Решение № 14005 от 27.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6029/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, вр. чл. 160, ал. 7 от ДОПК. С решение 246/23.01.2024 г. постановено по адм. д.1075 по описа на Административен съд гр.Благоевград за 2022 г. е отменен ревизионен акт (РА) Р-22002221006383-091-001/15.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, в частта, потвърдена с решение 1598/07.10.2022 г. на директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, във връзка с установените задължения за годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. за размера над 2 942.83 лв. и съответните лихви за забава над 958.05 лв. В останалата част жалбата срещу ревизионния акт е отхвърлена. И двете страни са останали недоволни от постановеното съдебно решение и са го обжалвали. Г. Р. А., с ЕТ Г. Мавродиева, обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт Р-22002221006383-091-001/15.07.2022 г., относно установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. в размер на 7 156.40 лв. ведно със съответните лихви за забава в размер на 4 507.04 лв. Директорът на дирекция ОДОП гр.София обжалва постановеното решение, в частта, с която е уважена подадената жалба срещу ревизионния акт и той е отменен за установените задължения за годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. за сумата над 2942.83 лв. и съответно лихви за забава над 958.05 лв. С решението Г. Р. А., с ЕТ Г. Мавродиева е осъдена да заплати на НАП разноски по делото в размер на 1 759 лв.; НАП е осъдена да заплати на Г. Р. А., с ЕТ Г. Мавродиева разноски по делото в размер на 388 лв. От Г. Р. А., лично и като представляваща ЕТ Г. Мавродиева, е поискано да бъде изменено решението в частта за разноските. С определение 792 от 15.03.2024 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело 1075 по описа за 2022 г. искането е оставено без уважение. Срещу определението е подадена . частна жалба. Директорът на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Бакърджиева също оспорва съдебното решение, в частта, с която е отменен ревизионния акт, като твърди, че при постановяването му са допуснати съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), което при изчисляване на годишната данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, съобразно установените стойности на приходи и разходи, счетоводните и данъчни амортизации, дължимият данък е установен в размер на 2 942.83 лв. Вещото лице неправилно е посочило, че не е извършено преобразуване с годишните данъчни амортизации от страна на приходните органи. Видно е от таблицата в ревизионния доклад на стр. 34, че е извършено намаление с данъчни постоянни и временни разлики, на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО. По отношение на твърдението, че финансовия резултат следва да се намали с размера на пропорционално признатото през годината финансиране, касаторът счита, че така извършеното преобразуване е неотносимо, тъй като не е било предмет на спор в производството по делото и тази сума не е декларирана в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, от 23.04.2019 г. Вещото лице неоснователно е взело данни от подадена нова декларация с вх. 0100И0428633 от 06.03.2021 г., тъй като същата е подадена извън срока, визиран в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ и не следва да се кредитира. Иска отмяна на решението в обжалваната част и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и разноски за платена държавна такса. Ответникът по тази касационна жалба Г. Р. А., с ЕТ Г. Мавродиева, я оспорва, като неоснователна. Изразява становище за нейната неоснователност и намира, че първоинстанционното решение е правилно в отменителната си част. Касаторът - Г. Р. А., с ЕТ Г. Мавродиева, чрез адв. Богоева оспорва съдебното решение, в частта с която е отхвърлена жалбата й срещу ревизионния акт като неправилна. Поддържа, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според изложеното в тази касационна жалба първоинстанционният съд не е обсъдил нито поотделно, нито в съвкупност събраните по делото доказателства. Част от доказателствата, представени в хода на ревизията, изобщо не са коментирани от приходния орган, а друга част неправилно са възприети (д-вата, касаещи микросметката), поради което са направени неправилни изводи в ревизионния акт. Съдът не е обсъдил наведените възражения в тази насока и не е коментирал и ангажираните за тях доказателства, вкл. експертизата, която има редица установявания по повод на тях. Въз основа на изложеното счита, че административния съд е преповторил изводите на административния орган и е постановил изцяло необоснован съдебен акт. В касационната жалба се твърди, че съдът неправилно не е кредитирал експертизата по делото, като е приел, че по делото не са представени доказателства за част от установяванията на експерта, което според съдебния състав било основание тя да не бъде съобразявана. В случая експертизата не е оспорена от страните, същата е изготвена на база не само доказателствата по делото, но и на база всички документи, които се намират в счетоводството на ЕТ и след съответните справки с документацията на физическото лице експерта е отговорил на поставените задачи. Изложени са съображения, че ако съдът е считал, че заключението е непълно или е преценил, че всички книжа (а не само банкови извлечения), на база на които вещото лице е отговорило на въпросите, са необходими по делото, то същия е следвало да укаже на експерта да ги представи като неразделна част от експертизата си, доколкото част от събраната информация е именно от банкови институции и същата касае извършени счетоводни операции по сметки в банки, с които страната не е задължена да разполага при наличие на експертно заключение. Касаторът излага съображения, че съдебният акт изцяло се преповтарят твърденията в атакувания ревизионен акт, като мотивите в решението са такива на приходния орган, а не на съдебния състав. Неправилни и необосновани са изводите на съда, че в конкретния случай са налице основания за провеждане на производство за установяване на задължения по особения ред на чл. 122, ал. 1, т.2 и т. 4 от ДОПК. Този извод съдът е формирал, игнорирайки изцяло експертизите по делото и приемайки, че по същото не са представени писмени доказателства. Съдът не се е произнесъл и по направеното възражение, че при издаване на ревизионния акт и потвърждаващото го решение, не са взети предвид подадените корекции на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2018 г, които касаят именно процесния период, както и че част от данните по същата неправилно са отнесени от ревизиращите само към увеличението на приходната част, без да се вземе под внимание, че освен нея, е необходимо да бъдат извършени и преобразуванията в увеличения и намаление на счетоводния финансов резултат, който да определи сумата на данъчния финансов резултат, а оттам и дължимия данък. Не са анализирани и обсъдени данните за преобразуване на счетоводния финансов резултат с постоянни и временни разлики, както и че необосновано е да се приеме единствено увеличението на приходната част. Изводи и установявания в тази насока се съдържат в ССЕ, която след направените справки в НАП установява подадена коригираща декларация, водеща до промяна в изводите в ревизионния акт, но която не е взета предвид при извършване на процесиите изчисления. По отношение на първоначално разполагаемата сума към 01.01.2015 г., съдът неправилно е приел за недоказана като разполагаема начална сума в брой в размер на 68 000 лв. Неправилни и необосновани са констатациите, че Д. А., няма как да е предоставила въпросната сума, поради факта, че изтегления от нея кредит от Банка ДСК е послужил за рефинансиране на съществуващ такъв в МКБ Юнионбанк. Вещото лице сочи, че са налице данни за теглене на средствата и предоставянето им в полза на ревизираното лице. Експерта е отразил в ССЕ конкретното време на теглене и сумите, които са установени по този повод, като въз основа на общата им преценка, експерта е достигнал до извод, че има данни за установяване на теглене, а от там и липсват основания да се приеме, че сумите не са предоставени на ревизираното лице. Съдът дори не е споменал в атакуваното решение, че действително единият от кредитите е за рефинансиране на предходен, но това не означава, че сумата от същия този първи кредит не е получена и респ. не е предадена на ревизираното лице. Още повече, че сумата на рефинансиране на кредита в МКБ Юнионбанк е по-малка от реално отпуснатата от Банка ДСК ЕАД и с останалата част Атанасова безспорно е разполагала в началото на 2015 г. Изтегления кредит от Банка ДСК е със 13 600 лв. повече отколкото е рефинансираният стар кредит в МКБ Юнионбанк. Според касатора анализът на доказателствата за предоставените средства от страна на Д. А. е неправилен, тъй като не може да обхваща единствено и само календарната 2014 г. като опорна точна за средствата, които тя е осигурила и подпомогнала, във връзка с изграждането на обект Къщи за гости. Счита, че с изтегления ипотечен кредит от МКБ Юнион банк е доказан както произхода на средствата за Д. А., така и произхода на средства за ревизираното лице. Според касатора решението е необосновано и по отношение на внесените по сметката средства в общ размер на 100 000 лв. от М. А.. Неправилен е изводът на съда, че представената декларация от лице - роднина, пряко заинтересовано от изхода на спора, не следва да се цени като самостоятелно и достатъчно доказателство по отношение на спорните факти за притежание и предаване на процесиите суми. Изцяло неправилни и необосновани са констатациите, че М. А. е само приносител на въпросните суми, внесени по банков път. Няма икономическа логика в анализа на съда и на административния орган, за това дали М. А. е разполагала със спестени средства в размер на внесените по сметка на ревизираното лице. Обект на коментар в атакуваното решение и в ревизионния акт са само данните за доходите на М. А. от 2013 г. до 2018 г., което е недопустимо, тъй като съществуването на средствата в нейна полза не е обвързано само и единствено с периода, за който се извършва процесната ревизия. Спестяванията на М. А. съществуват и преди 2013 г., поради което същите неправилно са игнорирани при извършване на изчисленията. Същата е декларирала произхода на спестените от нея средства, а и тази сума не е обект на облагане по ЗДДФЛ, тъй като представлява дарение. Касаторът твърди, че в рамките на ревизионното производство, както и до директора на ОДОП, са представени доказателства, касаещи преводите по микросметката и основанията за тях. Неправилно и напълно необосновано е прието, че не са предоставени доказателства, че постъпилите суми по сметката на физическото лице Г. А. произхождат от плащания от клиенти на Габи 1986 ЕООД, което Дружество е представител на ИЗПИЕЙ АД. Представените още в хода на ревизионното производство документи, представляващи банкови извлечения, банкови движения, движения от микросметката и др., съдът изобщо не е взел предвид, нито е анализирал, както и не е обсъдил същите във връзка с експертизата по делото. Анализ на тези доказателства и систематизиране на данните от тях, е налице в ССЕ. Вместо да обсъди тази експертиза, както и обясненията на вещото лице в съдебно заседание, вкл. доказателствата, на които тя се гради, първоинстанционният съд само е преповторил изводите на административния орган, което е процесуално нарушение. Още в хода на ревизионното производство и при наличие на съмнение, ревизиращите е следвало да изискат предоставяне на документи и писмени обяснения от трето лице ИЗИПЕЙ АД, което в нарушение на правилата не е направено. Според касатора е недопустимо и неправилно е да се облагат суми, които представляват оборотни средства от плащания на клиенти на ИЗИПЕЙ - касата, на която Габи 1986 ЕООД е представител и които, както в хода на ревизията е обсъдено, са внесени поради техническа грешка, вместо по микросметката, по лична сметка в ЦКБ и след това прехвърлени по микросметката. Вещото лице по ССЕ е направило извод, че става въпрос за чужди пари, а не за доход с неустановен произход. Иска съда да постанови решение, с което да отмени решението в отхвърлителната му част и да се произнесе по същество на спора като отмени ревизионния акт и в тази му част. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по втората касационна жалба - директорът на Дирекция ОДОП гр. София в съдебно заседание взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по делото. Г. Р. А., лично и като представляваща ЕТ Г. Мавродиева обжалва и определение 792 от 15.03.2024 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело 1075 по описа за 2022 г. С обжалваното определение е оставено без уважение искането й за изменение на решение 246 от 23.01.2024 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело 1075 по описа за 2022 г. в частта за разноските. Счита, че същото е неправилно и иска да бъде намалено присъденото юрисконсултско възнаграждение. Частният жалбоподател се позовава на Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22. Твърди, че първоинстанционният съд не е извършвал преценка на реално положеният труд от юрисконсулта и респ. извършената от него работа, нито във връзка с постановяване на решението за присъждане на разноските, нито по повод постановяване на атакуваното определение. Като последица от това изводът му за дължимост на сумата от 1 759 лв. се явява необоснован, а по съществото си и неправилен. Присъждането на сума, представляваща предвиденият в Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер на разноски за юрисконсулт, на практика не отговаря на положеният от представляващия труд по делото. Иска определението да бъде отменено и вместо него бъде отхвърлено изцяло искането за присъждане на разноски или евентуално да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на НАП. Ответната страна по частната жалба не изразява становище. Върховна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Предлага решението като правилно постановено да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и частната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби и частната жалба са подадени в срок, от надлежни страни и са процесуално допустими. За да се произнесе по тяхната основателност съдът прие за установено следното: Предмет на обжалване пред Административен съд Благоевград е бил процесният ревизионен акт, с който на ревизираното лице са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. в размер на 7 156.40 лв. ведно със съответните лихви за забава в размер на 4 507.04 лв. и са установени задължение за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. в размер на 4 314.02 лв. ведно със съответните лихви за забава в размер на 1 404.57 лв. При извършената проверка за законосъобразност на РА, съдът е приел, че е издаден от компетентни органи, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Споделени са изводите на ревизиращите, че разходите превишават доходите на ревизираното лице. Прието е за установено, че по банковите сметки му сметки са постъпвали суми от трети лица, установени са захранвания от трети лица, за които не са представени документи и обяснения в каква връзка са получени сумите, които не са декларирани, респ. обложени, както и че ревизираното лице е правила значителни разходи и преводи на суми (които суми също са анализирани и като цяло не са спорни между страните в производството). Първият спорен момент между ревизираното лице и органите по приходите пред административния съд е бил разполагаемата налична сума в брой на ревизираното лице към 01.01.2015 г. Г. А. в хода на ревизионното производство е декларирала разполагаема налична сума в брой в размер на 68 000 лв. (5 000 лв. лични средства, 20 532.71 лв. изтеглени суми от банкова сметка през 2014 г. и 43 000 лв. дарени от майка й Д. Д. А., осигурени от нея след получен кредит от Банка ДСК на 24.02.2014 г.). Представила е договор за ипотечен кредит от 24.02.2014 г., сключен между майка й Д. А. и Банка ДСК АД, съгласно който Банка ДСК отпуска на Д. А. кредит в размер на 43 600 лв. за финансиране на текущи потребности. Кредитът е обезпечен с ипотека на недвижим имот в [населено място]. Вещото лице, в приетото по делото заключение по назначената основна ССЕ, по отношение на сумата от 43 000 лв., предоставена от майката на ревизираното лице, е посочило, че от извършения анализ на банковите операции се установява, че полученият кредит от 30 000 лв. е изтеглен от Д. А. в брой на два транша на 10.06.2013 г. и 24.06.2013 г., като погасяването на главниците и лихвите по кредита Д. А. е покривала с превежданата й работна заплата в размер на 600 лева месечно от работодателя й, което показва, че лицето е разполагало с този паричен ресурс в брой за предоставянето му в брой на Г. А.. Посочило е, също така, че на 28.02.2014 г. Д. А. е подписала нов договор за кредит с Банка ДСК и получава одобрение за усвояване на кредит в размер на 43 600 лв., с които рефинансира и покрива кредита в МКБ Юнионбанк АД и е останал ресурс на разположение, които парични суми Д. А. е изтеглила в брой до края на 2014 г. Вещото лице сочи, че от проследената хронология на получените кредити и наличието на доходи по трудов договор се доказва, че Д. А. е разполагала с паричния ресурс в брой, който е предоставила на дъщеря си. По отношение на твърдението за предоставени от майката на оспорващата парични средства в размер на 43 000 лв. съдът е приел, че същото е неоснователно и недоказано. Според съда от страна на оспорващата не са представени доказателства във връзка с тези твърдения, установяващи размер на парични средства на дарителката Д. А., които да обосноват извод за разполагаемост с посочената сума към датата на предоставянето й. От страна на оспорващата в конкретния случай не са ангажирани доказателства в подкрепа на развитата защитна теза за предоставени от майка й парични средства като дарение в размер на 43 000 лв. през 2013 г. и 2014 г. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице в частта на констатациите му относно получената сума от ревизираното лице като дарение от майка й Д. А. в размер на 43 000 лв. Въпреки изричните указания на съда в този смисъл по делото не са представени банковите извлечения, от които се твърди, че се установява, че сумата от получения кредит в размер на 30 000 лв. от МКБ Юнионбанк АД (през 2013 г.) е изтеглена в брой от лицето Д. А., т.е. нито в ревизионното, нито в настоящото производство са представени доказателства, че процесната сума в размер на 30 000 лв. е изтеглена в брой от Д. А. и в този смисъл същата е разполагала с процесната сума, за да я предостави на ревизираното лице. Според съда не се установява от събраните по делото доказателства, че Д. А. е изтеглила остатък от получения кредит от Банка ДСК през 2014 г. Видно от представените от ревизираното лице банкови извлечения банковият кредит е усвоен от Д. А. по банков път на 28.02.2014 г., с процесната сума са извършени банкови разплащания, както следва: 3 395.49 лв. окончателно погасяване на банков кредит на 28.02.2014 г., 1 080 лв. нотариални такси на 28.02.2014 г., 32 602 лв. окончателно погасяване на кредит на 28.02.2014 г. и 6 300 лв. на 20.02.2014 г. (л. 76, л. 853 - л. 855 от делото), т.е. към март 2014 г. не се установява наличност от процесната сума по банковата сметка на лицето Д. А., която да бъде изтеглена в края на 2014 г., както и не се установяват извършени тегления от Д. А. в брой, в този смисъл от представените извлечения се установява, че няма как лицето да е изтеглило остатък от кредита от Банка ДСК АД в края на 2014 г. Вторият спорен момент касае сумата от 100 000 лв., внесена по банкова сметка на ревизираното лице от леля й М. А.. Съдът е приел за обоснован и правилен изводът на органите по приходите, за това че въпросната сума следва да бъде включена като разход в изготвената за целите на ревизионното производство съпоставка между приходи и разходи за 2015 г. Вещото лице е посочило в приетото по делото заключение по назначената основна съдебно-счетоводна експертиза, че за произхода на паричните си средства М. А. е декларирала в депозираните от същата писмени обяснения в хода на ревизионното производство (л. 269 от делото), че произходът на предоставените парични средства е предоставени от брат й и баща на Г. А. 26 500 лв., който работи в Португалия, лични спестявания от трудови възнаграждения от ЦДГ Незабравка, [населено място] и Заместник кмет с ресор Образование, култура и здравеопазване в размер на 75 000 лева, както и изтеглени банкови кредити от Банка ДСК и Уникредит Булбанк в периода 2011 г. - 2018 г. в размер на 49 200 лв. Съдът не кредитира заключението на вещото лице в тази част, защото констатациите на вещото лице са необосновани, тъй като доказателства към горепосочените писмени обяснения в хода на ревизионното производство не са представени от М. А., М. А. е посочила наличие на изтеглени банкови кредити и предоставени й парични суми от брат й, като доказателства в този смисъл не са представени нито в ревизионното производство и в настоящото съдебно производство. Не е споделено и установено от вещото лице за наличието на спестени средства от изтеглени кредити, такива доказателства, както бе посочено и по-горе, не се съдържат в кориците на делото (още повече, че изтеглен кредит през 2018 г. е неотносим към спорната сума от 100 000 лв., предоставена на ревизираното лице през 2015 г.). Според съдът с паричния превод по сметката на ревизираното лице в размер на 100 000 лв. е увеличено имуществото на ревизираното лице и това увеличение представлява доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ. При тази фактическа установеност е направен краен извод, че правилно органите по приходите са доказали, че са налице основания за провеждане на ревизията по особения ред и правилно не са възприети като налични сумите, които се сочат от ревизираното лице за всяка от проверяваните години. По отношение на твърдението, че преводите в полза на Габи 1986 ЕООД (захранване микросметка) представляват оборотни средства на това дружеството, поради което същите нямат характер на облагаем доход и не следва да бъдат включвани в разходната част на изготвените годишни съпоставки, съдът е приел, че правилно и в съответствие с фактическите установявания в производството процесиите суми са включени в разходната част на изготвения за целите на ревизионното производство паричен поток на ревизираното лице. Органите по приходите са извършили цялостен анализ на паричните потоци на ревизираното лице. Изследвани са всички декларирани от жалбоподателя източници на доходи, като при определяне на разполагаемите парични средства са съобразени всички представени документи за получени доходи и суми в брой и по банков път, както и са съобразявани наличните и разходваните суми. Според съда доколкото процесиите суми са разходвани от разполагаемите парични средства на физическото лице, същите правилно са намерили отражение в разходната част на изготвения за целите на ревизионното производство паричен поток. За да отмени частично РА, съдът е приел, че в оспорения ревизионен акт облагаемият доход като ЕТ на Г. А. е определен единствено въз основа на констатираните недекларирани приходи и разликата между декларираните и установените разходи, не са извършени следващите се преобразувания за данъчни цели по реда на ЗКПО, от извършеното от органите по приходите определяне на данъчния финансов резултат на ЕТ на стр. 34 от РД не може да се установи по какъв начин точно е формиран посоченият положителен данъчен финансов резултат на ЕТ за данъчен период 2018 г. в посочения от органите по приходите размер. Съдът е приел, че извършената от приходните органи корекция за данъчен период 2018 г. е незаконосъобразна. В конкретния случай няма спор между страните относно размера на установените приходи и разходи, които следва да бъдат взети предвид за определяне на счетоводния финансов резултат на ЕТ за данъчен период 2018 г., посочените от вещото лице суми изцяло съвпадат с възприетите такива от органите по приходите. С РА не се установява как е извършена корекция на счетоводния финансов резултат в увеличение по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО със сумата на определените годишни счетоводни разходи за амортизации и в намаление по реда на чл. 54, ал. 1 със сумата на определените данъчни амортизации и на основание чл. 68 от ЗКПО със сумата на непризнатия приход от финансиране. Прието е, че не е извършено намаление с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. От анализа на горепосочените разпоредби е направен извод, че органите по приходите неправилно са формирали данъчната основа по чл. 28 от ЗДДФЛ за данъчен период 2018 г. Вещото лице, отчитайки и проследявайки представените по делото счетоводни документи, е определило положителен финансов счетоводен резултат в размер на 21 469.60 лв., като е установило, както бе посочено и по-горе, че не е налице разлика между стойностите на приходите и разходите, посочени от органите по приходите и от вещото лице, не е налице съществена разлика (133.88 лева) и в определените годишни счетоводни разходи за амортизации, с които е увеличен счетоводният финансов резултат на ЕТ. За определяне на счетоводния финансов резултат вещото лице е извършило увеличение с годишните счетоводни амортизации в размер на 45 478.44 лева. Вещото лице, съобразявайки придобиването на активите със средства, предоставени по договор за финансово подпомагане с ДФ Земеделие, е установило стойностите на данъчните амортизации, с които следва да бъде намален финансовият резултат на ЕТ в конкретния случай, както и размерът на финансовото финансиране, с което следва да бъде намален финансовият резултат и извършвайки следващите се преобразувания в съответствие с горецитираните разпоредби - за определяне на данъчния финансов резултат е извършило намаление с размера на данъчните амортизации (15 576.37 лева) и пропорционално с финансирането (29 902.07 лева), намалило е получената основа с размера на задължителните осигурителни вноски, внесени авансово през годината (в размер на 1 850.26 лева) и е определило данъчна основа за облагане за доходи от дейността като ЕТ в размер на 19 618.89 лева, съответно следващ се данък при ставка 15 % в размер на 2 942.83 лева. При изчисляване на годишната данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ съобразно установените стойности на приходи и разходи, счетоводните и данъчни амортизации дължимият данък е установен в размер на 2 942.83 лева. Съдът е приел изцяло заключението на вещото лице в тази част като обективно, компетентно и безпристрастно и в съответствие с доказателствата по делото. В този смисъл съдът е намерил, че РА следва да бъде отменен за задълженията за авансов и годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ, надхвърлящи определените от вещото лице за данъчен период 2018 г. Решението е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Основателни са касационните оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и постановяване на обжалваното съдебно решение, по причина необсъждане на представените доказателства и направените в жалбата до първоинстанционния съд възражения. В мотивите на обжалвания съдебен акт не се съдържа преценката на доказателствата и изложение на собствените на съда фактически констатации въз основа на тях (чл. 235 и чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК), респективно на фактите по делото, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните, по вътрешно убеждение с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението, доколкото в касационното производство приложението на материалния закон се преценява въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение (чл. 220 АПК). В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти. При обсъждането на доказателствата в мотивите на съдебния акт, е посочено само, че не се кредитира заключението на вещото лице в частта, в която е отхвърлена жалбата, а в отменителната част, експертизата е цитирана дословно. Безспорно е, че решаващият съд има възможност да кредитира или не изслушаната по делото експертиза, но следва да я обсъди. Макар мотивите на обжалваното решение да са обширни, в тях липсва посочване защо не са кредитирани констатациите на вещото лице относно наличните средства, които са притежавали М. А. и Д. А.. Посочено е само, че вещото лице не е представило доказателствата, въз основа на които е изготвило заключението. Това обстоятелство не може да бъде причина направените констатации да не бъдат обсъдени във връзка с всички събрани по делото и в ревизионната преписка доказателства. Наред с това не са обсъдени доводите и възраженията на ревизираното лице, които се съдържат в жалбата до първоинстанционния съд. В случая решаващият състав не е дал никакъв собствен отговор на възражението на ревизираното лице срещу основанията за приложение на чл.122 от ДОПК, както и на всички други подробни възражения. При постановяване на решението съдът е длъжен сам да обсъди представените доказателства, да оцени доказателствената им стойност и да посочи какво приема за установено въз основа на тях. Въпреки възраженията на задълженото лице, съдът не е изложил самостоятелни мотиви относно спорните фактически и правни въпроси. Експертизата е изготвена не само въз основа на доказателствата по делото, но и на база всички документи, които се намират в счетоводството на ЕТ и след съответните справки с документацията на физическото лице, както и след проверка на банковите извлечения експерта е отговорил на поставените задачи. Част от проветряваните документи изхождат от трети лица, поради което не следва да се изисква същите да бъдат представени от ревизираното лице и непредставянето им не следва да се цени в ущърб на ревизираното лице. Ако съдът е считал, че заключението е непълно или е преценил, че всички книжа (а не само банкови извлечения), на база на които вещото лице е отговорило на въпросите, са необходими по делото, то същия е следвало да укаже да бъдат представени. Част от събраната информация е именно от банкови институции и същата касае извършени счетоводни операции по сметки в банки на ФЛ и ЕТ и няма пречка да бъдат проверени от вещото лице, с цел изясняване на фактите по делото. Пред настоящата инстанция са представени множество доказателства, част от които са налични по делото, но не са обсъдени от съда. При ново разглеждане на спора, съдът следва да обсъди съвкупно всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях да се произнесе по възраженията на страните. По отношение на отменителната част на решението е допуснато същото процесуално нарушение. Възпроизведено е заключението на вещото лице, като е изцяло възприето, но не са изложени мотиви, които да са свързани с приложените по делото доказателства. Липсата на конкретни мотиви прави невъзможна проверката на обжалвания акт досежно приложението на материалния закон. Тъй като обжалваното решение не съдържа констатации на съда относно релевантните факти и самостоятелни правни изводи, то подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на административния съд. При новото разглеждане съдът следва да изложи самостоятелни фактически констатации по спорните въпроси между страните-налице ли е основание за провеждане на ревизията по особения ред и във връзка с кои доказателства се установява това, какви са били наличните средства на лицето към началото на ревизирания период и как са формирани, кои средства от постъпилите по сметките на ревизираното лице са собствени и кои са свързани с осъществяваната дейност като търговец и след това да направи дължимите изводи, след като извърши анализ на всички относими обстоятелства, доказателства, обсъди ССЕ, и отговори на възраженията на ревизираното лице, изложени в първоинстанционната жалба. По частната жалба на Г. Р. А., лично и като представляваща ЕТ Г. Мавродиева: Определението, с което се е произнесъл първоинстанционният съд относно искането за изменение на решението, в частта за разноските е акцесорно и е постановено във връзка с решението по основния правен спор между страните. При този изход на спора пред касационната инстанция и постановената отмяна на решението като неправилно, определението за разноски също подлежи на отмяна. Въпросът относно дължимите разноски следва да бъде разрешен със съдебния акт, който административния съд ще постанови при новото разглеждане на делото. По направените искания за присъждане на разноски и пред касационната инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение