Решение № 15631 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8287/2016 г.

Решение № 15631 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8287/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Г. С. Г., чрез процесуалния си представител адв. Тодорова, против решение № 607 от 09.06.2016 г., постановено по адм. дело № 124/2016 г. от Административен съд - С. О., с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му срещу заповед № 517з-4478/10.12.2015 г. издадена от Директора на ОД на МВР - С., с която му е наложено дисциплинарно наказание "Мъмрене" за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Касационния жалбоподател смята решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът - Директорът на ОД на МВР - С., чрез юрк. Иванова в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение № 607 от 09.06.2016 г., постановено по адм. дело № 124/2016 г. от Административен съд - С. О. е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Г. С. Г. срещу заповед № 517з-4478/10.12.2015 г. издадена от Директора на ОД на МВР - С., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 198, ал. 2 и чл. 204, т. 3 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "Мъмрене" за срок от три месеца.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 204, т. 3 от ЗМВР, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.

Решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е заповед № 517з-4478/10.12.2015 г. издадена от Директора на ОД на МВР - С., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 198, ал. 2 и чл. 204, т. 3 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "Мъмрене" за срок от три месеца. Извършеното нарушение се изразява в това, че на 30.07.2015 г. и 31.07.2015 г., изпълнявайки служебните си задължения, като АП 100 на територията на РУ С. със служебен автомобил м. Ситроен "Ксара" ДКН № **** с монтирана "ВПК", младши инспектор Г. С. Г. - младши автоконтрольор IIст. в група "Охранителна полиция" на РУ С., не е спазил часовите графици, по които е следвало да се работи на 30.07 и 31.07.2015, утвърдени от началника на РУ - С., с което е нарушил чл. 54, ал. 1 от Инструкция рег. № 8121з - 749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, съгласно която "Полицейските служители осъществяват дейност по пътен контрол, като:

1. не напускат границите на разпоредените им за обслужване постове и маршрути без съгласуване и разпореждане на длъжностните лица, отговарящи за дейността на пътния контрол и дежурните в ОДЦ/ОДЧ;

1. съблюдават разпоредения ред за осъществяване на взаимодействие и радиообмен с ОДЦ/ОДЧ и други наряди, като не допускат комуникация без служебна необходимост;

1. не допускат лица в служебните помещения и превозни средства и не превозват лица и товари, когато това не е свързано с изпълнение на служебните им задължения. "

Съгласно изискването на чл. 210, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Фактическите основания, послужили за издаване на заповедта, подлежат на доказване в съдебното производство, поради което същите следва да са описани в заповедта и да установяват конкретни нарушения, които да бъдат съответни на цитираните в акта правни норми. Непосочването на конкретната хипотеза (точка) на чл. 54 от Инструкция рег. № 8121з - 749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, води до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, което е съществено нарушение на процесуалните правила и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорвания административен акт.

Като не е съобразил посоченият порок на оспорвания административен акт съдът е постановил неправилно решение, което ще следва да се отмени, а спорът - да се реши по същество като се отмени заповед № 517з-4478/10.12.2015 г. издадена от Директора на ОД на МВР - С.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение