Решение № 9713 от 1.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие/Зам. ИД на ЗФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 701 от 12.07.2021г., по адм.д.823/2020г. на Административен съд София-област/АССО/, с което по жалба на В. Парлапански от гр.Самоков, е отменен мълчалив отказ на зам. ИД на ДФЗ да се произнесе по заявление за подпомагане с УИН23/030619/99565 за кампания 2019г. по схеми и мерки: СЕПП, СПП, ЗДП, СЗ-КЛЧ, ПНДП и компенсаторни плащания по Натура 2000 и такива в планински райони, подадено от В. Парлапански, УРН 501493 на 17.05.2019г. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът- В. Парлапански, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че Зам. ИД на ДФЗ е пасивно легитимирана страна по искането на жалбоподателя за издаването на УП за извършени оторизации по схемите и мерките по чл.1 от Наредба 5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки по директни плащания за кампания 2019г., във вр. подаденото от земеделския производител /ЗП/ заявление за плащане. Съдът е счел, че след като заявлението на жалбоподателя е подадено на 17.05.2019г. и същото касае кампания 2019г., то срокът за изплащане на финансовата помощ е започнал от 01.12.2019г. и същият е изтекъл на 30.06.2020г. Според АССО към момента на депозиране на жалбата пред съда не е налице произнасяне от страна на ответника, въпреки вмененото му с нормативен акт задължение в производството по финансово подпомагане по мерки и схеми на общата селскостопанска политика на ЕС, а именно ЗПЗП, НАРЕДБА 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, нормите на специалните наредби относими към подпомагането по конкретната мярка или схема, Регламент (ЕО) 1306/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. АССО е приел, че с оглед факта, че не е уважено искането за плащане, по заявлението е формиран мълчалив отказ, тъй като ДФЗ, който е акредитиран за единствена разплащателна агенция на Република България за прилагане на общата селскостопанска политика на ЕС е следвало да се произнесе с изричен акт по претендираните суми. Съдът е достигнал до извод, че административното производство, образувано по заявление за подпомагане при условията и по реда на ЗПЗП, задължително приключва с акт- издаването на уведомително писмо, обективиращо данните от извършените проверки и одобрената за подпомагане сума, който акт следва да е изричен, какъвто по заявлението за 2019г. по отношение на жалбоподателя не е налице, а административния орган е бил длъжен да се произнесе с изричен акт-за одобрение, респективно за отхвърляне на заявлението за подпомагане. След извършената проверка по реда на чл.218 АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е недопустимо. В процесния случай на 17.05.2019г. ЗП е подал заявление за подпомагане с УИН23/030619/99565, с което е поискал финансово подпомагане по седем схеми и мерки, отбелязани в заявлението. По заявлението са стартирали административни проверки вкл. проверка на място (Заповед от 13.09.2019г. на нач. отдел ТИ). След проведена многократна кореспонденция с ДФЗ-РА, е последвало писмо вх.02-6500/1355#2 от 23.07.2020г. от ЗП до директора на ДФЗ-РА, в което ЗП е заявил, че към този момент от органа не са предприети действия в съответствие с чл.17, ал.4 от Наредба 5/27.02.2009г., във вр. с което е поискана информация относно срока, в който ЗП следва да очаква изплащане на неправомерно удържани средства под формата на санкция в размер на 5000лв. С писмо от 24.04.2020г. на зам. ИД на ДФЗ, ЗП е уведомен, че не са приключили всички административни проверки по подаденото от него заявление за кампания 2019г., като ДФЗ-РА във вр. с изискванията на чл.10б от Наредба 5/27.02.2009г. ще информира официално всички кандидати за резултатите от извършените административни проверки с УП за извършена оторизация по СМП за директни плащания за съответната кампания. В. Парлапански е инициирал съдебно оспорване до АССО, с което е поискал съда да извърши действията по чл.252 АПК и разпореди прекратяване на незаконосъобразните действия на АО, представляващи незаконосъобразно удържани средства и наложена санкция. С разпореждане 1186 от 08.09.2020г. по адв.д.823/2020г., АССО е отхвърлил като неоснователно искането на ЗП за прекратяване на незаконосъобразни действия на администрацията- ДФЗ-РА, изразяващи се в удържане на средства и наложена санкция по подадено заявление за подпомагане с УИН23/030619/99565 по СМДП за 2019г. С определение 2812 от 22.03.2021г. по адм.д.11678/2020г. на ВАС-Пето отделение, в производство по чл.229 АПК е отменено цитираното разпореждане на АССО, и делото е върнато на същия съд за осъществяване на следващите се съдопроизводствени действия. В мотивите на определението е посочено, че в конкретния казус са стартирани административни проверки, като липсват данни за спиране по см. на АПК на започналото административно производство, поради което и с оглед на така подаденото искане от 23.07.2020г. от лицето, респ. депозиране жалбата в срок пред административния съд, е налице мълчалив отказ на компетентния АО, който е предмет на оспорване по реда на чл.145 и сл. АПК, а съдът е следвало да тълкува волята на жалбоподателя срещу незаконосъобразните действия на АО като негов мълчалив отказ. АССО е приключил образуваното съдебно производство с решение 701 от 12.07.2021г., по адм.д.823/2020г.. Срещу този акт по подадена касационна жалба от АО, е образувано настоящото адм.д.8453/2021г. по описа на ВАС. С протоколно определение от 17.11.2021г. по адм.д.8453/2021г., производството по делото е спряно до приключване на производството по дело С-160/21 на Съда на Европейския съюз, с преюдициално значение за изхода на спора по делото, включително допустимостта на производството. По съединени дела С-160/21 и С-217/21 на СЕС, с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Велико Търново (България), а именно 1. Използвания в чл.75, параграф 1 от Регламент 1306 / 2013 ( 1 ) на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика термин плащане означава ли приключване на производството по подадена заявка за плащане? 2. Фактическото получаване на заявената сума от земеделския производител равнозначно ли е на положителен отговор от разплащателната агенция на подадената заявка за активиране на правата на плащане и съответно липсата на получени парични средства при публично заявено изплащане на суми по съответната мярка представлява ли отказ на заявените права за плащане, когато лицето не е уведомено за продължаване на производството с нови проверки? 3. Срокът по чл.75, параграф 1 от Регламент 1306 / 2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика задължава ли държавата-членка да извърши преди изтичането му проверките на условията за допустимост, и само по изключение тези проверки могат да продължат? 4. Когато земеделският производител не е уведомен за извършване на допълнителни проверки и за такива липсва съставен писмен документ, неспазването на срока по чл.75, параграф 1 от Регламент 1306 /2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика представлява ли мълчалив отказ за изплащане на подпомагане? ; с актове от 10 февруари 2021г. и 19 февруари 2021г., постъпили в Съда съответно на 10 март 2021г. и 6 април 2021г., в рамките на производства по дела Никополис Ад Иструм 2010 ЕООД (С-160/21) и Агро-еко 2013 ЕООД (С-217/21) срещу Изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, е налице решение на Съда (девети състав) от 28 април 2022 година. С решението е прието следното: Член 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета, изменен с Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г., трябва да се тълкува в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичането на определения в тази разпоредба срок помощ, поискана от земеделски производител, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане, и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока. При тези данни и предвид разпоредбата на чл.633 ГПК вр. чл.144 АПК, и по аргумент от чл.267, ал.2 ДФЕС, според която даденото тълкуване в Решението на СЕС е обвързващо за националните юрисдикции, трябва да се приеме, че непроизнасянето в срок на компетентния орган по подадено заявление за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, не формира мълчалив отказ по см. на чл.58, ал.1 АПК. Това има за последица произнасяне от първостепенния съд при липса на годен за оспорване административен акт и следователно по недопустима жалба. Решението следва да се обезсили на основание чл.221, ал.3 АПК и производството по делото да се прекрати. С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски, на основание чл.143, ал.3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 200 лева разноски за две съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.3 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение,