Решение № 4167 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 802/2017 г.

Решение № 4167 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 802/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е образувано по КЖ на [фирма], притежаващо ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], № 10, подадена чрез адв. Д. Колев срещу решение № 2048/03.11.2016 г. на Административен съд - Пловдив, II състав, постановено по адм. д. № 1360 по описа за 2016 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 161205521/09.04.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 697/11.07.2013 г. на директора на Д "ОДОП", с който на [фирма] е определен ДДС за довнасяне в общ размер на 1 146 743, 65 лв., ведно със съответните лихви. В полза на дирекция "ОДОП" - Пловдив е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 12 712, 81 лева.

От съдържанието на КЖ може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди, че РА е нищожен, позовавайки се на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Алтернативно сочи в КЖ съображения за наличието на доказателства, установяващи възникването, упражняването и признаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от преки доставчици. В КЖ са конкретизирани писмените доказателства, заключението по ССчЕ, както и практиката на СЕС, обективирана в решението му от 21.06.2012 г. по съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, на които се позовава дружеството. Депозирано са писмено становище по делото и доказателства за направени в касационното производство разноски от [фирма].

Дирекция "ОДОП" - Пловдив е оспорила КЖ чрез доводи, изложени от юрисконсулт Панова в писмени бележки и в съдебно заседание. Акцентира върху специфичния предмет на доставките, липсата на превод върху част от документите, съставени на чужд език и неналичието на безспорни доказателства за приемо - предаването на стоките.

Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на КЖ, тъй като липсвали доказателства за осъществяването на реални по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС доставки. Аргументира се с факта, че счетоводното отразяване на фактурите е недостатъчно за доказване възникване правото на данъчен кредит.

Върховният административен съд, преценявайки доводите на страните, допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на решението на релевираните основания и след проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна.

Въпросът на валидността на спорния РА е бил преценен от състава на ВАС, Осмо отделение, постановил отменителното решение, в което са дадени конкретни указания за изясняване на въпросите, относими към спора по същество. Настоящият касационен състав на ВАС, обсъждайки събраните по делото доказателства и характера на производството по чл. 208 и сл. АПК, също преценява процесния РА като валиден. По същество актът е материалнозаконосъобразен и обоснован. В решение № 6658/06.06.2016 г. по адм. д. № 1870/15 предишният състав на ВАС, Осмо отделение е указал при новото разглеждане на делото да бъде изяснено следното: Всички ли процесни фактури са представени; Отговарят ли фактурите на изискванията за данъчен документ; Какъв е конкретния предмет на доказване във връзка с прехвърляне правото на собственост върху родовоопределени стоки, въз основа на кои доказателства и доказателствени средства; Къде, от кого, на кого е предадена стоката, кой я е транспортирал, как е удостоверено нейното получаване. Касационната инстанция изрично е указала първоинстанционния съд да анализира авторството на документите и заключенията на експертизите.

При новото разглеждане е установено следното: Ревизионното производство е повторно, основния предмет на дейност на [фирма] е търговия на едро със замразено месо, осъществявана в нает склад. На основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит, както следва:

1. В размер общо на 15 180, 60 лв. по фактури, издадени от [фирма] - София от м. м. 11, 12.2010 г., м. 02, м. 03 и м. 04.2011 г., конкретизирани в РД. На доставчика е била извършена ревизия, той е представил копия на 7 от процесните фактури, стокови разписки, приемо - предавателни протоколи, документи за плащания. Според административния орган е налице и основанието по чл. 71, т. 1 ЗДДС;

1. В размер общо на 174 072, 90 лв. по 19 фактури, издадени от [фирма] от м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 10.2010 година. Доставчикът не е открит на адреса, представени са 14 фактури, придружени със стокови разписки;

1. В размер общо на 155 451 лв. по 12 фактури, издадени от [фирма] за м. 04, м. 05 и м. 06.2009 година. При проверката са събрани стокови разписки, инвойс фактури, товарителници, банкови документи, касаещи 9 фактури. На доставчика е била извършена ревизия;

1. В размер общо на 270 202, 40 лв. по 44 фактури, издадени от [фирма] за м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12.2008 г., м. 01 и м. 06.2009 година. Доставчикът е депозирал копия на фактури, стокови разписки, банкови документи, писмени обяснения, договор и е твърдял, че месото е внасяно от други държави;

1. В размер общо на 92 986, 22 лв. по 14 фактури, издадени от [фирма] за м. 04, м. 05 и м. 07.2008 година. Доставчикът е представил копия на фактури, стокови разписки, 8 бр. ЧМР, договор, ордери, банкови извлечения, извадки от счетоводни регистри. Ревизираното лице е приложило 8 бр. протоколи. На доставчика е извършена ревизия, установила нулева данъчна основа на всички доставки.

1. В размер общо на 438 852, 60 лв. по 38 фактури, издадени от [фирма] за м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11.2009 година. Доставчикът е представил копия на фактури, инвойси, придружени с 47 бр. ЧМР, у ие, хронология на счетоводни сметки, копия на документи за плащания. Липсват договор и приемо - предавателни протоколи. [фирма] е депозирало по делото стокови разписки, 9 протокола, констатирано е, че на доставчика е била извършена ревизия, при която са сторнирани всички протоколи за ВОП, поради недоказаността им.

Горестоящият административен орган е констатирал липсата на основания за издаване на фактурите и за начисляване на данъка по тях, поради неналичието на доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. При първоначалното съдебно производство са били приети РА и РД, издадени на преките доставчици, изслушани са първоначално и допълнителни заключения по ССчЕ. След повторното разглеждане на делото в АДмС - Пловдив, са представени решение № 639/06.06.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - Пловдив, РА № 161105610/09.02.2012 г. и РД № 1105610/09.12.2011 г., отнасящи се до първоначалното ревизионно производство. Според административния съд е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС ( с изключение на непредставените фактури), съдът е анализирал дефинициите за доставка по чл. 6, ал. 1 и за данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Направен е извод за търговска покупко-продажба на стоки, определени по техния род, като съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗЗД собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липсата му, когато бъдат предадени. Според съда не са събрани безспорни доказателства за транспортирането на месото и възможността на доставчиците да се разпоредят с него в полза на ревизираното лице. Посочено е, че заключенията по ССчЕ не опровергават констатациите на приходните органи.

Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение споделя изводите на първоинстанционния съд за недоказване по безспорен начин положителния факт на действително осъществени доставки от процесните доставчици. Съдебните мотиви във връзка с придобиване на стоките от преките доставчици са свързани със специфичния предмет - месо, за което по времето на ревизията е твърдяно, че е придобито чрез ВОП, от други държави. В случая е от значение дали преките доставчици са могли да се разпоредят с процесното месо в полза на ревизираното дружество. За това и с оглед характера на стоката, приходните органи и съдът са изследвали обстоятелствата за нейното транспортиране. При новото разглеждане на делото са спазени касационните указания, съдържащи се в отменителното решение за изследване авторството на документите. Видно е по делото, че приемо - предавателни протоколи не са подписани от представители на доставчиците, но има печат на търговец, за който е обяснено, че е собственик на склада. Същевременно в товарителниците от [фирма] са положени печати на различни фирми, а пък банковите документи не могат да бъдат обвързани с фактурите, издадени на [фирма]. Във връзка с доставките от [фирма] е останало неизяснено чии служители са участвали в приемо - предаване на стоките, част от документите са без подпис, а други са на чужд език, без надлежния превод. Липсва превод и на инвойс фактурите за доставката от [фирма].

Основателни за доводите на ответника за некредитиране заключението по ССчЕ, тъй като вещото лице не е посетило счетоводствата на доставчиците, посочено е също така, че не може да бъде направена категорична констатация за стокова наличност на дружествата - доставчици. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и на експертните заключения налага извода за недоказано възникване правото на данъчен кредит по процесните доставки в полза на жалбоподателя, поради което решението на АДмС - Пловдив следва да бъде оставено в сила.

С оглед на резултата по делото на Дирекция "ОДОП" - Пловдив трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 12 800 лева.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение