Решение № 9635 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1536/2017 г.

Решение № 9635 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1536/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Е. - Б." ЕАД, гр. Б. срещу решение № 544/05.12.2016 г. на Административен съд гр. П. по адм. д. № 567/2016 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът не обсъдил възраженията на жалбоподателя, релевирани пред първа инстанция, които продължават да се поддържат като обосноваващи извод за нищожност, евентуално незаконосъобразност на оспорения Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 12-1/22.04.2016 г., издаден от инспектор в Отдел "Администриране на местни данъци и такси", О. Ч. бряг. Изписването на правната квалификация на акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК претендира като недостатъчно, доколкото същата съдържала различни хипотези. Жалбоподателят бил затруднен да разбере какво е задължението, което се установява в акта и на какво основание. Твърди като неспорен въпроса досежно установените с акта задължения, а претендира неяснота относно начина на изчисляването им, както и относно начина на изчисляване на дължимата лихва. Твърди, че при оспорване на акта по административен ред, Н. О. "Администриране на местни данъци и такси", О. Ч. бряг, иззел компетентността на актосъставителя, като мотивирал АУЗД. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразен Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 12-1/22.04.2016 г., издаден от инспектор в Отдел "Администриране на местни данъци и такси", О. Ч. бряг като немотивиран, съответно издаден при нарушаване на административнопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба, Н. О. "Администриране на местни данъци и такси", О. Ч. бряг, взема становище за неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: Производството пред Административен съд гр. П. е образувано по жалба на "Е. - Б." ЕАД, гр. Б. срещу Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 12-1/22.04.2016 г., издаден от инспектор в отдел "Администриране на местни данъци и такси", О. Ч. бряг, потвърден с решение № 38 - 00 - 974/14.06.2016 г. на Н. О. "Администриране на местни данъци и такси", О. Ч. бряг. За да отхвърли жалбата срещу акта, съдът въз основа на установената фактическа обстановка във връзка приложимото право, е обосновал законосъобразност на същия на всички основания по чл. 146 АПК. Решението е правилно. С Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 12-1/22.04.2016 г., издаден от инспектор в Отдел "Администриране на местни данъци и такси", О. Ч. бряг срещу "Е. - Б." ЕАД, гр. Б. са установени публични общински задължения за 2015 г., представляващи данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/. Актът е издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК и декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, като размерите на задълженията са както следва: ДНИ - 1620,03 лева главница и 105, 68 лева лихви; ТБО - 3645,06 лева главница и 237,79 лева лихви. Задълженията са за имот, находящ се в гр. Ч. бряг, с партиден № М0437088-080901, представляващ земя и сгради. С решение № 38 - 00 - 974/14.06.2016 г. на Н. О. "Администриране на местни данъци и такси", О. Ч. бряг, обжалваният по административен ред АУЗД е потвърден изцяло. Правилен е изводът на Административен съд гр. П., че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган, като е осъществен задължителния административен контрол за законосъобразност върху него, представляващ предпоставка за допустимост на жалбата срещу АУЗД в съда. На касационна инстанция жалбоподателят не оспорва вида и размера на задълженията, нито тяхната дължимост, а отново навежда възражения за необсъдени от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, допуснати при издаване на АУЗД. Касационната инстанция приема възраженията на касатора за изцяло неоснователни: Обжалваният АУЗД е с правна квалификация чл. 107, ал. 3 ДОПК. В действителност, разпоредбата съдържа определен брой различни хипотези, като съдебната практика се обединява около становището, че в тежест на административния орган е да изпише и обоснове приложимата хипотеза на чл. 107, ал. 3 ДОПК. Неоснователно е възражението на касатора, че този аргумент не е обсъден от първоинстанционния съд, както и възражението, че АУЗД не съдържа приложимата хипотеза на чл. 107, ал. 3 ДОПК. Напротив, изрично в процесния АУЗД е изписано установено невнасяне на дължимите ТБО и ДНИ за 2015 г. за имот, находящ се в гр. Ч. бряг, с партиден № МО 437088-080901, представляващ земя и сгради. Имотът е деклариран с декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ като собствен на "Е. - Б." ЕАД, гр. Б.. Невнасянето на посочените публични общински вземания в срока, регламентиран в ЗМДТ, е основание за издаване на АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК от органа по приходите при съответната община, с който вземането на общината спрямо задълженото лице се констатира. Актът изрично описва вида и размера на задълженията, данъчно задълженото лице, както и периода на публичните задължения. В тази насока, правилни са изводите на АС гр. П. за неоснователност на възражението на жалбоподателя досежно липса на основни реквизити на акта. Същият съдържа данни за данъчно задълженото лице; данъчния обект; данъчния период; размера на данъчното задължение; основанието, на което е издаден акта; срока, в който този акт подлежи на обжалване по административен ред и органа, пред който подлежи на обжалване. Същите са в достатъчна степен конкретни и не създават неяснота относно съдържанието на акта. По отношение на възражението за липса на мотиви на акта досежно начина на изчисляване на задълженията: Правилно първоинстанционният съд е приел, че органът по приходите няма задължение в АУЗД да изписва механизма на изчисляване на ДНИ и ТБО за съответния данъчен период. Разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ДОПК дава възможност на задълженото лице да поиска справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. В конкретната хипотеза, дружеството не се е възползвало от тази възможност, а пред административния орган, първоинстанционния съд и на касация, продължава да поддържа възражение за допуснати процесуални нарушения поради липса на мотиви в АУЗД, изразяващи се в липса на изписване на начин на изчисляване на размера на публичните задължения. Съдебната практика приема, че непосочване в АУЗД на начина на изчисляване на дължимата такса/данък, не се отразява върху законосъобразността на същия, като подобен подход би бил изцяло формален и несъответстващ на целта на акта. Задължение на органа по приходите е посочване на дължимата и незаплатена такса/данък. Задълженото лице има законови способи /например при поискване на справка по чл. 107, ал. 2 ДОПК/ да се осведоми за механизма на изчисляване на публичните задължения, който е нормативно определен. Неизписването в АУЗД на механизма на изчисляване на ТБО и ДНИ не е съществено процесуално нарушение. Безспорно е, че същността на всеки административен акт е неговата разпоредителна част, тази, с която органът определя правата или задълженията, начина и срока за изпълнението - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК . Разпоредителната част е властническото волеизявление на органа и именно поради това тя трябва да бъде ясна, точна, конкретна. Да не оставя у адресата на акта никакви неясноти. Тази същностна роля на разпоредителната част на един административен акт предпоставя и вида на порока, с който тя би могла да бъде засегната. Тогава, когато липсва разпоредителна част - липсва и акт. Тогава, когато разпоредителната част е толкова неясна, че от нея не може да се изведе властническото волеизявление на органа, също е налице липса на акт. И в двата случая липсва валидна воля на власт и актът е нищожен. В случая е безспорно, че с оспорения акт органът по приходите установил на касатора конкретен размер на задължението за такса за битови отпадъци и съответната лихва за забава; както и за данък върху недвижимите имоти, съответно - лихва върху нея. Сумата е определена в конкретен размер, посочен е имотът, по отношение на който е налице исканата правна връзка на задълженото лице, определен е периодът, за който е дължимо задължението. Вярно е, че в разпоредителната част на акта органът по приходите посочил установеното задължение общо, без да посочи механизма на изчисляване на сумата. Но тази липса на акта по никакъв начин не може да обоснове липса на разпоредителна част или неяснота на разпоредителната част до степен, която прави акта неизпълним. Напротив, задължението, макар и установено в своята цялост, е ясно и еднозначно определено по основание и по размер като са определени начина и срока на неговото изпълнение. Но не всяка формална липса на елемент или негова непрецизност значи липса на акт до степен на нищожност/ съответно обосновава незаконосъобразност. Изчисляването на размера на ДНИ и ТБО е аритметично действие, въз основа на нормативно заложени параметри и декларирани от данъчно задълженото лице данни. Безспорно е, че всеки административен акт трябва да съдържа фактически и правни основания. Това изискване е изрично посочено в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК . Макар в случая предмет на съдебен контрол да е акт за установяване на задължения по декларация, т. е. акт, издаден на основание и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, изискването в акта да се съдържат фактически и правни основания е относимо и за него. Вярно е, че нито чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), нито друга разпоредба от този кодекс установява конкретно съдържание на акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Но в целия Данъчно-осигурителен процесуален кодекс изискването за мотивиране на актовете на органите по приходите е последователно проведено, както по отношение на процесуалните актове, така и по отношение на актовете, с които се регулират материалноправните отношения, макар това да не е изведено като единно, общо изискване към актовете на органите по приходите. Наред с това, съгласно § 2 ДОПК за неуредените в него случаи се прилага Административнопроцесуалния кодекс, което значи приложение и на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. От формална страна обаче оспореният акт съдържа фактически и правни основания, т. е. дотолкова, доколкото изискването за мотивиране на акта е изискване за неговата форма, то в случая е безспорно, че това изискване е спазено - актът съдържа фактически и правни основания. Следователно не е налице липса на мотиви като елемент на формата на оспорения акт. Безспорно е също, че мотивите на всеки административен акт трябва да са ясни, конкретни, относими и в достатъчна степен подробни, за да може от тях да станат ясни преценката на органа на фактите и на правото. Този начин на мотивиране е гаранция за ефикасността на конституционното право на адресата на акта на съдебна защита - чл. 56 от Конституцията, и за ефикасността на конституционното задължение на съда да извърши контрол за законосъобразност на оспорения административен акт - чл. 120, ал. 1 от Конституцията. В оспорения акт обаче органът е изписал процесния имот, периода, за който е установено задължението, облагаемата основа - правното основание за нейното определяне и самата стойност, както и факта на невнесени задължения. Целта на мотивите на акта са да може адресатът на акта и съдът да установят какви фактически констатации прави органът въз основа на преценката на какви доказателства и как прилага към тях правата норма. В случая в мотивите на АУЗД в действителност липсва механизма на изчисляване на задълженията. Но предвид факта, че се касае за аритметично действие, както и предвид това, че задълженото лице разполага с механизма по чл. 107, ал. 2 ДОПК да се осведоми чрез справка относно начина на изчисляване на задълженията, касационната инстанция обосновава извод за липса и на съществено процесуално нарушение в процедурата по издаване на акта. Относно възражението в насока, че Н. О. "Администриране на местни данъци и такси", О. Ч. бряг е иззел компетентността на актосъставителя, като е мотивирал АУЗД /включително и в частта относно механизма на изчисляване на размера на задълженията/: В производството по обжалване на АУЗД административният контрол за законосъобразност върху акта е предпоставка за допустимост на жалбата пред съда. В решение № 38 - 00 - 974/14.06.2016 г. Н. О. "Администриране на местни данъци и такси", О. Ч. бряг по жалба на "Е. - Б." ЕАД е изписал приложимите методи зи изчисляване на размера на ДНИ и ТБО, като подробно са обсъдени както правилата съобразно приложимите нормативи, така и декларираните отчетни стойности на имота, съответно приложимия размер на данъчната основа при определяне на задълженията. Касаторът възразява, че по този начин, горестоящият орган изземва компетентността на долустоящия, който мотив не се споделя от касационната инстанция. Приложение намира Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС, съгласно което: "С оглед на процесуална икономия и осъществяване на принципа за бързина в административното производство и ненакърняване оперативността на администрацията би следвало да се приеме, че липсата на мотиви към основния административен акт не е съществено нарушение и тогава, когато по-горният административен орган, като е потвърдил обжалвания пред него акт, е изложил към решението си надлежни мотиви, разкриващи съображенията, по които е бил издаден, и позволяващи да се провери неговата законосъобразност. И в този случай се постигат посочените по-горе цели на изискването за мотивиране на административните актове, тъй като се обезпечава правилното упражняване на съдебния контрол над законосъобразността на такъв акт при възможност за страните за правилното ориентиране на защитата им пред съда. " Изземване на компетентност има, когато по-горестоящият административен орган е издал АУЗД вместо органа по приходите, каквато хипотеза в случая липсва. Предвид гореизложеното и като съобрази възраженията на касатора във връзка със събраните по спора доказателства, и анализира мотивите на обжалвания съдебен акт, касационната инстанция обосновава извод за правилност на решението на административен съд П.. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, като за приетото се е обосновал. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения пред него Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. От доказателствата по делото е установено, че жалбоподателят е собственик на имот в град Ч. бряг, представляващ земя и сгради, като по отношение на дружеството са били налице основания за издаване на оспорения административен акт. От доказателствата по делото и заключението на назначената и приета съдебно-икономическа експертиза е установена облагаемата основа за определяне на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, съобразно отчетната стойност на имота в размер на 810 013,25 лв. Размерът на дължимите данъци за имота, както и на дължимите към момента на изготвяне на Акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е определен правилно от данъчните органи. За административния орган няма задължение да излага метода, по който определя лихвата върху задълженията. Независимо от това в решението на началника на отдел "Администриране на местните данъци и такси" при община Ч. бряг, постановено по жалба срещу Акта за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е посочено, че при определяне на лихвата е съобразено Постановление № 426 от 18.12.2014 г. на Министерски съвет, с което е определен годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българска народна банка, в сила от 1-ви януари, съответно от 1-ви юли на текущата година плюс 10 процентни пункта. По отношение на такса битови отпадъци е била определена такса само за услугите поддържане на депо и почистване на обществени територии, тъй като жалбоподателят е подал декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване през 2015 г. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, при приложение на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд