Решение № 104 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4871/2019 г.

Решение № 104 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4871/2019 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Камелия Маринова Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П. Ч. чрез пълномощника му адвокат Р. С. против решение № 6014 от 12.08.2019 г., постановено по гр. д. № 1535 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, II-Д състав, с което е потвърдено решение от 27.09.2017 г. по гр. д. № 61321/2014 г. на Софийски районен съд, 71-ви състав за допускане на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** заедно с избено помещение и с 36/570 ид. ч. от общите части на сградата и от поземления имот между съделителите и при права в съсобствеността: 3/8 ид. ч. за Р. П. П., 3/8 ид. ч. за Д. Д. С. и 2/8 ид. ч. за Н. П. Ч., като жалбата касае определените квоти за Р. П. и Д. С. над 1/3 ид. ч. за всеки. Р. П. П. и Д. Д. С. чрез пълномощника си адвокат П. К. оспорват касационната жалба и претендират възстановяване на направените разноски. С определение № 172 от 23.04.2020 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с по въпроса: възможно ли е когато с влязло в сила решение е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС с решаващ мотив, че ищците по иска не са собственици на определена идеална част от имот, в решението за допускане на делбата на този имот, делбеният съд да пререши въпроса за собствеността на тази идеална част. Въпросът е относим по настоящия спор, по който въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционния и доколкото във въззивната жалба не е оспорена възприетата фактическа обстановка, е приел за установено, че имотът е бил закупен от държавата от Н. С. П. по време на брака му с Д. И. П.. Н. П. е починал на 8.10.1982 г. и е бил наследен от съпругата си Д. П. и децата си Б. Н. П. и В. Н. П., като на основание чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г. съпругата е получила дела си от прекратената СИО от 1/2 ид. ч., а низходящите са наследили по 1/4 ид. ч. За правата на Д. П. и Б. П. е проведено реституционно производство чрез уважен иск по чл. 7 ЗВСОНИ, въз основа на което и съгласно представения по делото констативен нотариален акт ищците Р. П. П. и Д. И. С. се легитимират като собственици при равни права общо на 3/4 ид. ч. Реституционно производство за правата на В. Н. П. не е проведено и след смъртта му на 25.03.2008 г. правата му от 1/4 ид. ч. са наследени от сестра му Б. Н. П. /майка им Д. И. П. е починала на 21.10.2005 г. /, а след нейната смърт на 18.06.2013 г. – от единствения й наследник Н. П. Ч.. По повод довода във въззивната жалба на Н. П. Ч., че така определението квоти не са съобразени с влязлото в сила решение по гр. д. № 3043/2011 г. на СГС, II-В състав, с което е отхвърлен предявения от Р. П. П. и Д. И. С. против Б. Н. П., като правоприемник на основание чл. 120 ГПК-отм. на В. Н. П. ревандикационен иск за делбения по настоящото дело имот за 1/3 ид. ч., въззивният съд е изложил съображения, че липсва сила на пресъдено нещо за тези права предвид естеството на правния спор по това дело и пределите, до които се разпростира силата на пресъдено нещо. По основанието за допускане на касационно обжалване: Съгласно чл. 344, ал. 1 ГПК при допускане на съдебна делба съдът се произнася по наличието на съсобственост /изследвайки наличие на придобивно основание на вещното право, независимо дали е въведено в процеса от ищец или ответник по делбата/, лицата, легитимиращи се като съсобственици и техните права в съсобствеността. Отхвърлянето на иск по чл. 108 ЗС в установителната му част формира сила на пресъдено нещо между срещупоставените страни, че ищецът по този иск не е носител на вещното право на заявеното в исковата молба придобивно основание. Условие за зачитане сила на присъдено нещо на влязло в сила решение спрямо висящ правен спор е наличие на идентичност между въпроса, който стои за разрешаване пред съда и този, който е разрешен с влязлото в сила решение /чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК/, т. е. да има идентитет в спорното материално право с неговите индивидуализиращи белези - юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението. Делбеният съд при постановяване решението по допускане на делбата дължи зачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение по ревандикационен иск между същите страни, с което е отречено правото на ищците върху идеална част от имот, когато в производството по съдебна делба на този имот юридическите факти, от които се извежда наличието на съсобственост са идентични с юридическите факти, въз основа на които е изведено претендираното право по отхвърления за идеална част ревандикационен иск. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване въззивното решение в атакуваната част, с която са определени правата на съделителите в съсобствеността, е неправилно. Изводът на съда за липса на сила на пресъдено нещо за правата над 1/3 ид. ч. за всеки от ищците предвид естеството на правния спор по ревандикационния иск и пределите, до които се разпростира силата на пресъдено нещо, е направен без съда да изследва основанието, на което са претендирани тези права по иска по чл. 108 ЗС и основанието, на което се претендират правата в настоящото производство по съдебна делба на същия имот и между същите страни. Видно от решението по ревандикационния иск Р. П. П. и Д. Д. С. са претендирали по отношение на В. Н. П. /починал в хода на делото и заместен от наследника си по закон Б. Н. П. /, че са собственици на имота на основание наследяване и реституция по ЗВСОНИ, като по предявен против Д. И. П. и Б. Н. П. като наследници на Н. П. иск по чл. 7 ЗВСОНИ /решение от 26.06.1995 г. по гр. д. № 2657/1993 г. на Софийски районен съд, 40-ти състав/ е прогласена нищожността на сделката, с която държавата е продала имота на Н. П. и Д. и Б. П. са осъдени да им предадат владението. Ответникът по ревандикационния иск В. Н. П. също е наследник на Н. П. и владеел 1/3 ид. ч. от имота без правно основание. Влязлото в сила решение от 4.11.2011 г. по гр. д. № 3043/2011 г. на Софийски градски съд, II-В състав е формирало сила на пресъдено нещо спрямо Б. Н. П., като правоприемник на В. П., респ. спрямо наследника й по закон Н. П. Ч., че ищците не са собственици на 1/3 ид. ч. от имота на основание наследяване и реституция по ЗВСОНИ след успешно проведен иск по чл. 7 ЗВСОНИ против Д. И. П. и Б. Н. П.. Предявявайки иска за делба ищците са се позовали на права в съсобствеността, удостоверени с констативен нотариален акт № 008, том I, рег. № 550, дело № 006/2014 г. на нотариус рег. № ***, а за ответника – наследяване от майка му Б. Н. П.. В отговора на исковата молба ответникът не е посочил различно придобивно основание за възникване на съсобствеността, а само е претендирал различни права в съсобствеността, наследени от майка му Б. П. и установени с влязлото в сила решение от 4.11.2011 г. по гр. д. № 3043/2011 г. на Софийски градски съд, II-В състав. Следователно в делбения процес основанието, на което страните твърдят, че е възникнала съсобствеността и по което съдът дължи да формира извод дали се е осъществило е това, удостоверено в констативен нотариален акт № 008, том I, рег. № 550, дело № 006/2014 г. на нотариус рег. № ***. Посоченият констативен нотариален акт е издаден въз основа на документи, а именно: нотариален акт за покупко-продажба от 29.11.1940 г., протокол от 26.04.1941 г. по гр. д. № 1116/41 г. на Софийски околийски съд, акт № 1144/4.10.1949 г. за завземане на недвижим имот за държавен, решение от 26.05.1995 г. по гр. д. № 2657/1993 г. на Софийски районен съд, 40-ти състав, удостоверение за наследници на Н. П. и К. С. /наследодател на ищците/. Въз основа на посочените документи е удостоверено правото на собственост върху 3/4 ид. ч. на Д. Д. С. и Р. П. П. на основание наследяване и реституция след проведен иск по чл. 7 ЗВСОНИ. Следователно фактите, на които Д. С. и Р. П. са основали претендираните права при предявяване на ревандикационния иск, по който е постановено влязлото в сила решение от 4.11.2011 г. по гр. д. № 3043/2011 г. на Софийски градски съд, II-В състав и по настоящото делбено дело са идентични, като е налице и субективен идентитет на страните, поради което делбеният съд дължи зачитане на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което правата на Д. С. и Р. П. са отречени до размер от 1/3 ид. ч. Съдът, разглеждащ последващ спор между същите страни, не може да ревизира влязлото в сила решение, поради което без правно значение е, че в действителност ищците са придобили по наследяване и реституция след успешно проведения иск по чл. 7 ЗВСОНИ общо 3/4 ид. ч. от имота, след като са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по ревандикационния иск по отношение на Н. Ч. като наследник на Б. П., че не притежават правата от 1/3 ид. ч., т. е. правата над 2/3 до 3/4 ид. ч. Неоснователен е доводът на Д. С. и Р. П., че между страните е налице сила на присъдено нещо по решение от 26.05.1995 г. по гр. д. № 2657/1993 г. на Софийски районен съд, 40-ти състав, че са им реституирани 3/4 ид. ч. Субективните предели на силата на присъдено нещо на това решение са обвързали Д. П. и Б. П., първата като съпруга, а втората като наследник на Н. П.. Правата на Н. Ч. в съсобствеността произтичат от наследяването на В. Н. П., който не е бил страна по гр. д. № 2657/1993 г. на СРС, 43-ти състав, поради което не е обвързан от силата на присъдено нещо и влязлото в сила решение от 26.05.1993 г. по това дело му е непротивопоставимо. С оглед изложеното въззивното решение в атакуваната му част, с която са определени правата в съсобствеността на допуснатия до делба имот следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което при зачитане силата на пресъдено нещо на решение от 4.11.2011 г. по гр. д. № 3043/2011 г. на Софийски градски съд, II-В състав правата в съсобствеността да се определят на по 1/3 ид. ч., която всеки от ищците е придобил по наследяване и реституция след проведен иск по чл. 7 ЗВСОНИ, а ответникът е придобил като наследник на Б. П., явяваща се правоприемник на В. Н. П., спрямо когото искът по чл. 7 ЗВСОНИ не е бил предявен и който е запазил правата си по наследяване на купувача на имота от държавата Н. С. П.. Като правна последица от разрешения спор за правата на страните в съсобствеността и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК следва да бъде отменен констативен нотариален акт № 008, том I, рег. № 550, дело № 006/2014 г. на нотариус рег. № * за удостоверените права над 2/3 ид. ч. до 3/4 ид. ч. С оглед изхода на настоящото производство Д. С. и Р. П. следва да възстановят на Н. Ч. направените по повод въззивното и касационно обжалване разноски в размер на 245. 00 лв., като разноски за първоинстанционното производство не се дължат на основание чл. 355 ГПК, доколкото липсват съединени искове с иска за съдебна делба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение