Решение № 9155 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9325/2008 г.

Решение № 9155 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9325/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството по реда на чл 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационната жалба на областен управител на Софийска област против решение № 275 от 26.05.2008 г., постановено по адм. дело № 671 по описа за 2007 г. на Административен съд - София област в частта, с която по жалба на Иванка Стефанова Георгиева от гр. Пирдоп и Иван Стефанов Иванов от гр. Ботевград е отменена заповед № ОА-31 от 29.01.2007 г., издадена по реда на Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Навежда оплакване за недопустимост и моли за обезсилване на обжалваното решение. Алтернативно изразява становище и за неправилност - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Производството по чл. 229 от АПК е образувано по частната жалба на Йордан Танов Стойчев от с. Стъргел, Софийска област против решение № 275 от 26.05.2008 г., в частта с която производството по административно дело № 671 по описа за 2008 г. на Административен съд - София област е прекратено по отношение на него в качеството му на заинтересована страна. Желае отмяната му. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, а частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, двете са предявени от надлежни страни, за които обжалваният акт е неблагоприятен, поради което са допустими за разглеждане по същество. С оглед наведените конкретни оплаквания и служебна проверка за съответствие на решението с материалния закон - чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира за установено следното: Производството пред Административен съд - София област е образувано по жалбата на Иванка Стефанова Георгиева и Иван Стефанов Иванов, в качеството ив на наследници по закон на Стефан Иванов Механджийски, против заповед № ОА - 31 от 29.01.2007 г., с която по заявление № 94. С-15/10.04.2006 г. за изплащане на обезщетение по реда на ЗПГРРЛ е постановен отказ. В диспозитива на заповедта като адресати на същата са посочени и Йордан Танов Стойчев и Лукан Вельов Стойчев, наследници по закон на Стефан Иванов Механджийски, негови внуци. В мотивите към заповедта е посочено, че към заявлението не се представят доказателства за отмяна на присъдата на наследодателя, реабилитация по съдебен ред или амнистия на същия и е направен извод, че той не попада в кръга на репресираните лица, правоимащи по смисъла на ЗПГРРЛ и Наредбата за прилагане на чл. 4 от него. В хода на съдебното производство, Йордан Танов Стойчев и Лукан Вельов Стойчев са конституирани като заинтересовани страни, предвид обстоятелството, че заповедта не е била обжалвана от тях и за тях тя е влязла в сила и произвела правно действие. С решението си Административен съд - София област е отменил като незаконосъобразна обжалваната от Иванка Стефанова Георгиева и Иван Стефанов Иванов заповед на областния управител, приемайки, че е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посочил е, че тя е постановена по нередовно заявление - същото не е подписано от всички заявители по него, не съдържа основанието, на което се претендира обезщетението, не са попълнени задължителните реквизити по чл. 3, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Постановил е връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания за прилагане на закона. Развил е съображения, че предвид отмяната на процесната заповед на процесуално основание, произнасянето по материалната й законосъобразност се явява безпредметно. Основното възражение в касационната жалба е за недопустимост на решението, като постановено при ненадлежно упражнено право на съдебно производство поради нередовността на подадената жалба. Жалбата, с която е сезиран първоинстанционния съд съдържа реквизитите, посочени в чл. 150, ал. 1, т. 1, 2, 5, 6 7 и 8, поради което правилно е приета за допустима и разгледана по същество. Оплакването в касационната жалба се явява неоснователно. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК, решението следва да се провери и за съответствието му с материалния закон. Решението като краен резултат е правилно, макар по други съображения. Действително, произнасяне по материалното административно правоотношение с индивидуален административен акт, когато административният орган е сезиран нередовното заявление, представлява нарушение на административнопроизводствените правила. Нередовността на искането за издаване на индивидуален административен акт, задължава органа да предприеме действията по чл. 30 от АПК по отстраняването й. Последица от неотстраняването на нередовността е прекратяване на производството с акт, който подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. В случая е налице изрично произнасяне по искането чрез издаване на индивидуален административен акт, който следва да се контролира за законосъобразност на основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Нарушението на административнопроизводствените правила е основание за отмяна на акта, само в случай, че е съществено, нарушено е правото на защита на лицата, или при липсата му би се стигнало до друг по съдържание акт. Такива оплаквания не са наведени в жалбата на лицата, с която е сезиран съдът., поради което следва да се приеме, че нарушението не е категорията на съществените. В нарушение на на разпоредбата на чл. 168 от АПК съдът не е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Липсата на нарушение нана административнопроизводствените правила не е процесуална предпоставка за извършване на контрол за материална законосъобразност на акта. Съдът е бил длъжен да извърши такава въз основа на събраните в хода на административното производство и представените в съдебната фаза доказателства. Произнасянето по същество чрез отмяна на административния акт предполага извършване на проверка и за липсата на противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Видно от представеното по искане на съда определение от 22.09.1961 г. по дело № 1969 по описа за 1961 г., наследодателят на жалбоподателите е бил съдебно реабилитиран по присъда № 999 от 01.12.1948 г. по НОХД № 2039/1948 г. Материалната незаконосъобразност на заповедта е в пряка зависимост от това обстоятелство, което е основание за отмяна на обжалваната заповед на основание чл. 146, т. 4 от АПК. В този смисъл касационната жалба се явява неоснователна, а решението, в частта, в която е подложено на касационно обжалване следва да се остави в сила. Частната жалба на Йордан Танов Стойчев, по отношение на който производството е прекратено, е основателна. Същият е адресат оспорения индивидуален административен акт, законните му интереси са засегнати от него, поради което е заинтересован от изхода на съдебния спор. Като заинтересована страна участието му в съдебното производство в това качество е задължително - чл. 153, ал. 1 от АПК. Неправилно съдът е прекратил производството по отношение на тази страна., поради което решението в тази част следва да се отмени. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение