Решение № 10414 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1004/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС), чрез процесуален представител, против решение 17 от 16.11.2022г. по адм. д. С-11/2022г. на Административен съд София-град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл.209, т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът В. Милев, чрез процесуален представител оспорва касационната жаба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ по жалба на Милев е отменил заповед З-1219/11.05.2022г., издадена от председателя на ДАНС, с която на основание чл.92, ал.1, изр. първо във вр. с чл.82, ал.1 от Закона за Държавна агенция за Национална сигурност /ЗДАНС/ и чл.2, ал.1 и ал.2 от Инструкция РД-595 от 27.04.2009г. за реда и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители в ДАНС извън редовното работно време, във вр. с чл.110д, ал.1 т.4 от ППЗДАНС и чл.90, ал.1, т.4 от ЗДАНС е наложено дисциплинарно наказание понижаване в ранг, степен на ранг или длъжност в хипотеза понижаване в степен на ранг на В. Милев, като е понижен в степен на ранг главен агент II степен за срок от 3(три) месеца. За да достигне до този резултат административния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискващата се писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. АССГ е посочил,че в хода на дисциплинарното производство не са събрани доказателства за относими към задължението на жалбоподателя да спазва изискванията на закона-карантина, като контактно лице със заразено с [заличен текст] лице, и не са взети пред вид изнесените от служителя данни в този смисъл в обясненията му пред АО. Съдът е приел, че считано от 18.01.2022г. жалбоподателя на собствено основание- заразено с [заличен текст] лице е подлежал на задължителна изолация съгласно чл.61, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ до 27.01.2022г. но задължителната изолация на съпругата му е изтичала на 29.01.2022г. АССГ е приел, че по силата на чл.61, ал.2, ал.4 и ал.5 ЗЗ, жалбоподателят в периода от 18.01.2022г. до 29.01.2022г., последователно е имал качеството на задължително изолирано и лице, което попада в кръга на лицата, за които законодателят предвижда задължителна карантина, в хипотеза на съжителство в едно домакинство. Съдът е достигнал до извод, че с изтичане срока на изолация на жалбоподателя като задължено лице на 27.01.2022г., предвид заразяването след него на съпругата му, не може да се направи извод, че за него не са налице никакви пречки да се яви на работа на 28.01.2022г. Според съда без основание е прието, че служителя е допуснал и нарушение на чл.88, ал.2, т.2 ЗДАНС- неизпълнение на служебни задължения. Решението е правилно. Дисциплинарното наказание в случая е наложено в хипотезата на чл.110д, т.4 ППЗДАНС- неявяване на работа в един работен ден без уважителни причини. Видно от доказателствата по делото, не е спорен факта, че лицето М. Милева, с което служителя е в съжителство към релевантната за спора дата -28.01.20222г. е било с позитивен тест за [заличен текст], при което предвид действащата нормативна уредба (чл.61, ал.1 ЗЗ) е подлежало на задължителна изолация до 29.01.2022г., съответно на осн. чл.61, ал.2 служителя е подлежал на задължителна карантина. Тези обстоятелства не са изследвани в пълнота от АО в хода на дисциплинарното производство и не са събрани всички доказателства, относими към възприетата от органа липса на уважителни причини за неявяване на работа на Милев на 28.01.2022г., при което от АО е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, както правилно е приел първостепенния съд. Независимо от горното, АО в конкретния казус е допуснал нарушение разпоредбата на чл.121 ППЗДАНС, според която при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В мотивите на оспорения акт, изложени съобразно нормата на чл.122, ал.2 ППЗДАНС спрямо настъпилите вредни последици е посочено, че вредни последици липсват, а относно цялостното поведение на държавния служител по време на службата е констатирано, че служителя е награждаван многократно и до момента няма наложени дисциплинарни наказания- обстоятелства, свидетелстващи за позитивна оценка на цялостното му поведение по време на службата. Същевременно изводите на органа при извършената преценка по чл.121 ППЗДАНС за вида и размера на дисциплинарното нарушение се основават на предположение, че поведението на служителя, в качеството му на ръководител е станало достояние на подчинен нему служител, е предпоставка за разколебаване на експертния състав на сектора по отношение спазването на служебната дисциплина и в частност спазване на установеното в Агенцията работно време и изпълнение на основното служебно задължение-да се явява на работа за изпълнение на служебните си функции . Това е в противоречие с изискването на чл.121 ППЗДАНС при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание да се вземат предвид настъпилите от него последици- необходимо е тези последици да са обективен факт установен с доказателства по преписката, налична към момента на преценката на АО, който факт да е в причинна връзка с нарушението, поради което не може да се основава на предположения в случая и предвид категорично установената и заявена от АО липса на вредни последици. При тези данни не става ясно защо органа е наложил дисциплинарното наказание по чл.90, ал.1 т.4 ЗДАНС а не е възприел по-леките наказания по чл.96, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗДАНС при наличната информация относно цялостното позитивно поведение на служителя по време службата и липсата на вредни последици. Неоснователни са доводите в касационната жалба. Същите поддържат тезата за самоволно отсъствие на служителя на 28.01.2022г., но основаваща се на непопълнена по съответния процесуален ред административна преписка с необходимите допустими и относими към изясняване обективната истина доказателства, включително относно възприетите от органа липса на уважителни причини за неявяване на работа и форма на вина- умисъл при извършване на вмененото на служителя дисциплинарно нарушение. Противно на възраженията на касатора изводите на първостепенния съд кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на АССГ следва да бъде оставено в сила като постановено при липса на посочените от касатора основания за неговата отмяна. Съобразно изхода на спора на В. Милев следва да се присъдят разноски по делото в размер на 850лв.-заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.01.2023г. с адвокат Н. Малинчев. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение