Решение № 10733 от 24.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Община Казанлък, представлявана от кмета Г. Стоянова, срещу Решение 106 от 18.03.2022 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. дело 775/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на общината против Заповед РД 08-232/07.12.2021 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Стара Загора (РИОСВ гр. Стара Загора) за отказ за намаляване размера на дължимите отчисления за общината и определяне на новите отчисления за отчетната година по чл. 20, ал. 1, т. 1, буква к от Наредба 7/19.12.2013 година за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци /само Наредба 7/. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед. Ответникът - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Стара Загора, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба се явява основателна. От установените по делото факти е видно, че на 29.11.2021 г. е постъпило заявление в РИОСВ- Стара Загора от Община Казанлък, представлявана от кмета Г. Стоянова, в което, на основание чл.27, ал.3 от Наредба 7, е заявено искане за постановяване на заповед по реда на чл.27, ал.10 от същата наредба, с която да бъде дадено съгласие за намаляване на дължимите отчисления по чл.64 от Закона за управление на от отпадъците за 2022 г. Посочено е, че общината има изградена площадка за открито аеробно компостиране на зелени битови отпадъци, НТП сметище с местонахождение в [населено място], община Казанлък, област Стара Загора. Цитираната площадка е експлоатирана до м.май 2021 г.от Екобулсорт ЕАД, съгласно сключен договор с Община Казанлък с цел разделно събиране на биоразградими отпадъци със съоръжения за предварително третиране и оползотворяване, вкл.рециклиране на отпадъците, осигуряващи изпълнението на целите по чл.31, ал.1, т.2 от Закон за управление на отпадъците /ЗУО/. Община Казанлък е постигнала степен на изпълнение на целта за ограничаване на количеството на депонираните биоразградими битови отпадъци, съгласно Заповед 189/24.07.2020 г. на Министерство на околната среда и водите, 71 % за календарната 2018 г. През 2022 г. площадката ще се експлоатира от ОПКД и ПИС, Община Казанлък, съгласно подадено заявление от 28.10.2021 г., на основание чл.78, ал.3 от ЗУО, за извършване на регистрация и издаване на регистрационен документ за компостираща площадка за извършване на дейности по третиране на отпадъци с кодове 20 02 01 и 19012 12. Административното производство е приключило с издаване на процесната заповед, с която, на основание чл.27, ал.10 от Наредба 7, е отказано намаляване на размера на дължимите отчисления по чл.20, ал.1 т.1, буква к с 50% в съответствие с чл.21, ал.1, т.2 за отчетната година. Директорът на РИОСВ гр. Стара Загора е отказал поисканото намаляване на размера на дължимите отчисления, като е приел, че с последното изменение на наредбата по чл.43, ал.5 от ЗУО за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградими отпадъци /обн.ДВ, бр.11 от 31.01.2017 г., изм. и доп. Дв, бр.2 от 08.01.2021 г./ е отменена Глава четвърта Изчисляване изпълнението на целите по чл.31, ал.1 от ЗУО. Вписано е, че през 2021 г. не е издавана заповед на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице, с която са определени общините, които са изпълнили целите по чл.31, ал.1 от ЗУО, и общините, които не са изпълнили целите по чл.31, ал.1 от ЗУО за предходната календарна година. Явно поради неизпълнение на целите на чл.31, ал.1 от ЗУО, е определен размерът на дължимите от общината отчисления за 2022 г. на 95, 00 лв/тон депониран отпадък. След извършената проверка по чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че заповедта е законосъобразен административен акт и е отхвърлил оспорването й. В оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите фактически и правни основания по издаването й. Преценил е и че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. Решението на Административен съд- Стара Загора е валидно и допустимо, но неправилно. Според чл. 64, ал. 1 и ал. 3 от ЗУО, за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци, се правят отчисления в размер и по ред, определени с наредбата по чл. 43, ал. 2, като отчисленията се определят в левове за един тон депонирани отпадъци и се превеждат от собственика на депото ежемесечно по банкова сметка за чужди средства на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. За осигуряване на отчисленията е отговорен и всеки ползвател на депото, като ежемесечно превежда на собственика на депото дължимите средства на база на количествата отпадъци, които е депонирал. В този смисъл Община Казанлък е задължено лице относно привеждане на съответните по размер отчисления по банкова сметка на РИОСВ Стара Загора. Нормата на чл. 27 от Наредба 7 предвижда ред за заявяване на намаляване на дължимите от общините отчисления, при изпълнение на определени изисквания, сред които и тези, посочени в ал. 4 от същия член, а именно: общините да са предприели необходимите действия за функционирането на системи за разделно събиране на отпадъците и да разполагат със съоръжения за предварително третиране и оползотворяване, в т.ч. рециклиране на отпадъците, осигуряващи изпълнението на целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО, както и на тези по ал.6 от чл.31. В настоящия случай, кметът на Община Казанлък е счел за изпълнени целите по чл. 31, ал. 1 и ал.2 от ЗУО, като на основание чл. 27, ал. 10 от Наредба 7, е поискал съгласие от РИОСВ гр. Стара Загора за намаляване на размера на отчисленията по чл. 20, ал. 1, т. 1, буква к от Наредба 7. Съгласно чл.28б, ал.3 от Наредба 7, ежегодно, в срок до 20 ноември, въз основа на информацията по чл.28б, ал.1 и становищата на общините по ал. 2, ако такива са представени, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околна среда определя с мотивирана заповед общините, които са изпълнили целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО, и общините, които не са изпълнили тези цели за предходната календарна година. По делото е безспорно установено, че през 2021 г. изпълнителният директор на ИАОС не е издал такава заповед. Първоинстанционният административен съд е отбелязал липсата на въпросната заповед, както и обстоятелството, че в обжалваната пред съда заповед е цитирана като основание несъществуваща към момента на издаването й норма, но е счел, че това, в своята съвкупност, не представлява съществено нарушение на правилата и не е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. При правилна преценка относно вида на административния акт и неговата валидност, както и при правилно установени факти, съдът неправилно е приел, че оспореният административен акт отговаря на изискванията за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Основателни са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на материалния закон. По силата на чл. 28б от Наредба 7, ежегодно в срок до 30 септември, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда обобщава и публикува информация за предходната календарна година по общини и региони за изпълнение на целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО, което е кумулативно условие за изпълнение на процедурата по чл.27, ал.10 от наредбата, защото при положение, че не е налице мотивирана заповед на директора на ИАОС, административният орган, издаващ заповедта за намаляване размера на отчисленията, не е в състояние да разбере дали заявителят е постигнал целите по чл.31, ал.1 и ал.2 от ЗУО или не. Административният орган е трябвало да отчете това обстоятелство и най- малкото да укаже на заявителя да се снабди с удостоверение за наличие на производство по издаване на заповед на директора на ИАОС, като съответно спре производството по реда на чл.54 от АПК, защото издаването и влизането в сила на заповед като процесната преклудира възможността на заявителя да поиска намаляване размера на отчисленията си за 2022 г., независимо от обстоятелството, че заповед на директора на ИАОС може да бъде издадена впоследствие. Възраженията на касатора за липса на фактически и правни основания, в противоречие на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК са напълно основателни и неотчитайки този порок на акта, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. По същество те представляват юридическия факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Мотивите на акта следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. Заявителят, при посочване в заповедта на правно основание, което не съществува и при липса на ясни фактически данни, не е бил в състояние да организира адекватно своята защита. Изискването за мотивировка, изведена от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на страните в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва, разкрива и възможност за контрол над административните актове, в които въпросът е решен от административния орган по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на оперативна самостоятелност. При тези обстоятелства неправилно и в нарушение на чл. 168, ал.1 от АПК, първоинстанционният съд е приел, че актът е законосъобразен и е отхвърлил жалбата. Предвид изложените съображения, обжалваното първоинстанционно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорваната заповед изцяло, а преписката да се върне на директора на РИОСВ- Стара Загора за ново произнасяне по заявлението с изх.32-03-40/29.11.2021 г. на Община Казанлък. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение