Решение № 7896 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5113/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на М. С. З., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител адв.К. Рангелов. Жалбата е против решение 3323 от 07.04.2025г., постановено по адм. дело 538/2025г. по описа на Административен съд Хасково. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на всички касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК - противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се съдът да отмени обжалваното решение. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл.85 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на М. С. З., гражданин на Сирия, против решение 1443/10.02.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. С него на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ, на М. С. З. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, действащите материалноправни разпоредби и целта на закона. Административният съд е приел за правилен извода на административния орган, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила - статут на бежанец, е неоснователно. В тази връзка се мотивирал, че в конкретния случай чужденецът не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл.8, ал.1, във връзка с ал.4 от ЗУБ. Не се обуславя извод и за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл.8, ал.5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ. Съдът е отчел, че действително след напускането на чужденеца на Сирия са настъпили значими за политическата сцена и местното население събития, но от същите не може да се обосноват опасения от преследване конкретно за жалбоподателя. Прието е от съда, че нежеланието на чужденеца да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл.8, ал 6 от ЗУБ. Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като е приел, че жалбоподателят въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание - основания по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Изхождайки от бежанската история на М. С. З. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справки на дирекция Международна дейност при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от М. С. З. жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. С. З.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл.8, ал.5 от ЗУБ. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че Административен съд - Хасково погрешно е установил причината за напускане на страната на произход, като е приел, че в бежанската история на М. С. З. се прокрадват и икономически мотиви. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю на 08.10.2024г. е заявено пред интервюиращ орган, че е напуснал Сирия между 15-20.06.2024г., като нелегално е преминал в Турция. Отпътувал е без документ за самоличност, като е посочил, че крайната му дестинация била България. Пристигнал в страната на 28.07.2024г., като е влязъл нелегално през границата. Заявил е, че е напуснал Сирия заради войната и задължителната военна служба. Посочил е, че не съществува конкретна причина, която да го подтикне да напусне Сирия през юни 2024г., но взел пари назаем и тръгнал. Нямал проблеми в Сирия поради своята етническа принадлежност, религиозни убеждения или взаимоотношения с официалната власт. Не членувал в политически партии, организации или въоръжени групировки. Отрекъл е да му е отправяна лична заплаха или да е бил жертва на насилие. Заявил е, че не би се завърнал в Сирия заради войната, но ако обстановката се нормализирала и страната се върнела към предишното си състояние, може и да се върнал. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на подобри условия за живот и реализация. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. От страна на М. С. З. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от М. С. З. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Неоснователно е възражението на касатора, че административният съд неправилно е приел, че не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ правилно съдът е анализирал информацията, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция Международна дейност на ДАБ при МС относно политическата обстановка в Сирия. Административен съд Хасково е анализирал информацията относно Сирия, като е приел, че не се установява оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Башар Асад да променя положението в Сирия в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източни става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в Сирия са по-скоро положителни. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него, като е направил правилен извод, че ситуацията в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в Сирия, желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите сирийски власти. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справка към 01.07.2025г. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл.176, ал.1 от ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Сирия, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Твърденията на жалбоподателя, че в област Дейр ал Зор все още има проблеми и няма сигурност за живота на хората не представляват основание да се приеме, че е достигнато високо ниво на безразборно насилие в област Дейр ал Зор. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т.39 от решение на СЕС от 17.02.2009г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл.8, така и чл.9 от ЗУБ. Неоснователно е и развитото в касационната жалба оплакване за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се е необсъждане на всички доводи на жалбоподателя. Действително съдът не е обсъдил приложението на принципа non-refoulеment (забрана за връщане), което обаче не се отразява на крайния резултат по спора. Посоченият принцип е установен от чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл.4, ал.3). Установено е че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход Сирия, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административният орган в тази насока се основават на представените справки за актуалната ситуация в Сирия и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Изследване за нарушение на този принцип се извършва въз основа на представените в хода на производството доказателства относно обстановката в страната, поради което не се установява принципът non-refoulement да е нарушен. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение