Решение № 10020 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3450/2017 г.

Решение № 10020 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3450/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Я. Б., чрез пълномощника му адв. Жерков от САК от против решение № 279/13.01.2017 г., постановено по адм. дело № 9606/2016 г. по описа на Административен съд С. - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Полицейски орган при 06 Районно управление на полицията /РУП/ С. при СДВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Георгиев оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на П. Я. Б. срещу заповед за задържане на лице рег. № 2943/21.09.2016 г., издадена от полицейски орган при 06 РУП С. към СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане на Батинов за срок от 24 часа. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма, при спазване на приложимата материалноправна норма. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка се съдържат достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване. Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за правилно. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление по чл. 216 от НК от П. Я. Б., както и с необходимостта от обиск на лицето. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. Налице са и фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. В хода на съдебното производство пред АССГ, административният орган е представил доказателства, които установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено от П. Я. Б. престъпление, които обосноват необходимостта от задържането му. Правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, тъй като към момента на прилагането на ПАМ е имало данни, че жалбоподателят е извършил престъпление по отразения в заповедта текст на чл. 216 на НК. В тази връзка лицето е било задържано, след като полицейските органи са назначили видео-техническа експертиза на записи от охранителни камери, заснели лицата, направили опит за ограбване на банкомат. Именно по този повод е било образувано и досъдебно производство № 1911/2016 г. по описа на 06 РУП С.. Настоящата инстанция приема, че правилно първоинстанционния съд е приел липса на допуснати от полицейския орган нарушения на административнопроизводствените правила. Касационната инстанция споделя правните изводи на АССГ за неоснователност на доводите, свързани с ограничаване правото на защита на задържания. На задържаното лице е връчен препис от заповедта за задържане, за да може да упражни правото си на обжалване. При задържането са му били разяснени съответните права: правото на адвокатска защита, правото на медицински преглед, на свиждане, уведомяване на чл. от семейството или друго заинтересовано лице, видно от подписаната от лицето декларация, екземпляр от която същия получил. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба, че срещу лицето е било образувано и друго досъдебно производство, по повод на което той се е явил доброволно след призоваване, поради което незаконосъобразно е бил задържан. Тези доводи са били обсъдени от АССГ, който правилно е приел, че след образуването на друго досъдебно производство срещу Батинов не е пречка той да бъде задържан за 24 часа по настоящето досъдебно производство, което е за различно престъпление. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на П. Б. са били налице, поради което изводите на АССГ, че към момента на задържането полицейският орган е бил събрал данни за извършено престъпление от лицето са обосновани и в съответствие с представените по делото писмени доказателства. В този смисъл е неоснователно и оплакването, че е налице период от време от датата на извършване на деянието и задържането на лицето. Предвид извършените оперативно-издирвателни мероприятия, включващи разпити на свидели, разпознаване на лица и експертиза на записите от видеокамери, е било необходимо време за установяване на съпричастността на Батинов по конкретното обвинение за престъпление по чл. 216 от НК. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени в негова полза. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение