Решение № 11585 от 14.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Лазаров и Е. Лазарова, чрез процесуалния им представител против решение 7574 от 15.12.2021 г., постановено по адм. дело 9837/2021 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради неспазване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът главният архитект на Столична община не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед РА50-499/29.07.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която се отказва разрешаване изработването на проект за ПУП-ПРЗ за собствения на оспорващите имот с идентификатор 68134.2806.22 с образуване на УПИ XXIV-22 за склад офис и шоурум, кв. 2, м. Квартали между м. Република и м. Толева махала, район Връбница. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Обжалваното решение е издадено от компетентен орган в условията на делегирани правомощия. Имотът на жалбоподателите попада в обхвата на възложен цялостен ПУП-ПРЗ за местност Квартали между м. Република и м. Толева махала, поради което е приложима разпоредбата на чл. 133 ЗУТ. От доказателствата по делото става ясно, че предварителния проект на ПУП е в процес на изработване и не е приет от експертния съвет по устройство на територията, поради което съгласно чл. 133, ал. 2 ЗУТ изработването на плана-извадка от същия е недопустимо. По отношение на предложението за застрояване приложение намира разпоредбата на § 1 от ПЗР на Наредба 6 от 25.11.2004 г., доколкото се касае за предвиждане на нови сгради спрямо съществуващ газопровод. Според табл. 2, т. 1 от Приложението към Наредба 6 минималното разстояние на новопредвидени сгради до газопровод, в частност с диаметър DN 500 и проектно налягане до 6 МРа, е 150 метра. Неотносимо е позоваването на строителството в съседен УПИ ХХIII-270, доколкото същото е допуснато на по-ранен етап със заповед от 2004 г., преди построяването на газопровода, а през 2010 г. само са нанесени промени в застрояването и регулацията. Неотносими са възраженията за липса на компетентност на Булгартрансгаз ЕАД да дава становище по процесния проект за ПРЗ, доколкото същото представлява служебно извършено съгласуване съгласно чл. 128а, ал. 1 във връзка с чл. 124а, ал. 3, ал. 4 и ал. 6 ЗУТ. Същото макар да не е задължително за административния орган е съобразено при издаването на процесната заповед, с подробни мотиви за постановяване на отказа, които се споделят и от съда. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че имотът на жалбоподателите с идентификатор 68134.2806.22 по КККР на гр. София с предназначение земеделска земя и не е урегулиран. Същият е съседен на УПИ ХХIII-270 и попада в обхвата на служебно възложен цялостен ПУП-ПРЗ за местност Квартали между м. Република и м. Толева махала, който към издаване на заповедта не е одобрен. Правилни са изложените от административния съд мотиви за неприложимост разпоредбата на чл. 133, ал. 1 ЗУТ. Според цитираната норма, в процеса на изработване на подробни устройствени планове инвестиционно проектиране за нови строежи в поземлените имоти може да се разрешава въз основа на подробен устройствен план, който е извадка от изработвания проект за подробен устройствен план. От доказателствата по делото става ясно, че предварителния проект на ПУП е в процес на изработване и не е приет от експертния съвет по устройство на територията. Следователно, подаденото заявление е недопустимо предвид изискването по чл. 133, ал. 2 ЗУТ изработването на плана-извадка по ал. 1 да се допуска след приемане на предварителния проект за подробен устройствен план от съответния експертен съвет. Не намира приложение и изключението по ал. 3 от разпоредбата, относима за допускане на изработването на плана-извадка преди приемане на предварителния проект по ал. 2, когато уличната регулация не подлежи на значителни промени и в обхвата на плана-извадка има съществуващо застрояване, което предопределя начина на проектното застрояване. В имота на жалбоподателите няма съществуващо застрояване, поради което е и неприложимо това изключение. Неоснователни е възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е отказал да назначи допълнителна експертиза по поставен от жалбоподателя въпрос, на който не е отговорено в първоначалното заключение. Съгласно субсидиарно приложимата по реда на чл. 144 АПК разпоредба на чл. 195, ал. 1 ГПК, вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. При изяснена фактическа обстановка и липса на неясноти по обстоятелствата от значение за правилното разрешаване на спора, искането за назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза по въпрос без явно значение за разрешаване на повдигнатия спор се явява лишено от смисъл и правилно е отхвърлено. Освен това, съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице по допуснатата експертиза, а го обсъжда заедно с останалите доказателства по делото. В тази връзка, в постановеното решение заключението на експерта не е безкритично кредитирано, а е обсъдено и съобразено заедно с другите доказателства по делото, като са изложени и подробни мотиви по възраженията на оспорващите. Не се споделят и изложените от касаторите доводи за липса на компетентност на Булгартрансгаз ЕАД да дава становище в производството по разрешаване изработването на процесната извадка от ПРЗ. Съгласуването с експлоатационното дружество е извършено служебно от компетентния орган при условията на чл. 128а, ал. 1 във връзка с чл. 124а, ал. 3, ал. 4 и ал. 6 ЗУТ. Противно на оплакването в касационната жалба, постановеният отказ е мотивиран с повече от позоваване на постановеното отрицателно становище на експлоатационното дружество. В оспорения административен акт са изложени съображения за предвиденото минимално разстояние от 150м от новопредвидени сгради до съществуващи газопроводи, съобразно процесния казус - в урбанизирани територии и при диаметър на газопровода над ф300 мм до ф600 мм, съгласно Наредбна 6/25.11.2004 г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ, с подробни мотиви за постановяване на отказа, които се споделят и от съда. В случая не съществува забрана административния орган да възприеме становището на съгласуващото експлоатационно дружество, доколкото и е изложил подробни мотиви в заповедта в тази насока. Неотносимо е позоваването на жалбоподателите на предвиденото за съседния УПИ ХХIII-270 отстояние и реализираното в него строителство. Както решаващият съд вече е изложил, УПИ ХХIII-270 е урегулиран преди изграждането на газопровода със заповед от 2004 г. С визираната от оспорващите заповед от 2010 г. само са нанесени промени в регулацията и застрояването на имота. Освен това предвижданията за този имот са неотносими към настоящия казус доколкото попадат извън предмета на процесната заповед. По отношение на предложението за застрояване за имот в урбанизирана територия без регулация приложение намира разпоредбата на § 1 от ПЗР на Наредба 6, съгласно която минималните разстояния, на които се застрояват нови сгради, съоръжения и проводи, от оста на съществуващи преносни газопроводи в зависимост от тяхната категория се определят съгласно изискванията, посочени в приложението, което от своя страна в зависимост от характера на местността, конструкцията и условията на експлоатация магистралните и разпределителните газопроводи за налягане над 1,2 МРа, подразделя участъка от преносен газопровод на пет категории съгласно табл. 1, а в табл. 2 определя минимални разстояния от оста на газопровода до различните обекти сгради и съоръжения, в зависимост от неговия клас и диаметър. Според т. 1 от табл. 2 на § 1 от Приложението към Наредба 6, минималното разстояние на новопредвидени сгради до газопровод с диаметър DN 500 и проектно налягане до 6 МРа е 150 метра. Следователно, административния орган законосъобразно не е разрешил изработването на проекта и на това основание. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,