Решение № 175 от 28.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 278/2015 г.

Решение № 175 от 28.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 278/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Образувано е по искане на Окръжният прокурор на Окръжна прокуратура [населено място] за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 446/2013 г. на Окръжен съд - Варна и ВНОХД № 66/2014 г. по описа на Апелативен съд - Варна и отмяна на влязлата в сила оправдателна присъда. В искането са изложени доводи за наличието на предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като в хода на досъдебно производство № 98-СЛ-9/2014 г. на Военно окръжна прокуратура - Сливен са установени обстоятелства или доказателства, които имат съществено значение за делото и не са били известни на съда, постановил съдебния акт, чиято отмяна се цели по реда на възобновяването. Според окръжния прокурор заключението по назначената тройна авто-техническа експертиза, по посоченото досъдебно производство, с участието и на експерта - инж. В. Т., изготвил първоначалната авто-техническа експертиза по досъдебно производство № 288/2012 г. по описа на РУП - А. при ОД на МВР - Варна и назначената в хода на съдебното следствие по НОХД № 456/2013 г. на ОС - Варна, давало основание да се приеме, че вина за възникналото ПТП има оправданият Р. Е. Д., който с управлявания от него л. а. "Фолксваген голф" е преминал през кръстовището, без да спре на знак "Стоп", както и че скоростният лост на автомобила се е намирал на трета предавка, нещо което не би могло да се получи ако автомобилът е бил спрял и след това е потеглил. Въз основа на тези обстоятелства, разкрити чрез разследване окръжният прокурор претендира да бъде отменена влязлата в сила оправдателна присъда и да бъде възобновена висящността на правния спор. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа искането за възобновяване на окръжния прокурор, тъй като извършената нова тройна авто-техническа експертиза, не установява никакви нови доказателства, които да не са били известни на съда, а само дава експертно мнение по вече събраните и обсъдени такива. В съдебно заседание оправданият Р. Е. Д., въпреки предоставената му от съда възможност, не се явява, но чрез пълномощниците си адв. К. и адв. В. е представил писмено "възражение", в което моли искането да бъде отхвърлено като неоснователно по подробно изложените в него съображения. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането за възобновяване, депозирано от Окръжния прокурор се основава на разпоредбата на чл. 420, ал. 1 вр. с чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, като е направено в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК и има за предмет акт, попадащ в категорията на визираните в посочената норма, поради което е ДОПУСТИМО, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С Присъда № 117/29.11.2013 г. по НОХД № 456/2013 г. ОС - Варна е оправдал подсъдимия Р. Е. Д. по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. По постъпил протест на прокурор от ОП - Варна, който не е поддържан в съдебно заседание, е образувано ВНОХД № 66/2014 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С Решение № 67/20.05.2014 г. по същото дело е потвърдена първоинстанционната присъда. В мотивите към присъдата, възприети включително и от представителя на Апелативна прокуратура - Варна и от въззивната инстанция, окръжният съд е приел, че скоростта на движение на л. а "Фолксваген голф" е била 20 км./ч., а на управлявания от Балкански л. а. "БМВ" не по-малка от 84,6 км./ч., при разрешена от 60 км./ч. и ударът между тях е станал в лявата лента, съпътстваща посоката на движение на втория автомобил, като няма допуснато от оправдания нарушение на правилата за движение по пътищата, което да е в причинна връзка с крайния резултат - в случая е без значение дали той е спрял или не на знака "Стоп", тъй като от съвсем друго нарушение е произтекъл сблъсъкът между двете МПС. Пътнотранспортното произшествие би могло да бъде избегнато ако л. а. "БМВ" не бе преминал от дясната в лявата - насрещна лента за движение при това със скорост над максимално разрешената. След влизане в сила на оправдателната присъда е образувано досъдебно производство № 98-СЛ-9/2014 г. на Военно окръжна прокуратура - Сливен срещу другия участник пътнотранспортното произшествие на 29.07.2012 г. - главен старшина С. Н. Балкански, военнослужещ във военно формирование 54 840 - Варна. По делото в качеството им на свидетели, които не са давали показания до момента, са разпитани съседът на Балкански - Г. С., който е участвал като поемно лице при съставяне на протокола за оглед на ПТП на 29.07.2012 г. и братовчедът на Балкански - П. Т. В показанията им изрично е посочено, че скоростният лост на управлявания от Д. л. а. "Фолксваген голф" след спирането му е бил останал на трета предавка. Очевидно това е послужило на военния следовател като основание за назначаването на тройна авто-техническа експертиза, тъй като в самото постановление от 01.09.2014 г. въпреки императивния характер на разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от НПК основания, които да налагат извършването на нова експертиза не са посочени. По така назначената тройна авто-техническа експертиза вещите лица са преизчислили стойностите относно скоростите на двата автомобила, отстоянията и мястото на удара между тях, и опасната зона. При възприетия от тях като най-вероятен - вариант II скоростта на л. а. "БМВ" вече е изчислена на 66,1 км./ч., при това непосредствено преди удара, а на л. а "Фолксваген Голф" - 51,4 км./ч., мястото на удара вече е в дясната лента за движение в посоката на движение на л. а. "БМВ", т. е. нарушението на Балкански е само с 6 км./ч. над максимално разрешената скорост, но не е и във корелативна връзка с настъпилото ПТП, т. е. дори да се е движел в рамките на разрешената скорост той не би могъл да избегне пътнотранспортното произшествие, причинено единствено от виновното поведение на Д. От една страна, това заключение е послужило на военния следовател за изготвяне на заключителното му постановление - с мнение за прекратяване на наказателното производство срещу С. Балкански, а от друга - за депозиране на искането за възобновяване от окръжния прокурор, който е достигнал до извода, че ПТП е причинено от виновното поведение на оправдания - Р. Д., тъй като той не е изпълнил задълженията си по ЗДП, като не е спрял на пътен знак В-2 - "С. ! Пропусни движещите се с предимство!", което е възведено и като новооткрито обстоятелство или доказателство, което не е било известно на съда и е от съществено значение за делото. За да са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, както нееднократно е посочвал в решенията си ВС и ВКС, новата експертиза може да бъде основание за възобновяване на наказателното производство само ако се основава на обстоятелства и доказателства, които не са били известни на съда, произнесъл се по приключеното дело. В случая липсват обстоятелства и доказателства от такъв характер, а посочените като такива - противоречат на безспорно установените по делото фактически положения. В тази връзка, на първо място следва да се посочи, че поемното лице Г. С. не е разпитвано само за действията му в това му качество, а на общо основание като свидетел. В съставения непосредствено след възникване на пътнотранспортното произшествие протокол за оглед, подписан без възражения, включително и от С., на стр. 3 изрично е посочено, че в управлявания от Д. л. а. "Фолксваген Голф" - "Скоростният лост е в неутрално положение". Ето защо в случая би могло да се каже, че вещите лица по назначената авто-техническа експертиза от военния следовател са направили своите експертни заключения, като са пренебрегнали доказателства, произтичащи от процесуално допустими доказателствени източници, които са били надлежно приети и ценени от съда при постановяване на оправдателната присъда. Наред с горното следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от НПК експертиза се назначава, когато за изясняване на обстоятелствата по делото са необходими специални знания в областта на науката, изкуството и т. н., т. е. експертизата не е доказателство или доказателствено средство, не е факт от обективната действителност, свързан с обстоятелствата по делото, а дейност насочена към изясняване на тези обстоятелства. Ето защо в случая заключението на тройната експертиза, което представлява основан на специални знания извод от известните за неизвестните факти, не почива на обстоятелствата, установени по делото и известни на съда, а още по-малко да се основава на новооткрити такива, които да имат при това съществено значение за делото. В искането на окръжния прокурор други нови обстоятелства или доказателства, за които да се твърди, че водят до възобновяване на наказателното производство не са посочени. В този смисъл настоящият състав на ВКС приема, че при извършеното разследване от Военно окръжна прокуратура - Сливен не само не са били събрани никакви нови доказателства, които да не са били известни на съда при постановяване на присъдата, а още по-малко те да са установени по несъмнен и категоричен начин. С оглед на гореизложеното, съдът не констатира да е налице хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и на основание чл. 426, ал. 1 вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение