Решение № 245 от 27.12.2019 г. на ВКС по н. д. № 1049/2019 г.

Решение № 245 от 27.12.2019 г. на ВКС по н. д. № 1049/2019 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е по чл. 346, т. 4 от НПК. Образувано е по частен протест на Апелативна прокуратура гр. Велико Търново и частна жалба на подсъдимите Б. И. и В. Ц., чрез повереника им адв. Г. Г. срещу определение от 17.09.2019 г. по внохд № 217 от 2019 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е спряно наказателното производство по делото. С частния протест се иска отмяна на определението с аргументи за отсъствие на предпоставките за спиране на наказателното производство. Изложени са съображения, че воденото срещу двамата подсъдими наказателно производство не е в нарушение на принципа " ne bis in idem", тъй като не е налице идентичност или сходство на деянията по внесения обвинителен акт и тези, санкционирани по административен ред. Предлага се определението да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В частната жалба се отправят критики към въззивния съд, че не е изпълнил указанията на ВКС, дадени в отменителното му решение. Повереникът мотивира становище, че е налице нарушение на принципа "ne bis in idem" и тъй като административно- наказателното производство не може да бъде възобновено поради изтичане на преклузивните срокове за това, въззивният съд е следвало да прекрати, а не да спира наказателното производство. С тези аргументи се иска отмяна на определението и прекратяване на наказателното производство, без да се посочва коя съдебна инстанция да стори това. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт, установи следното: Подсъдимите Б. И. и В. Ц. са обвинени в извършване на престъпление по чл. 123 от НК при условията на независимо съпричиняване, за което са осъдени с присъда № 29/21.06.2016 г. по нохд № 118/2015 г. на Плевенския окръжен съд. Присъдата е била изменена с решение по внохд № 253/2016 г. на Великотърновския апелативен съд, което от своя страна е отменено с решение на ВКС, първо н. о. по д. № 1000/2017 г. С присъда № 29/12.02.2018 г. по внохд № 3/18 г. подсъдимата Ц. е оправдана по обвинението по чл. 123 от НК, а подс. И. е оправдан за част от вменените му нарушения на трудовото законодателство. С решение № 74/25.06.2019 г. по к. д. № 259/19 г. ВКС, трето н. о. отменил присъдата и върнал делото на въззивния съд с конкретни указания за извършване на задълбочена и внимателна проверка в отговор на въпроса дали фактическите основания за започване, водене и решаване на административно- наказателното производство за нарушаване на нормативните изисквания по охрана и безопасност на труда и на наказателното производство по внесения обвинителен акт за престъпление по чл. 123 от НК произтичат от идентични обстоятелства и произнасяне по "предпоставките за приложение на чл. 25 от НПК и хипотезата на чл. 24, ал. 4 от НПК". Вторият по ред въззивен състав, с атакуваното пред ВКС определение приел, че воденото наказателно производство срещу подсъдимите е в нарушение на принципа "ne bis in idem", поради което спрял производството на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК и дал срок на наблюдаващия прокурор от Окръжна прокуратура гр. Плевен да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1 пр. 22 от ЗАНН. При така установените обстоятелства, касационният състав намира, че от формална страна атакуваното определение за спиране на наказателното производство е постановено при стриктно спазване на процесуалния закон. То е обявено в открито съдебно заседание, в присъствие на страните, след проведено тайно съвещание. Определението е мотивирано, като съдът е изложил аргументите си за наличие на приключило срещу подсъдимите административно производство с наказателен характер по смисъла на чл. 4 § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, чийто предмет е идентичен по отношение на лицата и сходен по отношение на деянието, инкриминирано с обвинителния акт по воденото срещу тях наказателно производство. Приложил е съответния процесуален механизъм за предотвратяване и компенсация на нарушението на правилото за недопускане на повторно наказателно преследване, регламентиран в нормата на чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК. Доводите на прокурора, релевирани в частния протест не следва да се обсъждат в производството по настоящото дело. Основанието както за спиране на наказателното производство по чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК, така и за прекратяването му по чл. 24, ал. 4, вр. ал. 1, т. 8 а от НПК е едно и също, поради което преценката дали за деянието, предмет на обвинението, има приключило административно-наказателно производство с наказателен характер по необходимост се извършва двукратно от решаващия съд, като и в двата случая въззивните актове подлежат на касационен контрол. Съдебният акт за спиране на наказателното производство не е окончателен, като производството може да бъде възобновено от същия съд при отпадане на предпоставките за спиране. Затова решението за нарушаване на правилото " ne bis in idem", взето във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК не е окончателно и не може да обвърже касационният състав, произнасящ се в последствие при проверка на решението за прекратяване на наказателното производство. Настоящият касационен състав счита, че след като предпоставките за спиране и прекратяване са идентични, становище по тяхната основателност може да бъде изразено след произнасяне на въззивния съд с акт, ползващ се със стабилитет, какъвто е актът по прекратяване на наказателното производство /Р № 271/18 г. по к. д. № 1079/18 г. второ н. о., Р № 118/19 г. по к. д. № 375/19 г. първо н. о. /. Неоснователни са съображенията и в частната жалба на подсъдимите. Твърдението, че след като съдът е установил нарушение на забраната за двойно наказателно преследване за едно и също деяние срещу едни и същи лица, е бил длъжен да прекрати наказателното производство, а не да го спира, не се споделя от касационния състав. Позоваването на ТР № 2015 г. на ОСНК на ВКС е некоректно, тъй като спорният по делото въпрос е решен по законодателен път с измененията на НПК /ДВ бр. 63/2017 г. /. В коментираната по делото хипотеза, законодателят е приел механизъм за предотвратяване и компенсация на нарушенията на правилото "ne bis in idem". Този механизъм изключва незабавното приложение на чл. 24, ал. 1, т. 8 а от НПК при констатиране на нарушение на правилото и допуска прекратяване на наказателното производство едва след изпълнение на процедурата по чл. 24, ал. 4 от НПК. Изцяло в правомощията на прокурора е преценката дали да направи искане за възобновяване на административно-наказателното производство, а в правомощията на сезирания административен съд- дали искането е допустимо и/или основателно. ВКС намира за неоснователни доводите в частната жалба и отправеният към съда упрек, че е следвало да приеме, че е невъзможно възобновяване на административно-наказателното производство поради изтекли преклузивни срокове и да прекрати наказателното производство, а като не е стори това- недопустимо е възнаградил бездействието на прокуратурата. Както вече бе посочено, въпросите за допустимостта и/или основателността на искането за възобновяване на административното производството са от компетентността на друг съдебен орган, а не са в правомощията на въззивния съд. Атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК