Решение № 2559 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8632/2013 г.

Решение № 2559 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8632/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Неази Неджатинов Хасанов, управител и представител на ЕТ "Наско Асенов - Ярост", чрез адв. Стоян Донков и адв. Сл. Харалампиев, срещу Решение № 769 от 8.04.2013 г., постановено по адм. дело № 391/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В жалбата се твърди, че обжалваното решение постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания визирани в чл. 209 от АПК. Касационните основания не са конкретизирани и не са представени доказателства. Ответната страна - Кметът на район "Централен", община Пловдив, чрез гл. юрисконсулт Маргарита Енчева-Иванова в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Неази Неджатинов Хасанов, представител на ЕТ "Наско Асенов - Ярост" срещу Заповед № РД-12-02 от 5.01.2012 г. на Кмета на район "Централен", община Пловдив, издадена на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. За да постанови този резултат съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, който по силата на чл. 65 от ЗОбС и изричната разпоредба на чл. 80 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НПУРОИ) е упражнил конкретните си правомощия по изземване на общинския имот. Приел е, че визираният в процесната заповед недвижим имот е общинска собственост, отредена за комплексно жилищно застрояване, търговия и др. обществени дейности. Установил е също, че между Община Пловдив и ЕТ "Наско Асенов-Ярост" липсва сключен договор за наем за имота, както и разрешение за ползване на временно преместваемо съоръжение (павилион), използвано за търговската дейност на едноличния търговец. Приел е още, че представеният с жалбата договор за покупко-продажба на кафе-аперитив (каравана) касае само движимата вещ и не поражда наемни правоотношения с Община Пловдив. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че в случая са налице предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, тъй като се касае за имот - частна общинска собственост, който се ползва без правно основание, в резултат на което е издал обжалваната пред първоинстанционния съд заповед. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е обсъдил относимите за спора доказателства и твърдения на жалбоподателя. Решението е постановено съобразно доказателствата по делото, които съдът е обсъдил в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и следователно е обосновано. Спазен е материалният закон за изземване на жилище - общинска собственост поради липсата на основание за неговото ползване. Що се касае до твърденията в уточнението към касационната жалба, че съдът при събиране на доказателствата по делото не е извършил достатъчно задълбочено и обстоятелствено анализиране на доказателствата, то същите са бланкетни, не обосновават заявените касационни основания за отмяна и не се споделят от настоящата инстанция. По делото безспорно е установено, че имотът е собственост на общината. Съгласно § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОбС (обн. ДВ бр. 96/1999), застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Видно от приложената служебна бележка (л. 103) УПИ II-комплексно жилищно застрояване, търговия и други обществени дейности, кв. 524 по план Първа градска част - гр. Пловдив, представляващ имота вписан в процесната заповед, е частна общинска собственост. Обстоятелството, че за него не е издаден Акт за общинска собственост не променя статута на имота, поради това че актът само констатира възникнали правнозначими факти, но няма правопораждащо действие. С констативен протокол от 25.11.2011 г. (л. 14) е установено, че общинският терен се държи без правно основание. Същият е връчен лично на касационния жалбоподател, който в дадения му тридневен срок е изпратил заявление до кмета с приложен договор за покупко-продажба на кафе-аперитив, тип каравана и разрешение за строеж, но този документ е правно ирелевантен за настоящия спор. Предвид изложеното настоящият състав счете, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и решението на съда следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи в размер на 150 лева, предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,