Решение № 559 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3936/2010 г.

Решение № 559 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3936/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Никола Димитров Йорданов, Верка Иванова Цветкова, Валентина Трайчова Механджийска, Лидия Трайчова Паскова, Ванче Крумова Цветкова, Стоян Борисов Добринов, Бойко Борисов Цветков, Веселина Богданова Иванова и Юлиана Богданова Триандафилиду, чрез процесуалния им представител срещу решение № 93 от 12.01.2010 г. по адм. дело № 3237/2009 г. на Административен съд - София град. В нея поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано, и искат да се отмени. Ответниците по касационната жалба - кметът на район "Люлин", Столична община и председателите на етажната собственост на бл. 227, вх. А, вх. В и вх . Г, ж. к. Люлин 2, гр. София, не са изразили становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Никола Димитров Йорданов, Верка Иванова Цветкова, Валентина Трайчова Механджийска, Лидия Трайчова Паскова, Ванче Крумова Цветкова, Стоян Борисов Добринов, Бойко Борисов Цветков, Веселина Богданова Иванова и Юлиана Богданова Триандафилиду срещу заповед № РД-09-739/15.11.2007 г. на кмета на район "Люлин", Столична община, с която е отказано да се попълни кадастралната основа на имоти с проекто пл. сн. № 1723, кв. 28, местност "Люлин - 2 м. р." по плана на гр. София. Съдът е приел от фактическа страна, че с решение № 042 от 8.07.2005 г. на ОСЗГ "Нови Искър" на жалбоподателите, в качеството им на наследници на Добрен Цветков Стоичков е признато и възстановено правото на собственост върху имот, находящ се в строителните граници на с. Обеля, местността Лозище. С молба от 4.10.2005 г. те са поискали попълване на кадастралния план с възстановения имот, за който е определен пл. сн. № 1723. Имот с проектен № 1723 е с площ 906 кв. м., съставлява част от бившия имот пл. № 443, нанесен в помощния план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на гр. София, к. л. 215, който попада в границите на урбанизираната територия, определени със застроителен и регулационен план на м. "жк Люлин 2 микрорайон". В хода на административното производство е съставен акт за непълноти и грешки, който е подписан от съставителя и реституентите. Срещу попълването на кадастралния план със свободната, незастроена част от възстановения имот са подали възражения живущите в бл. 227, вх. В и вх. Г., находящ се в УПИ III, върху част от който попада имот № 1723. Поради подадените възражения административният орган с оспорената заповед е счел, че исканото попълване на имот с проектен пл. № 1723 по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията във вр. § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър в действащия план за регулация на гр. София не може да бъде удовлетворено. Съдът, след като е обсъдил установените данни по делото, е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Посочил е, че вярното правно основание за издаване на процесната заповед е чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, но доколкото същото се извлича от фактическите обстоятелства в акта, позоваването на административния орган на текста на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ не опорочава неговата законосъобразност. Съдът е приел, че неподписването на акта за непълноти и грешки от етажните собственици на бл. 227, вх. В и вх. Г в кв. "Люлин - 2 м. р." препятства попълването на кадастралния план с реституирания имот, без значение от какъв характер са възраженията, и показва, че е налице спор за материално право, който е пречка за издаване на позитивна (за жалбоподателите) заповед, съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. При това положение е счел, че оспореният отказ на кмета на район "Люлин" се явява законосъобразен и липсват основания за отмяната му. Недоволни от решението, касационните жалбоподатели излагат доводи, че е постановено при неточно и превратно интерпретиране на доказателствения материал, което е обусловило неправилност на съдебния акт. Касационната жалба е основателна. Съдът правилно е посочил, че правното основание за издаването на оспорения административен акт се съдържа в разпоредбата на чл. 53 ЗКИР. В случая по силата на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР компетентен да одобри, респективно постанови отказ да се измени кадастралния план е кметът на район "Люлин". Съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, непълнотите и грешките в кадастралния план се установяват на самото място от службата по геодезия, картография и кадастър с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. С подписването на акта от всички заинтересовани лица се гарантира липсата на спор за материално право. Процедурата за нанасяне в кадастралния план на имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ или други реституционни закони също изисква съставяне на акт за непълноти и грешки и подписването му от лицата по § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Според дадената в този текст легална дефиниция заинтересувани лица са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. Етажните собственици на бл. 227, вх. В и вх. Г са носители на ограничени вещни права в недвижимия имот, върху част от който попада процесния имот. Това обстоятелство обаче не им придава автоматично качеството на лица, засегнати от изменението по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Придобитата собственост върху отделни жилища в сградата ведно с прилежащите идеални части от общите части и евентуално от правото на строеж върху терена (за които обстоятелства по делото не са представени каквито и да било доказателства) включва и правото да се ползва земята, доколкото е нужно за ползването на сградата. Промяната на собствеността върху терена не рефлектира пряко, по неблагоприятен начин в правната сфера на етажните собственици в жилищната постройка, доколкото правото им на ползване на имота, необходимо за обслужването й не се засяга от нея. След като данните по делото не обуславят извод, че упражняването на правата им се засяга от допуснатото попълване на кадастралната карта с нов имот и вписване на промяна на собствениците в кадастралните регистри, те не са заинтересувани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, които следва да подпишат акта за непълноти и грешки като задължително условие за издаване на заповед по чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. Доводите на етажните собственици, релевирани във възраженията им до административния орган, за това по какъв начин нанасянето на възстановения имот ще се отрази върху инфраструктурата, не касаят изменението на кадастралния план, а предвижданията в подробния устройствен план. Ето защо, те биха били релевантни при обсъждане на изменение на подробния устройствен план за новообразувания имот, но не са правнозначими в производството по чл. 53 и сл. от ЗКИР. Предвид изложеното, първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и отхвърлил подадената срещу нея жалба от заинтересуваните собственици. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, обжалваното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отмени оспорената заповед на кмета на район "Люлин", Столична община и се върне преписката за ново разглеждане на въпроса по същество. При този изход на спора и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателите следва да се присъдят направените деловодни разноски пред двете инстанции в размер на 935 лв., дължими от Столична община - район "Люлин". Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд,