Решение № 1893 от 21.2.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 84, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на СОФАРМА АД с [ЕИК] със седалище гр. София, чрез представител по пълномощие адв. П. Калпакчиев от Софийска адвокатска колегия против Решение 7180/02.12.2021 год., постановено по административно дело 6120/2021 год. по описа на Административен съд София-град. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и при условията на съществени процесуални нарушения. Заявено е твърдение, че мотивите на съда, с които са оставени без уважение направени от страната оспорвания и искания за представяне на оригинални частни документи (договори, анекси, фактури, писма, годишни доклади и др.) са били неоснователни и съставляват процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, което съществено е ограничило правото на защита на оспорващия. По отношение на материалната законосъобразност на оспорения съдебен акт, касаторът е посочил, че представените пред Патентното ведомство и пред първоинстанционният съд доказателства не доказват реално ползване на марките на жалбоподателя. В подкрепа на това твърдение е заявено, че нито един от представените частни документи относно търговски сделки по използване договори, анекси, фактури не носят името на опонента Bayer Consumer Care AG Peter Merian Str. 84 CH-4052 Basel (CH), който се явява лицето, което, като маркопритежател следва да установи, че е използвало марката си. Заявено е и твърдение, че марките не са използвани пряко и от самия маркопритежател. Според касатора, липсват доказателства за предоставено от маркопритежателя съгласие за използване на марката от други лица. По отношение на представените доказателства, касаторът твърди, че липсват такива, които да удостоверят, че лицата по тези частни документи са свързани лица с Bayer Consumer Care AG Peter Merian Str. 84 CH-4052 Basel (CH). Такива доказателства не се съдържат и в Търговския регистър. Доколкото не се установява наличие на свързаност между лицата, вписани в частните документи и маркопритежателя, по мнение на оспорващия следва да е налице изрично предоставено съгласие за ползване на марките чрез договор или едностранно от страна на маркопритежателя, каквито доказателства по делото липсват. Оспорен е извода на първоинстанционния съд, че дружеството Байер България ЕООД е свързано лице с Bayer Consumer Care AG Peter Merian Str. 84 CH-4052 Basel (CH). Оспорено е и заключението по представената по делото експертиза, че е налице реално ползване на марките от техния притежател. В заключение е заявено, че количеството и стойността на демонстрираните продажби не е достатъчно да обоснове реално използване. С оглед така заявените твърдения и аргументи, касаторът е формулирал искане за отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго, по силата на което да се потвърди решението на председателя на Патентното ведомство. Ответникът председателят на Патентно ведомство не изразява становище по оспорването. Ответникът - Bayer Consumer Care AG (Байер Кънсюмър Кеър АГ, Швейцария), чрез представител по пълномощие адв. Е. Милър от Софийска адвокатска колегия в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Заявява твърдение, че в случая не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебното решение нарушаване на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като в подкрепа на това твърдение развива подробни доводи и аргументи. Формулира искане за оставяне в сила на оспореното решение на първоинстанционния административен съд и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореният съдебен акт, състав на Административен съд София-град е отменил по жалба на Bayer Consumer Care AG, Швейцария Решение РС-128/14.04.2021 год. на председателя на Патентно ведомство, като в тежест на административния орган са присъдени и разноски. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 07.07.2016 год. дружеството СОФАРМА АД е депозирало в Патентно ведомство заявка с вх. 142180 с искане за регистриране на марка DEXPANTEN SOPHARMA словна за някои стоки от клас 3 на МКСУ, а именно: парфюмерия, етерични масла, козметика, лосиони за коса и от клас 5: фармацевтични, медицински и ветеринарни препарати, хигиенни препарати за медицински цели; диетични храни и вещества за медицински или ветеринарни цели, бебешки храни; диетични добавки за хора и животни; пластири, превързочни материали, дезинфектанти. По повод подадената заявка и след извършена експертиза е установено, че не са налице абсолютните основания за отказ по чл. 11 от ЗМГО (отм.), поради което е направена публикацията на заявената марка в официалния бюлетин на Патентното ведомство. На 02.05.2017 год. от името на Bayer Consumer Care AG в Патентното ведомство е постъпила опозиция срещу регистрацията на марка с вх. 142180 DEXPANTEN SOPHARMA словна. Като правно основание на подадената опозиция са посочени разпоредбите на 38б, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО (отм.), а като фактическо обстоятелство, твърдението, че опонента е притежател на по-ранна марка на ЕС с 7557986 BEPANTHEN, словна, регистрирана за стоки в клас 3, както и международна регистрация на марка с 249219 BEPANTHEN, регистрирана за стоки в клас 5 с признато действие на територията на Република България. В този смисъл е заявено твърдение, че заявената за регистрация марка е сходна с по-ранните марки, като е заявена за идентични и сходни стоки на тези, за които марките се ползват със закрила, което обосновава вероятност за объркване на потребителите. Във връзка с подадената опозиция, до заявителя СОФАРМА АД е изпратено уведомление, като е указана възможността да заяви становище по твърденията. С оглед предоставената възможност, на 22.12.2017 год. заявителят е представил становище, в което е развил доводи, че в случая не е налице сходство с марките на опонента липсва визуално и фонетично сходство между марките. След запознаване със становището на заявителя, на 01.02.2018 год. опонентът Bayer Consumer Care AG е представил отговор, в който е оспорил твърденията за липса на сходство между марките. По повод това, на 12.03.2018 год. е депозирано ново становище от заявителя СОФАРМА АД, в който отново се оспорва твърдението за наличие на сходство между марките. Заявено е и искане за представяне на доказателства от страна на опонента по отношение на използването на по-ранните марки. В отговор на така заявеното ново становище, на 17.05.2019 год., опонентът е заявил твърдения за реално използване на стоките от клас 3 и клас 5 на МКСУ, като в уверение на това е представил и доказателства, в т.ч. брошури, разпечатки от интернет и от презентации на продукти с марката BEPANTHEN, справка от регистър.бг за регистрацията на домейн bepanthen.bg на 07.03.2011 год. Байер България ЕООД, като част от корпоративната фармацевтична група на Bayer. Като доказателства за реално ползване на марките са представени и договор за дистрибуция от 01.02.2012 год., сключен между Байер България ЕООД и дистрибутор за разпространение на стоките на Bayer, ведно с анекси към този договор за продължаване на срока и включване на допълнителни стоки за разпространение. Представени са и листовки на продукти с марката BEPANTHEN, издадени от Байер България ЕООД, както и фактури, издадени от същото дружество за заплащане на рекламни услуги. Представени са и договори за дистрибуция от 08.10.2012 год., 14.09.2015 год., 20.01.2016 год. и 01.08.2012 год. между Байер България ЕООД и дистрибутори за разпространение на стоки с марката BEPANTHEN, както и датите и местата за разпространение. Представени са и брошури, рекламни листовки и извадки от медицинско списание в които се рекламира продукт бепантен против подсичане, както и ползването на продукт бепантен за лекуване на рани и премахване на белези. Така представените писмени доказателства са били оспорени от заявителя с представено на 03.07.2019 год. становище. След анализ на заявените от страните становища и представените доказателства, състава по опозиция е постановил решение от 02.12.2019 год., с което на основание чл. 38г, ал. 9 от ЗМГО (отм.) опозицията е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат, съставът е анализирал представените доказателства, относно реалното използване на по-ранните марки, въз основа на което е приел, че същите дават косвена информация за използването на марките, която не позволява да се стигне до несъмнено заключение за обема на продажбите и вида на стоките за които се отнасят данните. С оглед на това, съставът по опозиция е формирал извод, че в рамките на производството, опонентът не е успял да докаже реално използване на по-ранните марки по ясен и категоричен начин, поради което не е налице необходимост от извършване на анализ на сходството на знаците, както и на сходство на стоките на марките в конфликт. С жалба вх. 70137727/11.02.2020 год., Bayer Consumer Care AG е оспорило пред председателя на Патентно ведомство решението от 02.12.2019 год. на състава по опозиция. По повод подадената жалба, със Заповед 204/18.02.2020 год. на председателя на Патентно ведомство е образувано производство и е определен състав по спорове за разглеждане на жалбата. След запознаване със заявените в жалбата твърдения на опонента, становището на заявителя по повод жалбата, както и със събраните в хода на производството доказателства, съставът по спорове е изготвил становище, съгласно което, от правна и фактическа страна, правилно опозиционният състав е преценил, че опонентът не е изпълнил задължението си по чл. 38г, ал. 6 от ЗМГО (отм.), съответстващ на чл. 58, ал. 1 от ЗМГО (ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 год.), което съставлява основание за отхвърляне на подадената на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО опозиция като неоснователна. В този смисъл е формулиран извод, съгласно който Решение от 02.12.2019 год. на състава по опозиция с 70069706/02.05.2017 год. срещу регистрацията на марка с вх. 142180 DEXPANTEN SOPHARMA словна може да бъде потвърдено. Въз основа на така представеното становище на състава по спорове, председателят на Патентното ведомство е постановил Решение РС-128-[1]/14.04.2021 год., с което на основание чл. 75, ал. 10, т. 3 от ЗМГО е оставил без уважение жалба с вх. 70137727/11.02.2020 год. срещу решение от 02.12.2019 год. на състав по опозиция, с което опозиция с вх. 70069706/02.05.2017 год. срещу регистрацията на марка с вх. 142180 DEXPANTEN SOPHARMA словна е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат, административния орган, на първо място е уточнил, че доколкото по отношение на заявката за регистрация на марка вх. 142180 DEXPANTEN SOPHARMA словна няма влязло в сила решение, приложими са разпоредбите на действащия към момента на постановяване на решението ЗМГО (ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 год.), в т.ч. и нормата на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от ЗМГО, въвеждаща задължение за доказване на реално ползване на противопоставените по-ранни марки и релевантния за доказването период. Предвид датата на заявяване на атакуваната марка 07.07.2016 год., административният орган е определил, че релевантния период за ползване на противопоставимите марки по смисъла на чл. 58, ал. 1 от ЗМГО е 07.07.2011 год. 07.07.2016 год. В мотивите на административния акт е направен подробен анализ на представените от опонента доказателства, в резултат на който анализ е прието за установено, че в релевантния за ползване период 07.07.2011 год. 07.07.2016 год., притежателят на по-ранните марки чрез трето лице е сключвал договори за рекламни мероприятия, касаещи продукти с марка Bepanthen. Според органа, приложените към тези договори фактури не могат еднозначно и безспорно да се отнесат към изпълнението на тези договори, тъй като не съдържат посочване на марката и вида на стоките, съответно биха могли да се отнесат и към други продукти на Bayer или директно съдържат индикация за друга марка, а именно комплекти на HOSA. Посочено е също, че няма данни, които категорично да показват какъв е обемът разпространени мостри и дали същите реално са достигнали до крайните потребители. По отношение на представения договор за дистрибуция, административният орган е посочил, че липсват данни за реално разпространение на продуктите от приложения към него списък, в това число техния вид, количество и дали същите са били разпространявани в съответните търговски обекти. По отношение на представените рекламни материали под формата на листовки и публикации в списание и онлайн представянето на продукти на сайта, органът отново е приел, че не доказват реално ползване, доколкото независимо от факта, че са относими към релевантния период, не съдържат информация за тираж и разпространение. Липсвала и информация за посещаемостта на уебсайта, т.е. колко потребители са се запознали с неговото съдържание и предлаганите продукти. Относно представените годишни доклади е прието, че доколкото представляват документи, изхождащи от опонента, същите се ползват с по-ниска доказателствена стойност. От друга страна, въпросните доклади не дават яснота каква част от продажбите са реализирани на територията на Европейския съюз и в частност в България. Направено е позоваване на данните, предоставени от Nicholas Hall, според които, продуктите за грижа за кожата Bepanthen заемат челно място на пазара на дерматологични продукти в изследвания период, като са отчетени и значителни по обем продажби на територията на Съюза, но е прието, че тези данни сами по себе си са недостатъчни да обосноват извод за реално ползване на по-ранните марки, доколкото не са налице други обективни доказателства в подкрепа на тази статистика. Твърди се, че опонентът не е представил никакви доказателства за реално осъществени продажби на стоки от клас 3 и клас 5 на МКСУ с марката до негови дистрибутори, търговци или крайни потребители. В заключение е формиран извод, че макар доказателствата косвено да свидетелстват за присъствието на пазара на продукти с марката Bepanthen, от тях не може да се направи обоснован извод за степен на използване на знака с оглед определяне на използването за реално. Недоволен от постановеното Решение РС-128-[1]/14.04.2021 год. на председателя на Патентно ведомство, опонентът Bayer Consumer Care AG е оспорил същото пред Административен съд София-град. Като приложения към сезиращата жалба са приложени и допълнителни писмени доказателства относно реалното ползване на двете по-ранни марки в релевантния период, в т.ч. договори за дистрибуция и анекси към тях, фактури за реализирани продажби в изпълнение на договорите за дистрибуция и анексите, разпечатки от интернет с реклами на продукти с марката BEPANTHEN, рекламни материали и снимки на продукти с марката BEPANTHEN, данни от Google Analytics относно посещаемостта на сайта bepanthen.bg, форуми в bg-mamma, удостоверяващи познаваемостта на продуктите BEPANTHEN сред български потребители. В хода на съдебното дирене е допусната и съдебно-маркова експертиза, която след анализ на представените по делото доказателства и в отговор на поставения въпрос е дала заключение, че марката BEPANTHEN е използвана на територията на България и ЕС в релевантния период. Въз основа на събраните доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, първоинстанционният административен съд от правна страна е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие със законовите изисквания за форма и съдържание и при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила. По отношение на материалната законосъобразност на административния акт, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява относимото към материалноправния спор обстоятелство, а именно реалното използване на по-ранните марки. В подкрепа на този извод, съдът се е позовал на приложения по делото договор за дистрибуция от 01.08.2012 год., сключен между Байер България ЕООД и Софарма Трейдинг АД и 19 броя фактури към него, отразяващи продажби на общо около 15 000 броя стоки с марката BEPANTHEN. Като доказателства, удостоверяващи реалното използване на противопоставимите марки в релевантния период, съдът е приел и рекламните извадки от списание МедикАрт в периода 2012 год. 2015 год., както и писмо от Nicholas Hall, в което е посочено, че Байер бепантен е най-продаваната марка за грижа за кожата в света за 2015 год., съгласно глобалната база данни. Съдът е кредитирал и представените по делото разпечатки от презентации на продукти с марката BEPANTHEN от сайта bepanthen.bg с приложените архивни копия от 2014 год. 2016 год. с данни за посещаемостта, както и разпечатки на форуми от сайта bg-mamma от 2014 год. и 2016 год., съдържащи интернет реклами. В заключение, съдът е приел, че преценката на тези доказателства в съвкупност установява реалното ползване на марката в релевантния период по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 5 и чл. 21, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМГО. С оглед така формирания извод, съдът е приел, че Решение РС-128-[1]/14.04.2021 год. на председателя на Патентно ведомство е незаконосъобразно и като такова го е отменил, като е осъдил административния орган да заплати на Bayer Consumer Care AG сторените по делото разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място, настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, относно компетентността на административния орган, относно съответствието на административния акт със законовите изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на акта на собствено основание, поради което и в съответствие с нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви. Настоящият съдебен състав не споделя развитите в касационната жалба доводи за наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отхвърляне от страна на съда на формулирано от жалбоподателя СОФАРМА АД оспорване с правно основание чл. 181 и чл. 193 от ГПК на посочени частни документи (договори, анекси, фактури, писма, годишни доклади и др.), както и отхвърляне на искане с правно основание чл. 183 от ГПК за представяне на оригиналите на същите частни документи. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 от АПК, заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. В случая, по-голямата част от оспорените от касатора частни документи са били представени още в хода на административното производство, където не са били оспорени. По отношение на писмените доказателства, представени с жалбата, видно от Определение от 19.07.2021 год., постановено по адм. дело 6120/2021 год., съдът е указал препис от жалбата да се предостави на заинтересованата страна СОФАРМА АД, като е определил 14-дневен срок за отговор и становище по жалбата. В случая, именно в така предоставения 14-дневен срок за страната е съществувала възможността на оспори представените доказателства. В указания от съда срок не е постъпил отговор от заинтересованата страна, нито е заявено оспорване. Такова искане е постъпило едва в хода на първото съдебно заседание - на 07.10.2021 год., т.е. значително след указания от съда срок. Обосновани са и доводите на първоинстанционният съд, съгласно които, заявявайки оспорване с правно основание чл. 181 и чл. 193 от ГПК, от заинтересованата страна не са формулирани конкретни доводи, обосноваващи оспорването, като писмените доказателства са оспорени ан блок, като не става ясно дали оспорващия твърди неистинност на обективираните в тези документи обстоятелства или оспорва достоверността на датата. С оглед на това, така заявеното искане се явява бланкетно и като такова обосновано е оставено от първоинстанционния съд без уважение. Искането за представяне на оригиналите на представените документи също е неоснователно. Нормата на чл. 183 ал. 1 от ГПК указва, че при поискване, страната е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. От друга страна, чл. 32 от Закона за адвокатурата указва, че адвокатът или адвокатът от Европейския съюз в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи. В случая, видно от приложените по делото писмени доказателства, чието представяне в оригинал е поискано от процесуалния представител на СОФАРМА АД, същите са заверени от адвокат Е. Милър, в качеството й на пълномощник на Bayer Consumer Care AG, Швейцария. В този смисъл и в съответствие с разпоредбата на чл. 32 от ЗА следва да се приеме, че така заверените от адв. Милър документи имат силата на официално заверени документи, т.е. задължението за представяне на официално заверен препис по чл. 181, ал. 1 от ГПК е изпълнено. В заключение, настоящият касационен състав счита, че в случая не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на съдебното решение. По отношение на материалната законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, настоящият състав приема извода на съда за съответен на приложимите материалноправни разпоредби, като мотивите в тази насока са следните: В разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗМГО е указано, че по искане на заявителя на марката обект на опозиция, лицето, подало опозицията, представя доказателства за реално използване на по-ранната марка във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, и на които се основава опозицията през петте години, предхождащи датата на подаване или датата на приоритета на заявката за регистрация на марка обект на опозиция, или доказателства, че съществуват основателни причини за неизползването й, при условие че по-ранната марка е регистрирана поне 5 години преди датата на заявяване или датата на приоритета на по-късната марка. В настоящият случай, от доказателствата по делото се установява, че дружеството СОФАРМА АД е депозирало в Патентно ведомство заявка с вх. 142180 с искане за регистриране на марка DEXPANTEN SOPHARMA словна на 07.07.2016 год., поради което и релевантния 5-годишен период по смисъла на чл. 58, ал. 1 от ЗМГО е от 07.07.2011 год. 07.07.2016 год. По отношение на въведеното в цитираната разпоредба изискване за реално ползване на по-ранната марка, като такова следва да се отчетат критериите за използване в търговската дейност, регламентирани в чл. 13, ал. 2 от ЗМГО, които включват: 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този знак; 4. използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование; 5. използването на знака в търговски книжа и в реклами; 6. използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в нарушение на чл. 34 от Закона за защита на конкуренцията. Разпоредбите на чл. 21, ал. 3 и ал. 4 от ЗМГО също имат отношение към понятието реално използване, доколкото указват, че: ал. 3. За реално използване по смисъла на ал. 1 се счита и: 1. използването на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който е била регистрирана, независимо дали видът, в който се използва, е регистриран като друга марка на същия притежател; 2. поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това че са предназначени само за износ и ал. 4. Използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него. В настоящото производство, видно от ангажираните от опонента писмени доказателства, в по-голямата си част, същите касаят трето за спора лице, а именно Байер България ЕООД. Действително, както се твърди от касационния жалбоподател, по делото липсват доказателства за предоставено писмено съгласие от маркопритежателя Bayer Consumer Care AG, Швейцария на дружеството Байер България ЕООД да разпространява продукти със защитената марка. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, наличието на дадено такова съгласие е възможно да се презюмира при наличието на свързаност между третото лице и маркопритежателя. В случая Байер България ЕООД и маркопритежателят Bayer Consumer Care AG, Швейцария са свързани лица и са част от корпоративна фармакохимична група Bayer, като Байер България ЕООД отговаря за пласмента на продуктите на фармацевтичната група Bayer на територията на Република България. В този смисъл, маркопритежателят не е имал задължение да представи изрично писмено съгласие за ползване на марката BEPANTHEN от страна на Байер България ЕООД. Съобразявайки горните доводи, следва да се приеме, че в хода на производството от страна на маркопритежателя са ангажирани достатъчно доказателства, удостоверяващи реално ползване по смисъла на чл. 21, ал. 4 от ЗМГО чрез третото лице Байер България ЕООД. Като такива доказателства следва да се отчете сключения на 01.08.2012 год. между Байер България ЕООД и Софарма Трейдинг АД договор за дистрибуция, както и 19-те броя фактури към него, отразяващи продажби на общо около 15 000 броя стоки с марката BEPANTHEN. Като доказателства за реално ползване на марката следва да се приемат и приложените по делото рекламни извадки от списание МедикАрт за периода 2012 год. 2015 год. от публично достъпния интернет сайт Home-Specialized Medical Magazine (webs.com). Противно на заявеното от касатора и възприето от административния орган, писмото от 25.11.2016 год. представено от Nicholas Hall & Company също удостоверява реално ползване на марката, доколкото по недвусмислен начин сочи, че Bepanthen на Bayer е най-продаваната марка за грижа да кожата в света за 2015 год. Именно за целите на административното производство от страна на Nicholas Hall е представено и удостоверение от 11.03.2020 год., в което се удостоверява, че групата компании Nicholas Hall е специализирана в предоставянето на данни и анализи, извършването на изследвания на конкуренцията и снабдяването със стратегически консултации на клиенти, работещи в сектора на безрецептурните потребителски продукти за грижа за здравето и свързани с търговски дейности. В удостоверението се предоставя информация за продажби на продукта за грижа за кожата Bepanthen на Bayer Consumer Care AG в Европейския съюз в периода 31.01.2012 год. 31.01.2017 год., като за 2012 год. продажбите възлизат на 161,4 милиона евро, за 2013 год. 176,2 милиона евро, за 2014 год. 198,8 милиона евро, за 2015 год. 204,8 милиона евро, за 2016 год. 216,8 милиона евро и за 2017 год. 223,3 милиона евро. По отношение на така ангажираното доказателства, председателят на Патентно ведомство необосновано е приел, че същото само по себе си не е достатъчно да обоснове извод за реално ползване на по-ранните марки, доколкото не са налице други обективни данни, които да подкрепят тази статистика. В случая, самото удостоверение, издадено от достатъчно компетентен и авторитетен източник - Nicholas Hall & Company съставлява това обективно доказателства, което да удостовери реалното ползване на по-ранните марки. По мнение на настоящия съдебен състав, доказателства, удостоверяващи реалното ползване на марката съставляват и приложените по делото архивни копия за периода 2014 год. 2016 год. от разпечатки на различни презентации на продукти с марката Bepanthen, публикувани на сайта bepanthen.bg, както и разпечатки от сайта bg.mamma, съдържащи както интернет реклами, така и форуми, в които марката е фигурирала като тема между български потребители. По отношение на заявената от административния орган липса на информация, относно посещаемостта на въпросните сайтове, от страна на Bayer Consumer Care AG са предоставени данни от Google Analytics, съдържащи данни за абсолютния брой отделни посетители на сайта bepanthen.bg. Цитираните по-горе доказателства, разгледани и анализирани в тяхната цялост обосновано са приети от първоинстанционния съд като достатъчни, за да формират извод за реалното използване на по-ранните марки в релевантния период по смисъла на цитираните чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 5 и чл. 21, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМГО. В този смисъл, необоснован се явява извода на председателя на Патентно ведомство, че въпросните доказателства само косвено свидетелстват за присъствието на пазара на продукти с марката Bepanthen и от тях не може да се направи обективно обоснован извод за степента на използване на знака с оглед определяне на използването за реално. По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В представения писмен отговор от ответника - Bayer Consumer Care AG, Швейцария, чрез процесуалния представител адв. Е. Милър от Софийска адвокатска колегия е заявено искане за присъждане на разноски. Така заявеното искане не е придружено с доказателства, удостоверяващи реално направени в настоящото производство разноски. Доказателства за направени разноски от страна на ответника не са представени и при проведеното на 06.12.2022 год. публично съдебно заседание. С оглед на това и доколкото по делото не са представени доказателства за реално направени от ответника разноски, такива не се дължат. Мотивиран от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,