Решение № 6861 от 19.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1999/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ЕВРО 07“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Искър, бул. "Проф. Цветан Лазаров" № 90, ет. 2, офис 1, представлявано от управителя А. Н. Д., чрез пълномощника адв. Т. Илиев, против Решение № 39751/28.11.2025 г. по адм. дело № 5469/2025 г. на Административен съд София – град (АССГ). Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни аргументи, свързани с касационните основания. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени оспореният административен акт или евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – заместник – председателят на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (ДА „ДРВВЗ“), гр. София, чрез пълномощника главен юрисконсулт М. Киров, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли съда същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С Решение № 39751/28.11.2025 г., постановено по адм. дело № 5469/2025 г., Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Евро 07“ АД срещу разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-79/28.04.2025 г., издадено от заместник – председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, и е присъдил разноски. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-79/28.04.2025 г., издадено от заместник - председателя на ДА ”ДРВВЗ”, с което на „ЕРВО 07“ АД са определени нива на запаси за извънредни ситуации (ЗИС) за периода 01.07.2025 г. до 30.06.2026 г. по видове, съобразно чл. 2, ал. 1 ЗЗНН, както следва: "Котелни горива" 73,929 тона. С разпореждането е определено дружеството да създаде определените нива на запаси за извънредни ситуации по видове и количества до 01.07.2025 г. и да поддържа създадените от него нива на запаси за извънредни ситуации до 30.06.2026 г., като създаването, съхраняването и обновяването на запасите за извънредни ситуации е за сметка на дружеството. Съдът, след осъществения контрол за законосъобразност на административния акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК, е достигнал до извод, че оспореното пред него разпореждане на заместник – председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" е законосъобразен административен акт и липсват отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което е отхвърлил първоинстанционната жалба. За да достигне до посочения правен резултат, съдът е изяснил от фактическа страна повдигнатия правен спор. Обосновал е въз основа на доказателствата по делото извод, че дружеството – касатор „ЕВРО 07“ АД се явява задължено лице по смисъла на ЗЗНН и количеството ЗИС от 73,929 тона, които му е разпоредено да създаде и съхранява под формата на котелни горива, е изчислено съобразно Методиката за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти. Съдът е приел, че задълженията за създаването и съхраняването на котелни горива в посоченото количество не може да се определят като непропорционални и неравнопоставени в условията на конкуренция и при липса на указана възможност за делегация съгласно мотиви по точка трета, четвърта и пета от Решение на ЕС от 30 април 2024 г. по дело С-395/22 г. по Преюдициално запитване на основание чл. 267 от ДФЕС от Административен съд – Варна. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено е при наличие на положителните и липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Неоснователни са касационните доводи на „ЕВРО 07“ АД за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Неоснователно е релевираното от касатора възражение за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал и преценил относимите и значими за правилното решаване на спора доказателства, аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спорното право факти и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Неоснователни са и оплакванията на касационния жалбоподател за липса на мотиви на оспорения пред първата инстанция административен акт, като в последния са посочени фактическите и правните основания за издаването му, а подробни мотиви се съдържат в посочените в него документи. В процесното разпореждане е налице позоваване на докладна записка 2341/24.04.2025 г. на главен директор на Главна дирекция „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси (ГД „ДРВВЗЗ“), в която е изяснен механизмът на определяне на нивата на ЗИС, както и на утвърденото от председателя на ДА „ДРВВЗ“ „Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" за периода 01.07.2025 г. - 30.06.2026 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на нефт и нефтопродукти, съгласно чл. 12 от ЗЗНН“, които следва да се приемат за неразделна част от мотивите на оспорения административен акт. Оспореното разпореждане е издадено и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, всички български и/или чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци, както и техните клонове, които през предходната календарна година са извършвали на територията на страната дейности по внос и/или вътрешнообщностни пристигания (ВОП) на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и на тежки горива, изготвят и представят в ДА ДРВВЗ ежегодно, до 15 февруари, справка-декларация по образец за предходната календарна година с информация за: произведените и/или продадените за потребление количества нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива; количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива, възложени за производство и/или преработка, както и за потребените от тях и/или продадените за потребление; количествата внесени, изнесени, доставени от ВОП, както и тези напуснали територията на страната като вътрешнообщностни изпращания и/или предназначени за международни морски бункерни доставки на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива; наличните количества енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива към 1 януари и към 31 декември; количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и вътрешнообщностни пристигания, предназначени за запаси за извънредни ситуации; количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и ВОП, продадени на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и и Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" и предназначени за създаване и/или възстановяване на държавни резерви, военновременни запаси, ведомствени военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации и целеви запаси от горива. Безспорно се установява по делото, че „ЕВРО 07“ АД е „задължено лице“ по смисъла на чл. 23, ал. 3, във връзка с § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН и съответно е длъжно да създаде, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната през предходната календарна година. Индивидуалното ниво на запаси е определено в съответствие с нормативните изисквания и приложената за изчисляване Методика, изготвена и утвърдена на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 - 3, във връзка чл. 12 и чл. 14, и § 34 от ПЗР на ЗЗНН. С оглед осъщественият от дружеството ВОП на нефтопродукти – смазочни масла (в т.ч. базови масла), правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 12, ал. 11 ЗЗНН, е определен и вида на нефтопродукта – котелни горива, което дружеството следва да създаде и съхранява, като законът не вменява задължение за определяне вида на котелното гориво. Разпореждането съответства на целта на създаването и съхраняването на запаси за извънредни ситуации - осигуряване на снабдяването с течни горива в случаите на затрудняване на доставките или значимо прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти в страната, в другите държави членки на Европейския съюз, и/или съгласно влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси (чл. 1, ал. 2 от ЗЗНН). Първоинстанционният съд правилно е приел, че не е нарушен принципът за съразмерност (пропорционалност), като е изложил подробни и обосновани мотиви. Съгласно т. 90 от мотивите на горепосоченото решение на СЕС е допустимо налагането на задължение на икономически оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с продукти, които не са свързани с упражняваната от този оператор дейност, дори когато изпълнението на това задължение създава значителна финансова тежест за посочения оператор, освен ако не се установи друго при преценката за неговата пропорционалност. Съгласно т. 86 от решението запитващата юрисдикция следва да оцени пропорционалността на задължението, като извърши цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства. В случая обосновано съдът е приел, че правата и интересите на дружеството не са засегнати в по-голяма степен от най – необходимото за целта, за която актът е издаден. Съдът е преценил, че определеното количество ЗИС под формата на котелни горива не представлява риск за икономическото оцеляване на дружеството и не може съществено да засегне неговото конкурентно положение, като е отчел финансовите последици за дружеството, а също така е взел предвид количеството, продължителността на изискуемото съхранение, възможността задължените лица да делегират чрез договор създаването и съхраняването на част от определените им нива на ЗИС и възможността количествата ЗИС да бъдат предоставени по договор за заем (съобр. мотивите по т. 88 и т. 89 от решение от 30.04.2024 г. на СЕС по съединени дела С-395/22 и С-428/22). Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е достигнал до правилни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК, АССГ е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Въз основа на изложеното Върховният административен съд, Шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 100 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение