Решение № 4117 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11050/2012 г.

Решение № 4117 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11050/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Плевен против решение № 439 от 3.07.2012 г. по адм. дело № 235/2012 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменена негова заповед № 55/16.01.2012 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Тони Димчева Йорданова на основание чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл. Иска се отмяна на съдебния акт с твърдения за наличие на пороци по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Йорданова оспорва жалбата по съображения, изложени в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд, а изведените правни изводи изцяло се споделят. Заповедта е издадена без да са налице материалноправните предпоставки по чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл, поради което като незаконосъобразна е отменена. В цитираната разпоредба е уредено прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение. В процесния случай е установено, че още с отправяне на предложението органът по назначаването не е посочил размера на обезщетението, което предлага на служителя в замяна на съгласието му да бъде прекратено служебното му правоотношение, като е употребил термина "съответно обезщетение". При това положение следва да се приеме, че липсва уговорено между страните обезщетение, т. е. не са налице предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 107а от ЗДСл. Административният орган няма правомощие да извършва поправки в съдържанието на подписания от служителката документ, в който тя изрично е посочила, че претендира заплащане на максималното предвидено в закона обезщетение - 6-кратния размер на последната получена месечна брутна заплата, съобразно действащата редакция на правната норма към момента на издаване на заповедта. Писмено изразено становище за приемане на предложението на органа служебното правоотношение да бъде прекратено срещу изплащане на обезщетение от две брутни месечни заплати служителката не е давала, а и такова предложение не е направено по предвидения в закона ред. При нарушение на така установената от закона процедура, следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена при невъзникнало за органа по назначаването право да прекрати служебното правоотношение на служителя при условията на чл. 107а от ЗДСл. Предвид изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на постановеното от АС - Плевен решение и същото следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,