Решение № 13116 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5967/2020 г.

Решение № 13116 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5967/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет-Добрич, подадена от М. Димитрова в качеството й на председател срещу Решение № 12/28.01.2020 г. постановено по адм. д. № 407/2019 г. по описа на Административен съд-Добрич, в частта с която се отменя чл. 47, ал. 1, т. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 и чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за осигуряване на обществения ред, поддържането и опазването на общинската собственост и околната среда, приета с Решение № 14-2/27.11.2012 г., изменена и допълнена с Решение № 7-2/26.04.2016 г. на Общински съвет-Добрич. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че липсва противоречие на отменените текстове на наредбата с чл. 72 и чл. 74, ал. 1, т. 8 и т. 9 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Предвидения с разпоредбите на наредбата депозит е с цел гарантиране изпълнението на възстановителните работи в засегнатите от строителни и ремонти дейности участъци. Намира, че липсва законова забрана да се въведе такава регламентация. Моли за отмяна на постановеното решение в обжалваната му част и да се постанови друго с което да се остави без уважение протеста на Окръжна прокуратура-Добрич. Претендират се направените по делото разноски. В с. з. касационният жалбоподател редовно призован не се представлява и не взема становище. Ответната страна не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, по протест на прокурор при Окръжна прокуратура-Добрич, са отменени разпоредбите на чл. 47, ал. 1, т. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 и чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от Наредба за осигуряване на обществения ред, поддържане и опазване на общинската собственост и околната среда, приета с Решение № 14-2/27.11.2012 г., изменена и допълнена с Решение № 7-2/26.04.2016 г. на Общински съвет-Добрич/Наредбата/. За да постанови своя съдебен акт решаващият съд приема, че оспорените текстове от Наредбата са приети от компетентен съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация/ЗМСМА/ и чл. 62, ал. 10 ЗУТ орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но същите са незаконосъобразни, тъй като са в противоречие с нормативен акт от по-висока степен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С разпоредбата на чл. 8 ЗНА е указано, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативни актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗМСМА. При тази законова уредба правилно и обосновано съдът е приел, че обжалваните разпоредби на чл. 47, ал. 1, т. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата са приети в противоречие с разпоредбите на чл. 72 и чл. 74 ЗУТ. Цитираните текстове на закона уреждат реда и условията за разкопаване на улични и тротоарни настилки, действията на възложителя в случаите на повреди и аварии, както и задълженията на строителя на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, сред които са да извърши за своя сметка необходимите възстановителни работи в сроковете, определени от общинската администрация и да отстрани нанесените повреди, констатирани и отразени в протокол от общинската администрация. Посочените текстове не предвиждат други гаранции за общината от паричен характер, поради което цитираните норми от наредбата, в частите в които изискват внасяне на депозит, определяне на неговия размер, условията при които този депозит се възстановява респ. задържа от общината са в противоречие с цитираните разпоредби на ЗУТ. Основания за внасяне на депозит с посочения в Наредбата характер не се съдържа и в Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Нормативният акт регламентира изчерпателно общинските данъци и такси, които могат да се събират от общините. Общинският съвет като местен орган на законодателната власт има правомощие по чл. 9 от ЗМДТ да определя местните такси и цени на услугите, посочени в ЗМДТ или предвидени в специален закон, но не и да въвежда нови видове местни такси. Предвидения с разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от Наредбата депозит не попада в приложното поле на чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ, както и не е предвиден в специален закон. Не е налице и правното основание на чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, съгласно който за всички видове услуги и права, които общината предоставя извън тези по ал. 1, общинския съвет определя цена. В случая няма предоставена услуга или право, за да се определя цена на същите. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗУТ самия закон въвежда задължение за строителя при повреди и разкопаване на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура да извърши за своя сметка необходимите възстановителни работи в срокове определени от общинската администрация. Възраженията на касационния жалбоподател, че предвидения в Наредбата депозит представлява гаранция, обезпечаваща възстановителни работи и такива по отстраняване на евентуалните щети, поради което няма пречка да бъде предвиден не се споделя от настоящата инстанция с оглед цитираните разпоредби на чл. 72 и чл. 74, ал. 1 ЗУТ. Правилни са изводите на административния съд, че въведеното с чл. 48, ал. 1 от Наредбата задължение за всички лица да възстановят за своя сметка разкопани или повреди улици, настилки и др. е незаконосъобразно, тъй като законът не предвижда такова задължение. А щом подобно задължение не съществува, то и не може за неизпълнени на същото да се предвижда административно-наказателна отговорност. По изложените съображения, при липса на нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, решението на административния съд в обжалваната му част следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение