Решение № 4617 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13467/2011 г.

Решение № 4617 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13467/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Марина Стоянова Ворох от с. Медово, Бургаска област, срещу решение № 1082 от 29.07.2011 г. по адм. дело № 2429/2010 г. по описа на Административен съд гр. Бургас в частта му, в която жалбата е била отхвърлена. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Бургас не е взел отношение по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 1082 от 29.07.2011 г. по адм. дело № 2429/2010 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, в обжалваната му част, е отхвърлил жалбата на Марина Стоянова Ворох от с. Медово, Бургаска област, срещу решение за отказ № 1007560 от 27.09.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърдено с решение № РД-10-357 от 19.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Бургас, в частта им за здравноосигурителните вноски за периода от 01.01.2003 до 30.06.2003 г. и за м. декември 2003 г. Съдебният акт не е постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е постановил решението си въз основа на събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, като е обсъдил и тезата на жалбоподателката. Изводите относно ползваната от Ворох стоматологична услуга на 11.08.2003 г. са въз основа на писмо изх. № 02/11-00-10 от 17.02.2011 г. на директора на РЗОК гр. Бургас с приложена към него компютърна разпечатка, съдържаща данни за амбулаторния лист, съхранени в информационния масив на тази каса. При преценка на дължимите здравноосигурителни вноски за 2003 г. съдът се е съобразил с вече платените такива, съгласно справка от 19.08.2009 г. на ТД на НАП гр. Бургас. По първоначалното дело е било безспорно установено, че жалбоподателката през 2003 г. е била повече от 183 дни извън страната. Но Ворох не отговаря на изискването да не е ползвала здравна услуга през тази година. § 19и, ал. 1 от ПЗР на ЗЗО поставя като едно от кумулативно дадените условия за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски лицата да не са ползвали медицинска помощ, заплатена от НЗОК. Ако стоматологичната услуга е била заплатена от Ворох, а не от здравната каса, то в последната не би имало данни за тази услуга. С оглед изхода на спора пред първата инстанция, направеното искане от процесуалния представител на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Бургас и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, съдът правилно е присъдил в полза на административния орган разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. До приключване на устните състезания жалбоподателката не е направила искане по чл. 83, ал. 2 ГПК и съответно представила доказателства. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,