Решение № 13263 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9587/2010 г.
ВАСI отделение08.11.2010 г.докладчик т Фани Найденова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 1185/11.06.2010 г., постановено по адм. дело № 218/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13263 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9587/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Ем. Кей. енд Пи. Кей. Инвестмънтс" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, против решение № 1185/11.06.2010 г., постановено по адм. дело № 218/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата против РА № 030901336/4.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 782/30.12.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 02.2009 г. в размер на 17 430, 62 лв. В касационната жалба са изложени твърдения за незаконосъобразност на решението и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяната му и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът та дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в установения в чл. 211, ал. 1 АПК срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата, първоинстанционният административен съд е приел за недоказано от жалбоподателя на обстоятелството, че доставката по процесната фактура се използва за целите на извършвани от него облагаеми доставки. С оглед установените при ревизията констатации, които не са опровергани в хода на оспорването съдът е приел, че закупеният от дружеството актив не може да се свърже с осъществява от дружеството дейност, тъй като липсват каквито и да е доказателства за осъществявана от дружеството дейност. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от съда фактическа обстановка е в съответствие със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Неоснователно е оплакването за необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон от страна на съда, относно приложението на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС с конкретно наведения довод, че съдът не е установил, че закупеният апартамент в груб строеж е предназначен за дейност, различна от икономическата дейност на лицето. Напротив, точно това е установено от административните органи и от съда, а именно, че закупеният недвижим имот не се ползва за икономическа дейност на дружеството. Няма доказателства, че към момента на претендирания данъчен кредит по отношение на облагаемия актив, придобит от дружеството преди регистрацията му по ЗДДС, са изпълнени условията по чл. 74, ал. 2 ЗДДС, едно от които е активите да са използвани за облагаема дейност. Подобен факт по делото не е установен. Установено е, че ревизираното дружество не извършва независима икономическа дейност, не извършва облагаеми доставки. Съдът правилно е приел, че не са налице всички положителни предпоставки по чл. 74, ал. 2 ЗДДС. Нещо повече, установил е, че е налице и отрицателната предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, поради което правилно и законосъобразно е отхвърлил жалбата срещу процесния РА. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, регламентираща ограниченията на правото на данъчен кредит, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато: т. 2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне: 1. данъкът за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави; 2. начисленият данък при внос на стоки по чл. 56 и 57; 3. изискуемия от него данък като платец по глава осма. За целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице. В процесния случай е налице точно тази хипотеза, тъй като доказателства в подкрепа на защитната теза на касатора не са представени пред решаващия съд и той законосъобразно е приел, че претендираното материално право не следва да се признава. По делото е било установено, че от датата на търговската и обща данъчна регистрация на дружеството - 23.04.2008 г., няма данни да е осъществявана независима икономическа дейност. Представляващият дружеството - жалбоподател в хода на ревизията е подал декларация, че дружеството не е извършвало дейност поради икономическата криза, не е подписвало договори с доставчици и клиенти и не е получавало или издавало фактури, не е ползвало собствени или наети средства. Освен това ревизиращите органи са констатирали, че закупения апартамент не се ползва и правилно е посочил, че ДЗЛ не ангажира доказателства апартамента да е свързан с развивана от него независима икономическа дейност. Обосновани са изводите на съда, че по делото не са представени доказателства за ползването на жилището от дружеството във връзка с осъществявана от него икономическа дейност. Предвид това съдът правилно е приел, че са неоснователни и недоказани твърденията на жалбоподателя, че закупеният от него ДМА е ползван за извършваната от него независима икономическа дейност и като е съобразил всички събрани доказателства съдът правилно е приел, че не е изпълнен фактическия състав на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. С оглед гореизложеното, тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение, като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,