Решение № 1190 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4674/2011 г.

Решение № 1190 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4674/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Коста Дончев Костадинов от с. Стефан Караджа в качеството му на ЕТ "Младост - 68 Коста Дончев" против решение № 263 от 9.02.2011 г., постановено по адм. дело № 2847 от 2010 г. по описа на Административния съд - град Варна, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт (РА) № 030100814 от 2.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, и потвърден с решение № 567 от 27.07.2010 г. на директора на ДОУИ - гр. Варна, с който са му определени данъчни задължения по ЗДДС за д. п. м. 09.2009 г. в размер на 4675,74 лв. и лихва в размер на 550,01 лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени подробни съображения за допуснати от съда и при ревизията нарушения на процесуални правила, необсъждане на всички доказателства и възражения. Наред с това счита, че РА неправилно е потвърден по същество, тъй като от представените доказателства се установява реалното осъществяване на доставките по процесните фактури. По подробни съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният РА. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и предвид доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Варна, е отхвърлена жалбата на Коста Дончев Костадинов с фирма ЕТ "Младост - 68 Коста Дончев" против ревизионен акт (РА) № 030100814 от 2.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, и потвърден с решение № 567 от 27.07.2010 г. на директора на ДОУИ - град Варна, с който на търговеца са определени данъчни задължения по ЗДДС за д. п. м. 04.2009 г. (погрешно посочен в диспозитива като м. 09) в размер на 4675,74 лв. и лихва в размер на 550,01 лева. За да постанови този акт, съдът е приел, че за ревизирания период м. 04.2009 г. за жалбоподателя ЕТ "Младост-68 Коста Дончев" не е възникнало право на данъчен кредит по фактура № 944 от 1.04.2009 г. в размер на 4764,80 лева. По отношение на РА е приел, че е издаден от компетентен орган и същият не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. За да приеме, че обжалваният пред него акт е материално законосъобразен, съдът е посочил, че липсват доказателства за установяване на действителното прехвърляне на правото на собственост върху стоката - 40 тона амониева селитра, като най-вече е обсъждал противоречията в гласните и писмените доказателства, касаещи транспортирането на стоката. Отчел е факта, че по делото не е имало спор относно правилното осчетоводяване на фактурата в счетоводствата на доставчика и получателя, както и това, че данъкът е отразен като задължение към бюджета и че по въпросната фактура е извършено плащане. Посочил е, че спорът се свежда само до възможността за прехвърляне на правото на собственост върху стоката, която е определена само по своя род, и е приел, че данъчният субект не е доказал отделянето на стоката от останалата стока чрез претегляне, предаване и транспортиране. Според съда не са налице доказателства за транспортиране на стоката, а представените такива не е кредитирал поради това, че са представени едва при административното обжалване, след като в РД се съдържат констатации за липсата на такива доказателства. Коментирал е и декларацията на представляващия дружество "Агроком" ЕООД за начина, по който е транспортирана стоката, като е посочил, че това е само едно твърдение, което подлежи на доказване. Предвид това е приел, че доставката не е реално извършена, и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. Изложените от касатора оплаквания за допуснати съществени нарушения при обсъждането на доказателствата по делото са основателни. Съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната цялост и при спазване на процесуалните правила и на правилата на логиката, а само едностранчиво и идентично е пресъздал фактическите изводи, направени от органа по приходите в РА. По делото безспорно е установено издаването на фактурата от доставчика и правилното й счетоводно отразяване както в счетоводството на доставчика, така и при получателя, чрез първичните счетоводни документи - фактура № 944 от 1.04.2009 г. и товарителница № 5064 от 1.04.2009 г. По делото не се спори, че по фактурата е извършено и плащане на отразената сума. По делото са били представени още в хода на административното производство и други доказателства, съпътстващи стопанската операция, а именно: искане за отпускане на материали, складова разписка за получени стоки и материали, приемателно-предавателен протокол за стоката, товарителница и пътен лист. Всички тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, дават основание да се приеме, че доставката на 40 т амониева селитра е реално осъществена. Неправилно съдът не е ценил тези доказателства единствено поради това, че са представени след издаването на обжалвания РА, още повече, че те не са били и оспорени от противната страна. Предвид изложеното първоинстанционният съд е преценил неправилно релевантните факти и обстоятелства, като не е обсъдил подробно събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което е достигнал до необосновани изводи. Предвид основния принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса всяка страна следва да докаже фактите, от чието осъществяване черпи настъпването на изгодни за себе си правни последици. Именно предвид този принцип данъчният субект е този, който следва да докаже изпълнението на всички предпоставки, предвидени за признаване на право на приспадане на данъчен кредит, включително и реалното осъществяване на доставките. Наличието на реално осъществена доставка е едно от кумулативните изисквания за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68 ЗДДС. Затова наличието на реално осъществена доставка следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. Следва да се подчертае, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит, е необходимо предвидените в закона изисквания да са изпълнени по отношение на конкретната доставка и посочените страни по доставката, т. е. не е достатъчно стоките само да са налични при получателя или услугите по принцип да са извършени, а е необходимо да са доставени, съответно - извършени, именно от лицето, посочено като доставчик в издадените данъчни фактури. Съдът правилно е посочил, че за да се приеме, че процесната стока, която е определена само по своя род, е индивидуализирана и че собствеността върху нея е прехвърлена, следва да се докаже по определен начин отделянето на тази стока от останалата стока от същия род, което може да стане чрез приемателно-предавателни протоколи, стокови разписки, доказателства за претегляне, транспортни документи и т. н. В случая именно това е сторено с представените доказателства. Действително има разминаване в някои от първоначалните обяснения от представителя на доставчика и транспортните документи, но това е обяснимо предвид наличието и на други сделки между двете страни. Впоследствие е изяснено, че стоката е превозена именно с автомобил "Скания" рег. № ТХ 8752, за което са представени пътен лист, товарителница, както и договор за наемането на този автомобил от доставчика "Агроком" ЕООД от фирмата заемодател "Конкорт" ЕООД, сключен между страните на 2.03.2009 г. Предвид всички тези доказателства следва изводът, че е осъществено прехвърляне на правото на собственост върху процесната стока - амониева селитра, по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД - чрез предаване на вещта, т. е. налице е реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 ЗДДС. По отношение на жалбоподателя са изпълнени и другите изисквания за признаване на право на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 ЗДДС. Доколкото данъкът е начислен съобразно чл. 86 ЗДДС за реална облагаема доставка, не е налице неправомерно начислен данък, а следователно не е налице и основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказ на право на данъчен кредит. Като е стигнал до обратния извод, съдът е постановил неправилно решение и тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени обжалваният РА като незаконосъобразен. С оглед изхода на спора следва да се уважи и искането за присъждане на разноски, които следва да бъдат заплатени от директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна, в размер на 875 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,