Решение № 264 от 29.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1185/2019 г.

Решение № 264 от 29.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1185/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по чл. 290 ГПК. Образувано по касационни жалби на Ц. Л. В. чрез адвокат И. А. от САК и на Прокуратурата на Република България срещу решение № 85/10.01.2019 г. по гр. д. № 2656/2018 г. на Апелативен съд София, с което се отменя решение от 10.04.2018 г. по гр. д. № 2344/2015 г. на Софийски градски съд за разликата над 5000 до 7000 лева и в частта, в която се потвърждава решението за 5000 лева по иск на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Ц. Л. В. срещу Прокуратурата на Република България за обезщетение на неимуществени вреди, със законната лихва от 04.12.2012 г. до изплащането. Обжалването е допуснато по въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди. Отговор на въпроса обусловил допускане на касационното обжалване е даден с т. 11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, в което се приема, че при определяне на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Дадените разяснения в тълкувателното постановление на Пленума на Върховния съд представляват задължителна съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона, която се прилага последователно от Върховния касационен съд и се възприема изцяло от настоящия състав. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, но винаги зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства, които имат значение за спора по делото, а именно: какви процесуални действия са били предприети по отношение на обвинения в престъпление, вида, броя и тежестта на обвиненията, има ли постановена мярка за неотклонение или наложени други ограничения, както и дали наказателното преследване е приключило в разумен срок. При определяне на конкретен размер на обезщетението за неимуществени вреди е от значение също, доколко взетите мерки за процесуална принуда са се отразили върху личния и семеен живот на пострадалия и са засегнали неговото достойнство и авторитет в обществото. С оглед на дадения отговор на повдигнатия материалноправен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд правилно е приел, че държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за всички причинени вреди, когато прокуратурата е повдигнала обвинение и са предприети съответните процесуално-следствени действия, но наказателното производство е завършило с оправдателна присъда срещу лицето. Въззивният съд правилно също така е възприел релевантните за случая обстоятелства, че след образуване на досъдебното производство във Военно-окръжна прокуратура – София, ищецът е привлечен като обвиняем на 05.12.2011 г. за престъпление по чл. 389, ал. 3, вр. с ал. 1 НК и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение "подписка", но с влязло в сила на 04.12.2012 г. решение по нохд № 279/2011 г. на Софийски военен съд, Ц. Л. В. е бил оправдан, поради което прокуратурата му дължи обезщетение за причинените вреди. В случая, обаче, съдът неправилно е определил размера на обезщетението, като не е съобразил, че мярката за неотклонение по отношение на ищеца не ограничава правото на свободно придвижване, а наказателното производство е приключило в разумен срок на три инстанции – за една година, като ищецът е оправдан още на 25.04.2012 г. Следствените действия преди повдигането на обвинение са предприети били във връзка с липсата на снаряди в охранявания и от ищеца район на поделението. При така установените по делото обстоятелства, доводите в касационната жалба на прокуратурата, че е допуснато нарушение на материалния закон при определяне на обезщетението на причинените неимуществените вреди, следва да се приемат за основателни. Въззивният съд неправилно е приел началния момент, от който се дължи обезщетение за вредите – образуване на досъдебното производство на 17.10.2011, а не повдигането на обвинение, в който случай се дължи обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, поради което неправилно е било определено и дължимото обезщетение за вреди. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема доводите на касатора - ищец по делото, че повдигането и поддържането на обвинение за извършено престъпление, несъмнено представлява увреждащо действие, чрез което се засяга личния живот, достойнството и авторитета му в обществото, но степента на въздействие върху личността на ищеца не може да се приеме за значително, когато твърденията за причинените неимуществени вреди над обичайните в подобни случаи не се подкрепят от доказателствения материал. Когато се установи, че в резултат от наказателното преследване са причинени вреди, съдът е длъжен да присъди обезщетение, но при съобразяване с доказаните по делото правнорелевантни факти и обстоятелства - тежестта на обвинението и причината, поради която е било образувано наказателно производство - нарушаване на уставни правила във военното поделение при неговата охрана. В случая, конкретното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определено не само въз основа на външните проявления в психическото и емоционално състояние на ищеца, които неизбежно съпътстват наказателната репресия, но и социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната, както и преките последици от повдигането на обвинение върху начина на живот на ищеца. При съвкупната преценка на тези обстоятелства и значително ограничения обем негативни изживявания на ищеца, в резултат от приключилото в едногодишен срок наказателно преследване, настоящият състав на ВКС приема, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди от повдигането и поддържането на конкретното обвинение е в размер на 3000 лева, което се дължи със законните лихви от влизане в сила на оправдателната присъда – 04.12.2012 г. до изплащане на сумата. Предвид изложените съображения, решението на въззивния съд следва да бъде отменено в частта, в която е уважена претенцията над този размер поради необосновано завишаване на присъденото обезщетение и да бъде потвърдено в останалата обжалвана част. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение