Решение № 10159 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6031/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Чепеларе, подадена чрез адв. Стамболова, против решение 359 от 26.03.2025 г. по адм. дело 345/2024 г. на Административен съд Смолян, с което е отменена заповед 360/26.07.2024г., издадена от същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съдебният акт да бъде отменен. Претендира и направените по делото разноски пред двете инстанции. Ответникът М. С. П., чрез адв. Боев, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Смолян е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Изводът на административния съд за отмяна на оспорената заповед поради противоречието й с материалноправни разпоредби е правилен, но по съображения, които не съвпадат изцяло с изложените в съдебния акт мотиви. Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. П., сега ответник, против заповед 360/26.07.2024 г. на кмета на община Чепеларе, с която на основание чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е спряно изпълнението на незаконен строеж: надстройка, пристройка и стълбище към масивна сграда и външно стълбище и ограда", находящ се в североизточната и в източната част на имот с пл. 284, за който е отреден УПИ IX- 284, кв. 33 по плана на [населено място], община Чепеларе и е забранен достъпът до строежа. Заповедта е издадена след съставен констативен акт 1/ 16.07.2024г., в който са описани като изпълнени на място надстройка на две нива, разположена на север от съществуваща жилищна сграда, с посочени параметри, едноетажна пристройка и стълбище от 16 стъпала, също със съответни параметри, масивна ограда от бетонови елементи и стоманобетоново стълбище от 27 стъпала до съществуваща подпорна стена, извършени без одобрени проекти и разрешение за строеж. Обектите са отразени и на окомерна скица. От събраните по делото писмени доказателства и от заключенията на вещите лица Щ. и М. по изслушаните съдебно- технически експертизи се установява, че описаните в констативния акт и в заповедта обекти са строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от V категория и за тях няма издадени строителни книжа. Строежите са напълно завършени в конструктивно отношение, като след съставяне на констативния акт са предприети довършителни дейности като полагане на настилки, облицовки, мазилки и др. (заключение на в.л. Щ.). При тези факти крайният извод на решаващия съд за отмяна на оспорената заповед е правилен и следва да бъде споделен. Съгласно чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ при установен с констативен акт незаконен строеж от четвърта до шеста категория, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за спиране на строежа и забранява достъпа до него. По същността си спирането на изпълнението на строеж е времена мярка, чиято цел е да преустанови извършващо се незаконно строителство. Следователно материалноправните предпоставки за издаване на заповед на посоченото по- горе основание за спиране изпълнението и забрана достъпа до строежа са налице, когато е установен незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строеж, чието изграждане е започнало, но не е приключило, т.е. строежът не е завършен и строително- монтажните дейности продължават. В случая не са изпълнени материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Описаните в административния акт обекти представляват незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, които при съставяне на констативния акт и към датата на издаване на заповедта са изградени напълно и са в завършен вид. Строителството е приключило, поради което няма основание за издаване на заповед по реда на чл. 224а, ал. 5 и 6 ЗУТ. Изложеното обосновава противоречие на обжалваната заповед с материалния закон и е достатъчно основание за нейната отмяна. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните. Заключенията на вещите лица по изслушаните съдебно- технически експертизи са разгледани от съдебния състав, заедно с останалия доказателствен материал и са кредитирани, тъй като не са оспорени от страните и се подкрепят от представените писмени доказателства. Постановеният съдебен акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са изложени мотиви, обосноваващи направените от съда правни изводи. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. При липсата на доказателства за действително извършени разходи по водене на делото пред настоящата касационна инстанция, съдът намира, че на ответника М. П. не следва да бъдат присъждани разноски въпреки направеното искане. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,