Решение № 19 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8409/2019 г.

Решение № 19 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8409/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Георгиев Янков, гр. Стара Загора, със съд. адрес гр. София, ул. "П. Волов" № 31 Б, ет. 1, офис 5, подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. Р. Райчев, против Решение № 222/7.06.2019 г., постановено по адм. дело № 266/2019 г., по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на Янков с искане за прогласяване на нищожността на Акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № ПТР-12-21-64 от 11.06.2015 г. на Директора на Областно Пътно управление /ОПУ/ – София към Агенция "Пътна Инфраструктура". Излагат се съображения за неправилност на съдебния акт като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се твърд, че в нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът не е изложил мотиви по повдигнатото възражения за липсата на ясно обективирана воля на издателя на акта. Отделно от това за несъответни с материалния закон се считат и изложените съображения относно валидността на АУПДВ, а именно издаването му от компетентен административен орган, против съществуващ правен субект. Настоява за отмяна на съдебния акт и обявяване на нищожността на АУПДВ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация – Директорът на ОПУ – София, съгласно депозирания по делото отговор, подаден от юрк. Николов оспорва касационната жалба и настоява за оставяне в сила на съдебния акт по подробно изложени съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване и неблагоприятен за тази страна съдебен акт. След като прецени наведените в касационната жалба доводи, и въз основа на служебната проверка за допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Стара Загора е АУПДВ № ПТР-12-21-64 от 11.06.2015 г. на Директора на ОПУ - София, с който е установено, че към 14.02.2014 г. държавата, респ. Агенция "Пътна Инфраструктура" има изискуемо вземане срещу ЕТ "Медиа Груп – Янко Янков", ЕИК 123664449, с представляващ Я. Георгиев Янков, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, в размер общо на 4 069, 98 лева, от които 3 405, 43 лева – главница и 664, 55 лева – законна лихва, за периода от 1.01.2011 г. до 13.08.2013 г., както и оставаща законна лихва до окончателното изплащане на горепосоченото вземане, като искането е за прогласяването му за нищожен. В този смисъл предмет на съдебния контрол, осъществен от първостепенния съд, не е била законосъобразността на същия този индивидуален административен акт. За да отхвърли жалбата съдът е приел от фактическа страна следното: На едноличния търговец е било издадено Разрешително за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение /РС/ № 2005/22.07.2008 г. относно експлоатацията на РС в обхвата на А-1, км. 53+100- ляво, с площ от 12 кв. м. КРН: ФРПИ-МГ-ЯЯ-А1-53, 1-2, което е било отнето със Заповед № РД-11-1224 от 14.08.2013 г. на Началник отдел в Дирекция РПИБС в АПИ, поради неплащане на дължимата такса по чл. 22, ал. 4 от Тарифа за таксите, които се събират от АПИ и продължаващо извършване на разрешеното специално ползване на пътя за периода от 1.01.2011 г. до 10.06.2013 г. В тази връзка е издаден и процесният АУПДВ от Директора на ОПУ – София на основание чл. 22, ал. 1 от Тарифата /Тарифа за таксите, които се събират от АПИ/ във вр. с чл. 18, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/. При така установеното е прието, че АУПДВ е издаден от компетентен административен орган, на когото редовно са делегирани правомощия съгласно Пълномощно изх. № П-72 от 28.02.2014 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна Инфраструктура", доколкото вземанията на АПИ за такси за специално ползване на пътищата са публични държавни вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК във вр. с чл. 18, ал. 3 от ЗП, които се установяват по основание и размер по реда регламентиран в чл. 166, ал. 2 от ДОПК, при наличието и на териториална компетентност за това, при спазване на изискването на форма и мотивираност, вкл. и с посочване на фактическите и правни основания, по чл. 59, ал. 2 от АПК за тази категория актове. Отречено е възражението за липса на адресат при възприета неприложимост на § 5, т. 1 от ЗТР, съобразно сторената справка в публичния Търговски регистър, от която е установено че търговецът не е заличен, като са изложени аргументи и че едноличния търговец не е субект, различен от физическото лице, обявило се и вписано в съответния регистър за търговец, като това качество само разширява правосубектността на физическото лице. Съобразено е също така и че физическото лице отговаря неограничено с имуществото си за задълженията, възникнали в резултат на развиваната търговска дейност, с което наред с горното е обоснован и правния интерес от оспорването. Отречено е издаването на АУПДВ срещу ненадлежен адресат да има за последица нищожността му при издаването му срещу съществуващ правен субект, като е прието, че това е въпрос касаещ материалната законосъобразност, който не е предмет на съдебния контрол. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. По възраженията повдигнати в касационната жалба следва да се посочи следното. Неотговаря на установените факти по делото, че първоинстанционният съд е нарушил изискването на чл. 172а от АПК. В съдебният акт подборно е изложената установената релевантна фактическа обстановка и тя е такава, съответна на събрания доказателствен материал, въз основа на която са изведени и съответните правни изводи, като е отговорено на всяко едно от повдигнатите с жалбата до съда възражения, вкл. и макар и лаконично относно оплакванията за правното основание, на което е издаден процесния АУПДВ. Що се касае до повдигнатите от касатора възражения относно постановяването на съдебния акт при правилно приложение с материалния закон касационната инстанция намира следното. Съгласно разбирането в теорията и практиката за да е нищожен един административен акт, той трябва да страда от толкова тежък и съществен порок, водещ до такива радикални нарушения на законността, които да не могат да бъдат премирани дори и с временно и неокончателно действие на акта. В тази връзка нищожен административен акт може да бъде акт, издаден от некомпетентен орган, или акт, издаден при материална незаконосъобразност до степен да е лишен изцяло от законова опора - не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, или е издаден при сериозно противоречие с такива, а съществено засяга права на своите адресати, или при нарушена форма за валидност. Съществува и разбирането, че основание за нищожността на акта, може да бъде и особено съществено нарушение на административно производствените правила, допуснати от органа при издаването му. За да бъде основание за обявяване на акта за нищожен това нарушение трябва да е толкова съществено, че да опорочава административното производство като цяло, т. е това производство следва да е проведено в отсъствие на законово разписаната процедура. В административното право е общоприето, че всеки отделен случай изисква самостоятелна преценка на действителността на административния акт, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат. Основанията за обявяване нищожност на административния акт са: нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др. според спецификата на случая. В конкретния случая съобразно изложената по-горе безспорна между страните фактическа обстановка такива нарушения не се констатираха. Относно компетентността на органа. От съдържанието на обжалвания АУПДВ се установява, че е издаден на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК, чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от ЗП във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 20 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура" и съгласно пълномощно № П-72 от 28.02.2014 г. на Председателя на УС на АПИ. При действието на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и това за дължимата такса във връзка със специалното ползване на пътищата – чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, респ. от ръководителя на администрацията. В Закона за пътищата и съответните приложими подзаконови нормативни актове, не е определен нито редът, нито компетентният да установи публичното вземане от рода на процесното административен орган, поради което и приложимо е именно правилото на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 21а, ал. 1 от ЗП, агенцията се ръководи от управителен съвет, който според ал. 2 се състои от председател и двама членове и съответно, се представлява от председателя съгласно ал. 3 на чл. 21а от ЗП. В чл. 21в, ал. 1 от ЗП са изброени конкретните правомощия на управителния съвет на Агенцията, като съгласно ал. 2, УС може да взема и други решения, свързани с оперативното ръководство и дейността на агенцията. От друга страна, съгласно чл. 21г, т. 1 от ЗП, председателят на УС на Агенцията организира дейността на агенцията, а съгласно чл. 21г, т. 6 - организира и привежда в изпълнение решенията на управителния съвет. В процесния случай съгласно пълномощно № П-72 от 28.02.2014 г. на Председателя на Управителния Съвет на АПИ на Директора на Областно пътно управление София е делегирано правомощието да съставя актове за установяване на публични държавни вземания за задължения към държавата, респ. Агенция "Пътна инфраструктура", произтичащи от чл. 10 или чл. 18 от ЗП във връзка с чл. 22 от Тарифа за таксите, които се събират от АПИ, в изпълнение на Решение на Управителния съвет на АПИ, обективирано в протокол № 4345/12 от заседание, проведено на 7.08.2012 г. и Протокол № 6834/13 от заседание, проведено на 26.08.2013 г. Или се следва изводът, че актът е издаден при редовно възложени правомощия за това за Директора на ОПУ – София на АПИ, което обосновава и компетентността му. Що се касае до възраженията повдигнати, касателно териториалната така, то следва да се посочи следното. Териториалната компетентност изразява пространственото действие на правомощията на органа и сочи коя от еднаквите по степен структури е компетентна да администрира в зависимост от връзката между правнозначимия факт – в случая специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, с територията, в която се простира правомощието на определен орган. При безспорно установен факт, че въпросното рекламно съоръжение е поставено и експлоатирано въз основа на съответно разрешение на територията именно на ОПУ – София /съобразно и чл. 30, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция Пътна Инфраструктура/, то се следва и изводът за териториална компетентност на органа, издател на акта, като ирелевантни в тази връзка са обстоятелствата относно адресната регистрация/седалището и адресът на управление на адресата. Несъстоятелно е възражението, че в акта липсва ясно обективирана воля на административния орган – напълно ясни са разпоредените с него правни последици, като не може да се възприеме и тезата, че непълното според касатора посочване на правното основание води до извод за обратното. Същественото съобразно изложеното по-горе е, че актът не е лишен изцяло от законова опора, в която хипотеза единствено и само би се следвал извод за неговата нищожност, а останалото е въпрос касаещ законосъобразността му в тесен смисъл на думата, а тя не е предмет на съдебния контрол. Неоснователно е и възражението, че актът е издаден при липсата на адресат. Видно от данните по делото и тези в публичния Търговски регистър, едноличният търговец е бил пререгистриран в законоустановения за това срок по § 4, ал. 1 от ПРЗ на ЗТР и новелата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗТР в случая е неприложима. Цитираната съдебна практика е неприложима доколкото касае случа, и в които не е било изпълнено задължението за пререгистрация в посочения в закона срок, противно на установеното по настоящото дело. На следващо място съгласно трайната съдебна практика и теория, прехвърлянето на търговското предприятие на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по реда на чл. 15 от Търговския закон /Т3/, не води задължително до прекратяване на самия търговец и свързаното с това заличаване на партидата му в търговския регистър /по аргумент и от чл. 16, ал. 1 от ТЗ/. Приема се, че в тези случаи отчуждителят на предприятието не изгубва търговското си качество, като в един последващ момент може да впише съответните промени, респ. да продължи да извършва търговска дейност, вкл. и заличаването му, но единствено при наличието на предпоставките и по реда на чл. 60а от ТЗ. В конкретиката на казуса също съобразно данните от търговския регистър такова заличаване не е сторено, поради което и не може да се твърди "несъществуващ правен субект". Отделно от това както правилно е посочил и първоинстанционния съд останалите повдигнати въпроси във връзка с прехвърлянето на търговското предприятие на ЕТ "Медиа Груп – Янко Янков" касаят материалноправната законосъобразност на АУПДВ, при съобразяване и с практика на ВАС по приложението на чл. 17 от Наредбата за специално ползване на пътищата, в редакцията й в сила за процесните периоди, а и след изменението й в сила от 4.01.2013 г. Като е достигнал до това заключение и е отхвърлил предявената жалба като неоснователна, решаващият състав е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат сторените в процеса разноски под формата на дължимо юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение