Решение № 13790 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11586/2017 г.

Решение № 13790 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11586/2017 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране, подадена чрез председателя доц. д-р И. Иванов, против решение № 5197 от 10.08.2017 г. по адм. дело № 929/2017 г. на Административен съд С. - град, Т. отделение, 60 състав, с което е отменен мълчалив отказ на Комисията за енергийно и водно регулиране да се произнесе по жалба с вх. № Е-11-А-000-55/04.10.2016 г. на КЕВР, подадена от А. Живанкин от [населено място] против "ЧЕЗ Е. Б." АД, и е изпратена преписката и задължена Комисията за енергийно и водно регулиране, да се произнесе по жалбата, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението, в срок от два месеца от влизане на решението в сила, както и е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 310 лв. Излагат се доводи, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Излага фактическите обстоятелства по делото и приложимата правна уредба, като смята, че неправилно е прието от съда, че е налице мълчалив отказ, предвид на това, че разписаната процедура за разглеждане на жалбата включва и уреждането на спора по доброволен начин, поради и което КЕВР е приела, че случаят е уреден и не е формиран мълчалив отказ. Иска, да се отмени обжалваното решение и се остави жалбата без разглеждане или алтернативно бъде отхвърлена. Подадена е и втора касационна жалба от "ЧЕЗ Р. Б." АД, гр. С., подадена чрез юрисконсулт Н. Сидерова, против решение № 5197 от 10.08.2017 г. по адм. дело № 929/2017 г. на Административен съд С.-град, Т. отделение, 60 състав, с което е отменен мълчалив отказ на Комисията за енергийно и водно регулиране да се произнесе по жалба с вх. № Е-11-А-000-55/04.10.2016 г. на КЕВР, подадена от А. Живанкин от [населено място] против "ЧЕЗ Е. Б." АД, и е изпратена преписката и задължава Комисията за енергийно и водно регулиране, да се произнесе по жалбата. Излага се доводи, че решението е недопустимо и неправилно. Твърди, че съдът неправилно е приел, че става въпрос за отмяна на мълчалив отказ на КЕВР, а в конкретния случай бездействието на администрацията е да издаде АУАН ( акт за установяване на административно нарушение), който не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, не притежава характеристиките на административен акт и непроизнасянето на органа по такова искане също не може да се квалифицира като мълчалив отказ. Излага и доводи за неправилност на решението свързани с решаването на спора по същество относно наличието на задължения от страна А. Живанкин, като при неплащане на задължението за ползвана електроенергия спирането на захранването става по искане на доставчика "ЧЕЗ Е. Б." АД, а "ЧЕЗ Р. Б." АД, което е оператор на разпределителната мрежа е длъжно да го изпълни. Иска, да се отмени обжалваното решение и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - А. Живанкин от [населено място], редовно призован не се явява, не се представлява и не взема становище по касационните жалби. Заинтересованата страна - "ЧЕЗ Е. Б." АД, гр. С., чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Иванова, с писмено становище поддържа касационните жалби и излага доводи за неправилност на решението. Иска, да се отмени обжалваното решение и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "ЧЕЗ България" АД, гр. С., чрез процесуален представител юрисконсулт Л. Топалова, в съдебно заседание оспорва касационните жалби и излага доводи за неправилност на решението. Иска, да се отмени обжалваното решение и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите. Излага, че съгласно чл. 22, ал. 3 и 4 ЗЕ КЕВР в двумесечен срок от подаване на жалба по ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 може да съдейства за доброволно уреждане на спора и т. н., а когато не е постигнато доброволно уреждане на спора или при отказ за такова КЕВР взима решение в срок от два месеца след получаването на жалбата, а редът за подаване, разглеждане на жалбата и пр. се уреждат с Наредба № 3/2013 г. Излага, че по делото няма данни за решение по жалбата или пък преписката да е прекратена, поради което за административният орган съществува правомощие в двумесечен срок от получаване на жалбата да съдейства за доброволно уреждане на спора между страните и по чл. 22, ал. 4 ЗЕ и аналогичната на чл. 146, ал. 2 от Наредба № 3/21.03.2013 г. е определен двумесечен срок, в който КЕВР следва да се произнесе по постъпилите жалби. Смята, че изводът на съда, че жалбата е подадена в срока за оспорване на мълчаливия отказ и след изтичане на срока за произнасяне на КЕВР, е в съответствие с доказателствата и направен при правилно приложение на материалния закон. Излага, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 2 и 3 АПК налагащи обезсилването и отмяната му и следва да се остави в сила, а касационните жалби да се оставят без уважение, като неоснователни. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С решение № 5197 от 10.08.2017 г. по адм. дело № 929/2017 г. на Административен съд С. - град, Т. отделение, 60 състав, е отменен мълчалив отказ на Комисията за енергийно и водно регулиране да се произнесе по жалба с вх. № Е-11-А-000-55/04.10.2016 г. на КЕВР, подадена от А. Живанкин от [населено място] против "ЧЕЗ Е. Б." АД, и е изпратена преписката и задължена Комисията за енергийно и водно регулиране, да се произнесе по жалба вх. № Е-11-А-000-55/04.10.2016 г. на КЕВР, подадена от А. Живанкин от [населено място] против "ЧЕЗ Е. Б." АД, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението, в срок от два месеца от влизане на решението в сила, както и е осъдена КЕВР да заплати разноски по делото в размер на 310 лв. Съдът е приел, че жалбата е допустима поради това, че КЕВР не се е произнесла с решение по жалбата А. Живанкин, нито преписката е прекратена. Приел е, че е налице мълчалив отказ на административния орган, а жалбата срещу него е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК. Съдът е приел, че мълчаливият отказ е издаден при неспазване на изискването за форма и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила предвид на това, че КЕВР не е разгледала жалбата и по спора не е постигнато споразумение, както и няма данни жалбоподателят да е бил уведомен за становището на енергийното дружество. По тези съображения е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката на органа за произнасяне по жалбата при спазване на процедурата по чл. 22 ЗЕ и чл. 142 и сл. от Наредба № 3 от 21.03.2013 г Обжалваното решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено от съда, че административното производство пред КЕВР е образувано по жалбата на А. Живанкин по жалба с вх. № Е-11-А-000-55/04.10.2016 г. по описа на КЕВР, с която е отправил оплакване относно за дейността на "ЧЕЗ Е. Б." АД, което дружество е прекратило електроснабдяването в собствения му имот на адрес [населено място], [жк], бх. [номер], ет. [номер], ап. [номер] с клиентски номер [номер] без уведомление по силата на чл. 38з от ЗЕ. С писмо с изходящ № Е-11 А-00-55 от 11.10.2016 г. на КЕВР е изпратена жалбата до "ЧЕЗ Е. Б." АД, за изискване на отговор от дружеството. С писмо с изх. № 100000092184/20.10.2016 г. на "ЧЕЗ Е. Б." АД е отговорено на КЕВР, че след извършена проверка дружеството е установило, че сумите са коректно начислени и че извършеното прекъсване на електроснабдяването е извършено законосъобразно, тъй като е осъществено след неплащане на сметки по няколко фактури на стойност 915, 68 лв. Приложено е и уведомление за прекъсване на електроенергия до жалбоподателя. В хода на съдебното производство не са представени доказателства, че жалбоподателят А. Живанкин е бил уведомен за действията на КЕВР и отговора на "ЧЕЗ Е. Б." АД. С жалба с вх. № Е-11 А-00-55/04.01.2017 г. представена пред КЕВР А. Живанкин е оспорил по съдебен ред мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по жалба с вх. № Е-11-А-000-55/04.10.2016 г. на КЕВР, подадена от А. Живанкин против "ЧЕЗ Е. Б." АД. Неоснователни са доводите на касаторите, че решението на административния съд е недопустимо като постановено срещу недопустима жалба. Обективно административният съд е изследвал предпоставките за допустимост на жалбата по отношение на оспорения административен акт, както и спазването на срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, при съобразяване на приложимата правна уредба по чл. 22 от ЗЕ и чл. 142 - 149 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката. Съдът подробно е разгледал приложимата правна уредба, както и възможността за доброволно уреждане на спора и удължаване на сроковете за уреждане на споровете и за разглеждане на жалбата. Безспорно е установено от фактическа страна, че в случая КЕВР е била сезирана от лице с право на жалба срещу лицензиран доставчик на ел. енергия, а по образуваното административно производство КЕВР е изпратила жалбата на "ЧЕЗ Е. Б." АД и е получила отговор от дружеството, след което от страна на КЕВР не са предприети никакви други действия за решаване на спора - доброволно уреждане, удължаване на срока, постановяване на решение за нарушение или за прекратяване на преписката. Обективно съдът е установил, че 21.03.2013 срокът за произнасяне на КЕВР е започнал да тече по силата на чл. 22, ал. 4, изр. 1 ЗЕ и чл. 146, ал. 2, изр. 1 от Наредба № 3 от деня на постъпване на жалбата - 04.10.2016 г., като общият двумесечен срок е изтекъл на 04.12.2016 г. Законосъобразно съдът е приел, че от момента на изтичане на срока за произнасяне на комисията - от 04.12.2016 г. е започнал да тече едномесечният срок по чл. 149, ал. 2 АПК за оспорване на мълчалив отказ, а жалбата от А. Живанкин е подадена на 04.01.2017 г. в срока за оспорване на мълчаливия отказ и след изтичане на срока за произнасяне на КЕВР. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства и правилно приложение на материалния закон административният съд е приел, че жалбата е допустима. Налице е формиран мълчалив отказ на административния орган по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, подлежащ на оспорване пред съд съгласно чл. 13, ал. 9 от ЗЕ, след като административния орган не се е произнесъл в двумесечния срок по чл. 146, ал. 2 от Наредбата и след като не са предприети действия за доброволно уреждане на спора и не са удължавани сроковете за разглеждане на жалбата от КЕВР. Неоснователни са доводите на касаторите, че не е налице мълчалив отказ предвид на това, че се отнася до искане за издаване на акт за установяване на административно нарушение. В случая КЕВР е била сезирана с жалба от клиент на доставчик на ел. енергия и разглеждането на жалбата е следвало да се проведе по реда на чл. 22 от ЗЕ и чл. 142 - 149 от Наредба № 3, като в това производство КЕВР следва да се произнесе с решение, което по своя характер е индивидуален административен акт, респ. непроизнасянето на органа представлява мълчалив отказ за произнасяне по жалбата, който подлежи на съдебен контрол. Неоснователни са и доводите на касаторите, че решението е неправилно. Обективно е установено, че КЕВР не е спазила реда за произнасяне по жалбата на А. Живанкин против "ЧЕЗ Е. Б." АД, нито е извършила действия по доброволно уреждане на спора по реда на чл. 150 и сл. от Наредба № 3. Съгласно предписаната нормативна уредба подробно представена от административния съд КЕВР е следвало да се произнесе по жалбата, като непроизнасянето е обусловило допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби свързани с разглеждане на жалби от регулатора и уреждане на спорове. При липсата на изрично произнасяне от страна на КЕВР не могат да се разгледат доводите по същество изложени от втория касатор свързани със самия административноправен спор, по който след отмяната на мълчаливия отказ КЕВР следва да се произнесе при спазване на реда по чл. 22 от ЗЕ и чл. 142 - 149 от Наредба № 3. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице твърдените от касаторите пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса следва да се оставят без уважение исканията на КЕВР, "ЧЕЗ Р. Б." АД, "ЧЕЗ Е. Б." АД, "ЧЕЗ България" АД за заплащане на разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение