Решение № 3333 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 647/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Д., гражданин на Сирия, чрез адв. К. Динева, срещу решение 21701 от 30.10.2024 г., постановено по адм. дело 9282/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването му по жалба против Заповед рег. 5364з-3380 от 05.09.2024 г. за принудително настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към Дирекция "Миграция", издадена от директор на Дирекция Миграция . В касационната жалба са подробно развити съображения за неправилност на съдебния акт, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд. Ответникът - директор на Дирекция Миграция при Министерство на вътрешните работи, представя писмено становище, с което поддържа неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от А. Д., гражданин на Сирия, против Заповед рег. 5364з-3380/05.09.2024 г. на директора на Дирекция Миграция - МВР, с която лицето принудително е настанено в СДВНЧ за срок до 6 месеца, на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Оспорената заповед е издадена във връзка с предходно издадена срещу чужденеца Заповед рег. 5382з-202/09.05.2024 на началника сектор Миграция при ОДМВР-Бургас за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" и предложение рег. 5364р-21469/03.09.2024 г. за принудително настаняване в СДВНЧ на началник на отдел Противодействие на незаконната миграция при Дирекция Миграция , като е прието, че е налице опасност от укриване на чужденеца. Административният съд е приел подадената жалба срещу административния акт за неоснователна. Посочил е, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, същата съответства на изискванията за форма и е съобразена с материалноправните разпоредби. Предвид събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че действията на жалбоподателя (ползване на неистински лични документи, подаване на молба за международна закрила и последващото й оттегляне, с желание да се завърне в Сирия; ново изявление, че не желае да се завърне там) сочи на извод за непредвидимо поведение, с което цели да осуети реалното изпълнение на Заповед 5382з-202/09.05.2024 г., издадена от началник Сектор Миграция , при Областна дирекция на МВР Бургас. От друга страна, по отношение на твърденията на декларатора Л. И. за фактическо съжителство с чужденеца, както и за възможността да му осигури жилище и финансови средства, съдът е приел, че същите освен че не са подкрепени с доказателства, то те следва да бъдат предмет на отделно преценяване, от страна на директора на Дирекция Миграция МВР, в друго производство, а именно по чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ. Поради тези съображения АССГ е приел, че заповедта за настаняване в СДВНЧ е материално законосъобразна, поради което жалбата е отхвърлена, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Това е така, защото при установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за законосъобразност. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за необоснованост на оспореното решение. При извършената преценка за законосъобразност на оспорената заповед, решаващият съд е изложил съображенията си с оглед наличните факти и обстоятелства, като правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и е надлежно мотивиран. Административният съд е обсъдил подробно оплакването на жалбоподателя, че процесната заповед няма мотиви, и законосъобразно е установил, че такива съществуват, съставляващи правното и фактическото основание за издаване на индивидуалния административен акт. Безспорно е, че като правно основание за издаване на решението административният орган е вписал текста на чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ, а като фактическо основание Заповед рег. 5382з-202/09.05.2024 на началника сектор Миграция при ОДМВР-Бургас за налагане на ПАМ "Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" и предложение рег. 5364р-21469/03.09.2024 г. за принудително настаняване в СДВНЧ на началник на отдел Противодействие на незаконната миграция при Дирекция Миграция . В случая е налице допустимо препращане към посочено предложение и заповед за налагане на ПАМ, което обосновава надлежното мотивиране на оспорения акт. Неоснователно е и възражението за материална незаконосъобразност на процесната заповед. Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. В Глава IV - Задържане с цел извеждане на Директива 2008/115/ЕО са визирани предпоставките, при наличието на които може да бъде задържано лице с цел извеждането му от страната. Така според чл. 15, § 1, буква "а" от Директива 2008/115/ЕО, освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, държавите-членки могат да задържат гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, само за да се подготви връщането и/или да се извърши процеса на извеждане, и по-специално когато е налице опасност от укриване. В случая може да се направи обосновано предположение за наличието на тези предпоставки за принудително настаняване на лицето с оглед задържането му на 08.05.2024 г. поради това, че е използвал чужди лични документи (испанска лична карта и шофьорска книжка на друго лице) с цел да заблуди длъжностно лице, като по случая е образувано досъдебно производсдтво. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът се е позовал не недоказани обстоятелства, тъй като същите не са оспорени и няма данни по делото, че заповедта от 08.05.2024 г. за задържането на А. Д. да е оспорена или отменена от съда. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че действията на жалбоподателя (използването на неистински лични документи и представянето за друго лице, подаване на молба за международна закрила и последващото й оттегляне, с желание да се завърне в Сирия и изявления, че не желае да се завърне там), които не са оспорени в нито един момент от жалбоподателя и за които не е доказано противното, сочат на извод за непредвидимо поведение на А. Д., с което цели да осуети реалното изпълнение на наложения ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ за връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна . Лишени от основание са и доводите в касационната жалба, че административният орган не е извършил преценка за прилагане на някоя от другите по-леки обезпечителни мерки по чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ. В предложението от началника на отдел ПНМ при дирекция Миграция - МВР се съдържат подробни съображения за липса на възможност за прилагане на по-леки мерки с оглед поведението на сирийския гражданин и правилно е достигнато до извода, че прилагането на мярката по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ е единствената ефективна мярка към момента на издаване на оспорената заповед. Обобщената преценка на всички относими обстоятелства обосновава правилното заключение, че други по-леки принудителни мерки не могат да бъдат приложени по отношение на касатора. По делото не е спорно обстоятелството, че лицето категорично е заявило, че не иска да се връща в Сирия, поради което по-лека принудителна мярка би била неефективна, а прилагането й би означавало да се постави под условие възможността за изпълнение на принудителното извеждане. Следва да се посочи и това, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на неговото издаване. Към посочения момент не е имало каквито и да било данни и доказателства, от които да се установи, че по отношение на чужденеца могат да бъдат наложени други достатъчно ефективни, но по-леки мерки, както се твърди в касационната жалба. Следователно, с оглед конкретните обстоятелства по делото в случая е изпълнено и изискването на чл. 15, § 1 Директивата - да не може да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека ПАМ. Предвид изложеното, не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания, поради което първоинстанционното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение