Решение № 14730 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7066/2019 г.

Решение № 14730 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7066/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 18 от 04.04.2019 г., постановено по адм. д. № 74/2019 г., Административен съд – гр. Русе, 6-ти състав, е отменил по жалбата на "Каолин" ЕАД решение за възстановяване на акциз на началника на Митница Русе № BG004000 – ИВ – 27 – 6- РВ15/16.11.2018 г. в частта, с която е отказано да възстанови лихва в размер на 18 676, 20 лв. за недължимо платен акциз в общ размер на акциза 167 508, 50 лв., внесен в периода 10.03.2015 г. – 07.10.2016 г. за енергиен продукт "природен газ", която лихва е дължима от всяка съответна месечна дата, на която е направено плащане на недължимия акциз до 07.02.2017 г. включително, потвърдено в тази част с решение № Р – 25/16.01.2019 г. /32 – 17116 на директора на Агенция "Митници"-София и е върнал преписката на директора на ТД "Дунавска" при Агенция "Митници" за ново произнасяне по искане за възстановяване на акциз с вх. № 32 – 348608/13.12.2016 г. на "Каолин" ЕАД, съобразно дадените указания по приложение на закона в мотивите на решението, като е определил на административния орган 14-дневен срок з изпълнение на съдебното решение, считано от датата на влизането му в сила. С решението съдът е отхвърлил жалбата на "Каолин" ЕАД в останалата й част, като е осъдил Агенция "Митници" да заплати на "Каолин" ЕАД разноски по делото в размер на 800, 25 лв. Срещу така постановеното решение отменителната му част е подадена касационна жалба от директора на Агенция "Митници", представляван от процесуалния му представител Д. Стефанова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Русе в отменителната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Русе. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество "Каолин " ЕАД чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд Русе е отменил по жалбата на "Каолин" ЕАД решение за възстановяване на акциз на началника на Митница Русе № BG004000 – ИВ – 27 – 6- РВ15/16.11.2018 г. в частта, с която е отказано да възстанови лихва в размер на 18 676, 20 лв. за недължимо платен акциз в общ размер на акциза 167 508, 50 лв., внесен в периода 10.03.2015 г. – 07.10.2016 г. за енергиен продукт "природен газ", която лихва е дължима от всяка съответна месечна дата, на която е направено плащане на недължимия акциз до 07.02.2017 г. включително, потвърдено в тази част с решение № Р – 25/16.01.2019 г. /32 – 17116 на директора на Агенция "Митници"-София и е върнал преписката на директора на ТД "Дунавска" при Агенция "Митници" за ново произнасяне по искане за възстановяване на акциз с вх. № 32 – 348608/13.12.2016 г. на "Каолин" ЕАД, съобразно дадените указания по приложение на закона в мотивите на решението, като е определил на административния орган 14-дневен срок з изпълнение на съдебното решение, считано от датата на влизането му в сила. С решението съдът е отхвърлил жалбата на "Каолин" ЕАД в останалата й част. В отхвърлителната му част като необжалвано, решението на Административен съд – гр. Русе е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. Първоинстанционният съд е описал подробно фактическата обстановка по издаване на оспорения митнически акт – подаденото заявление за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител /УОАКП/; развилите се в тази връзка административни и съдебни производства и издадените административни и съдебни актове, размера на възстановения акциз и лихви върху него. Посочено е, че решението на началника на Митница Русе, потвърдено с решение на горестоящия орган, е предмет на оспорване само в частта му на определения размер на лихвите и по-конкретно в частта относно началната дата, от която се следват лихви преди 08.02.2017 г. и размерът на тези лихви. Първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви по отговора на двата спорни въпроса – за началната дата на дължимост на лихвите и размера на същите, които систематизирани се свеждат до следното: 1. Посочено е становище на всяка една от страните по спорния въпрос за началната дата – жалбоподателят/сега ответник по касация/ поддържа теза, че лихва се дължи от датата, на която е внесен недължимия акциз, докато тезата на административния орган е, че лихвата се дължи от момента, в който е следвало да се възстановят сумите. 2. Възпроизведена е правната регламентация на процедурата възстановяването на недължимо платен акциз – чл. 27 от Закона за акцизите и данъчните складова /ЗАДС/. 3. Отбелязано е, че оспореното митническо решение е постановено в изпълнение на влязло в сила съдебно решение на Административен съд – София град, с което преписката е върната с даване на задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В тази насока /л. 51 гръб от първоинстанционното дело/ са възпроизведени накратко решаващите мотиви на решението на Адм. съд София град по адм. д. № 4080/2017 г., от което е изведен извод, че в него решение е прието, че лихвите следва да бъдат възстановени при хипотезата на чл. 129, ал. 6, предл. първо ДОПК, като това е обосновано от факта, че причината за извършване на недължимите плащания на акциз от дружеството за периода 10.03.2015 г. – 07.10.2016 г. е акт на митническия орган – незаконосъобразен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Дадено е тълкуване на нормата на чл. 129, ал. 1 ДОПК, както и е цитирана съответна съдебна практика на ВАС. 4. Отбелязано е, че митническият орган е възстановил/определил лихвата при условията на чл. 129, ал. 1, предл. второ ДОПК – за времето от 08.02.2017 г. /предвид постановеното решение на началника на Митница Русе № BG004000 – ИВ – 27 – 2 РВ1 от 13.01.2017 г., връчено на 17.01.2017 г., при отчитане на 14 дневния срок за обжалване и седмодневния срок за плащане/ до 16.11.2018 г. – датата на фактическото възстановяване на акциза. 5. Изложени са мотиви защо съдът приема, че митническият орган е приложил неправилно материалния закон и защо лихви се следват и за периода от фактическото внасяне на акциза до 07.02.2017 г. Решаващият съд е приел за неоснователен довода на административния орган, че той не орган по приходите. 6. Направен е краен извод, че за времето от внасяне на акциза до 07.02.2017 г. се дължи лихва в размер на 18 676, 20 лв., до който размер решението за отказа е отменено и преписката е върната на директора на ТД "Дунавска", като правоприемник на Митница Русе, за ново произнасяне по искането при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебното решение. Решението на Административен съд – гр. Русе е правилно и законосъобразно. В касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като по същество основните доводи са за неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел, че началния момент на лихвата следва да бъде определен при условията на чл. 129, ал. 6, предл. първо ДОПК, като не е съобразено, че акцизът е внесен от дружеството не въз основа на издаден от митническите органи акт. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти и същите правилно са възпроизведени в мотивите на съдебния акт. Спорът се свежда единствено до тълкуването и приложението на материалния закон и по специално от кой момент тече лихва за забава върху недължимо събран акциз – дали от момента на тяхното плащане, каквато теза се поддържа от ответника по касация или от момента, в който е поискано възстановяване на недължимо платените суми, каквато теза се поддържа от касатора. Даденото тълкуване на закона от страна на първоинстанционния съд се споделя напълно от настоящата инстанция, поради което не следва да бъде преповтаряно. В случая се касае за специфично приложение на общия принцип за връщане на недължимо платено, установен с нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, предл. В случая няма спор, че акцизът не е внесен въз основа на положителен митнически акта – решение, с което са установени задължения за акциз, а същият внесен поради наличие на отрицателен митнически акт – отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Този акт, който е породил задължение за внасяне на акциз, в последствие подлежащи на връщане, е незаконосъобразен още от момента на неговото издаване, а не от едва от моментът на обявяването му за такъв с влязло в законна сила съдебно решение. Поради това заплатените по него акт суми са недължимо платени още от момента на тяхното плащане, от което следва логически, че при възстановяването им началният момент на лихвата за забава е от момента на заплащането им. В този смисъл има и съществуваща съдебна практика, подробно цитирана в писмената защита на пълномощника на ответника по касация в настоящата съдебна инстанция. В случая правилно е извършено позоваване и на решение на Съда на Европейския съюз от 18.04.2013 г. по дело № С – 565/11. С него решение по сходен казус се дава тълкуване в смисъл, че правото на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национален режим като разглеждания в делото по главното производство, който ограничава законните лихви, които се присъждат при възстановяване на такса, събрана в нарушение на правото на Съюза, до лихвите, начислени от деня, следващ датата на искането на възстановяване на тази такса. В т. 28 от същото решение изрично е записано, че размерът на загубите за заплатилия недължимо платената в нарушение на правото на Съюза сума по принцип обхваща периода между датата на недължимото плащане на въпросната сума и датата на нейното възстановяване. Неоснователни са и оплакванията на касатора относно приетото от Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че Административен съд – Русе е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Агенция Митници следва да бъде осъдена да заплати на "Каолин" ЕАД разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 056, 15 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,