Решение № 945 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11789/2010 г.

Решение № 945 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11789/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторите са обжалвали решението от 8.07.2010 г. постановено по адм. д. № 28/2010 г. на Административен съд гр. Кърджали, с което е отхвърлено оспорването против заповед № ДК - 02-КЛ -01/5.01.2010 г. на РДНСК гр. Кърджали като неоснователна. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно. Ответникът РДНСК гр. Кърджали не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за законосъобразност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателствата по делото са съображенията на наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е изпълнен в нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ - без надлежно разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект. Незаконността му е констатирана с констативен акт № 19/8.12.2019 г., послужил като основание за издаване на административния акт и констатациите на органа не са опровергани, както в хода на административното производство, а също така и в хода на съдебното. Характерът на строителството с изграждане на носещи тухлени колони, зидария върху съществуващия бетонен парапет на терасата не попада в хипотезата на чл. 147, ал. 1, т. 12 ЗУТ, в която не се изисква издадено разрешение за строеж. Без правно знание в случая е наличието на дадено предишно съгласие на собствениците на апартамента, тъй като за възложителя на строежа не отпада задължението по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Неизпълнението на това задължение налага приложението на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Също така без значение е и факта за извършените промени на част от пристройката след съставяне на констативния акт. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие са материалния закон, поради което наведеното с касационната жалба оплакване за нарушението му е неоснователно. Обсъдени са всички правно значими доводи вкл. и заключението на в. л. преценено с останалите доказателства по делото и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Решението е обосновано. Изводите са изградени въз основа на установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Същото е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,