съдът е приел с решението, че няма причинна връзка между смъртта и условията на труд, съгласно ЕР № 0035/30.08.2016 г. на ТЕЛК при ВМА ЦВМК-София. В съдебното производство е допусната и приобщена като доказателство комплексна съдебно-медицинска експертиза с участието на трима експерти проф. М. Израел, д-р Д. Меламед и доц-д-р А. Александров от МФ на МУ-София, национален консултант по съдебна медицина. Дадено е заключение, че логистичните задължения не са свързани с риск за сърдечно-съдово заболяване, работната зона е над 1600 м., но под 2000 м. надморска височина и не може да доведе до височинна хипоксия. По тялото на починалия военнослужещ не са правени медицински изследвания и не е извършена аутопсия поради отказ на съпругата А. Ковачева. В този смисъл са показанията на свидетеля д-р Г. Чапразов- л. 155, лекар в Спешен център, който е дал заключение, че лицето е починало от остра сърдечносъдова недостатъчност. Точната причина за смъртта не може да бъде установена. От медицинската документация не може да се приеме, че починалият е страдал от хронично заболяване. Проф. Израел не е посетил на място центъра. От обясненията на процесуален представител на в. ф. 24620 мл. юр. Лазарова в о. с. з. на 12.02.2018 г. /л. 136 става ясно, че в център Лопово няма лице с медицинско образование, а само бойни санитари, сред които е редник Г. Колаксъзов, дал първа медицинска долекарска помощ чрез масаж в сърдечната област. Освен това в о. с. з. на същата дата мл. юрисконсулт Лазарова уточнява /л. 138/, че не оспорват, че смъртта е настъпила по време и при изпълнение на служебни задължения в поделението в център Лопово, но спорят, че е налице причинна връзка между условията на труд и настъпилата смърт по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Съдът приема, че злополуката не е трудова, защото липсват всички елементи на фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО. Решението е оставено в сила с решение № 17113/13.12.2019 г. по адм. д. № 5029/2019 г. по описа на ВАС, шесто отделение.

С решение № 2209/24.10.2019 г. по адм. д. № 793/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград по жалбата на В. Ковачева, В. Ковачева и А. Ковачева е отменено решение № РД-86-1/7.03.2017 г. на министъра на отбраната, с което е отказано изплащане на обезщетение по чл. 233, ал. 2 от ЗОВСРБ. Прието е, че смъртта на П. Ковачев е настъпила при изпълнение на служебните задължения. С решение № 4987/28.04.2020 г. по адм. д. № 631/2020 г. по описа на ВАС, пето отделение, решението е оставено в сила като правилно.

1. Исканията на трите искателки са допустими.

Искането за отмяна на А. Квачева по чл. 245 вр. с чл. 246, ал. 2 от АПК е допустимо, предвид чл. 247 вр. с чл. 240, ал. 3 от АПК. Иска се отмяна на решение на АС - Стара Загора, влязло в сила на 13.12.2019 г., а искането до съда е от 16.07.2020 г. и е в едногодишния срок.

Искането за отмяна на В. Ковачева и В. Ковачева е допустимо: по чл. 239, т. 1 от АПК вр. с чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК срокът е тримесечен от узнаването, но не по-късно от 1 година от влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Тримесечният срок е спазен, предвид твърдението, че за новото обстоятелство са узнали в хода на административното производство по адм. д. № 793/2019 г. на АС - Благоевград, приключило с влязъл в сила съдебен акт на 28.04.2020 г., а искането е подадено на 16.07.2020 г.

Срокът по чл. 240, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 239, ал. 1, т. 2 от АПК тече от узнаване на решението, но не по-късно от 1 година от влизане в сила на решението. В случая искателите твърдят, че това е решението по адм. д. № 293/2019 г. по описа на АС - Благоевград и следователно 3-месечният срок е спазен.

Срокът по чл. 240, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 239, ал. 1, т. 4 от АПК е тримесечен от деня на влизане в сила на последното решение, в случая на 28.04.2020 г.

1. Разгледани по същество исканията за отмяна на влязъл в сила съдебен акт са неоснователни.

По искането на А. Ковачева за отмяна на решение по адм. д. № 13/2018 г. на АС - Стара Загора, оставено в сила с решение № 17113/13.12.2019 г. по адм. д. № 5029/2019 г. по описа на ВАС, шесто отделение

Не е налице основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 246, ал. 2 от АПК. Искателката сочи в искането до съда за правно основание чл. 245 от АПК, а от наведените доводи за нарушено право на участие като жалбоподател е налице извод за правно основание по чл. 246, ал. 2 от АПК. Видно от конституираните по адм. д. № 13/2018 г. по описа на АС - Стара Загора и адм. д. № 5029/2019 г. по описа на ВАС, шесто отделение, А. Ковачева е участвала по делото. Пред първоинстанционния съд е конституирана като заинтересовано лице поради липсата на жалба от нея, срещу оспорения от В. Ковачева и В. Ковачева административен акт. Допуснати от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила по провеждане и приключване на административното производство, имащи отношение към участие на страна в административната фаза, не попадат в основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по чл. 246, ал. 2 от АПК. Правото на съдебно оспорване принадлежи на А. Ковачева и не зависи от редовно връчване на издадения административен акт на директора на ТП на НОИ - Стара Загора. Последното има отношение към допустимостта на жалбата. В случая обаче макар да е била призована по делото и да е знаела за предмета на спора, иницииран от дъщеря й В. Ковачева и майката на починалия й съпруг В. Ковачева, А. Ковачева не е подала жалба до съда и поради това не е участвала по него в качеството на жалбоподател. Твърдението за нарушено право на участие като основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по чл. 245 вр. с чл. 246, ал. 2 от АПК не отговаря на обстоятелствата по делото и искането следва да бъде отхвърлено.

По искането на В. Ковачева и В. Ковачева за отмяна на адм. д. № 13/2018 г. на АС - Стара Загора, оставено в сила с решение № 17113/13.12.2019 г. по адм. д. № 5029/2019 г. по описа на ВАС, шесто отделение

а/. Искането по чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК е неоснователно.

Налице е основание за отмяна по чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая видно от изложената по-горе фактическа обстановка е видно, че в в хода на съдебното производство по адм. д. № 13/2018 г. по описа на АС-Стара Загора е изяснено, че няма "медицински контрол", тъй като в центъра няма назначено лице с медицинско образование, а само бойни санитари. Освен това дали е имало или е нямало лекар е въпрос ирелевантен за правилното решаване на спора по адм. д № 13/2018 г. дали е налице причинна връзка между смъртта и служебните задължения на починалото лице.

б/. Искането по чл. 239, ал. 1, т. 2 от АПК е неоснователно.

Съгласно разпоредбата налице е основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. В случая искателите твърдят "непълнота" и "недостатъчност" на заключението на вещото лице проф. Израел, което не попада в хипотезата на посочената разпоредба. "Непълнотата и недостатъчността" на представено в съдебната фаза експертно заключение може да е основание за искане на допълнителна експертиза, но не представлява отменително основание в производството по чл. 237 и сл. от АПК. Нито се твърди, нито се представя влязъл в сила съдебен акт, с който да се установена неистинност на заключение на вещо лице.

в/. Искането по чл. 239, ал. 1, т. 4 от АПК също е неоснователно.

Подлежи на отмяна влязло в сила съдебно решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Твърди се, че решение № 27/18.02.2019 г. по адм. д. № 13/2018 г. на АС - Стара Загора противоречи на решение № 2209/24.10.2019 г. по адм. д. № 793/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград, оставено в сила с решение № 4987/28.04.2020 г. по адм. д. № 631/2020 г. по описа на ВАС, пето отделение. Спорът по делото на АС - Благоевград е за обезщетение по чл. 233, ал. 2 от ЗОВСРБ и е приключил благоприятно за В. Ковачева, В. Ковачева и А. Ковачева.

Предметът обаче на спор по адм. д. № 13/2018 г. по описа на АС - Стара Загора е за наличието на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. По делото жалбоподателите са били В. Ковачева и В. Ковачева, а ответници директорът на ТП на НОИ - Стара Загора, в. ф. 24620 с. Свобода. и А. Ковачева. По адм. д. № 793/2019 г. по описа на АС - Благоевград жалбоподателите са В. Ковачева, В. Ковачева и А. Ковачева, а ответник е министърът на отбраната.

Не е налице тъждество нито в страните, нито в предмета на спора. Докато спорът по адм. д. № 13/2018 г. на АС-Стара Загора е дали е налице трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, предметът на спора по адм. д. № 793/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград е дали е налице основание по чл. 233, ал. 2 от ЗОВСРБ за изплащане на еднократно парично обезщетение на конкретно посочени лица като съпруга, деца, родители на загинал военослужещ при или по повод изпълнение на служебни задължения. Административните актове, спрямо които е осъществен съдебен контрол са различни, издадени от различни административни органи. Поради това не е основателно твърдението, че решението на АС - Стара Загора разрешава противоречиво въпроса за трудовата злополука спрямо решението по адм. д. № 793/2019 г. на АС - Благоевград.

Предвид изложеното искането на В. Ковачева и В. Ковачева за отмяна на адм. д. № 13/2018 г. на АС - Стара Загора, оставено в сила с решение № 17113/13.12.2019 г. по адм. д. № 5029/2019 г. по описа на ВАС, шесто отделение като неоснователно също следва да се отхвърли.

На основание чл. 244, ал. 1 от АПК, петчленен състав на Втора колегия на Върховния административен съд