Решение № 16057 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14555/2018 г.

Решение № 16057 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14555/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Иванов срещу Решение № 313 от 27.07.2018 г. на Административен съд – Добрич по адм. д. № 279 по описа за 2018 г., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу Заповед № 18-0851-000212 от 24.03.2018 г. на началник сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция (ОД) на МВР Добрич за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател решението е постановено при непълни и едностранчиви констатации. Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Ответникът – началник сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР Добрич, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 18-0851-000212 от 24.03.2018 г. на началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Добрич за прилагане на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. ПАМ е приложена въз основа на констатациите, посочени в Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 589/24.03.2018 г., че Иванов е отказал да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство. По делото не се спори, че на Иванов е издаден талон за медицинско изследване и че същият не се е явил за извършване на изследването. Спорен е въпросът дали Иванов е управлявал автомобила към момента на проверката. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Относно основния спорен въпрос кой е управлявал автомобила съдът е приел, че твърденията на Иванов, че друго лице е управлявало автомобила, са останали недоказани. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Правното основание за процесната принудителна административна мярка е по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Относимите факти и обстоятелства, изпълващи конкретно посочената от административния орган хипотеза по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на ПАМ, са констатирани с акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. Касационният жалбоподател не ги е оборил по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Видно от съдържанието на АУАН, по време на проверката Иванов не е направил възражения, че автомобилът е бил управляван от друго лице. Такова твърдение за първи път е изложено в жалбата по съдебен ред, като в хода на съдебното производство не са ангажирани никакви доказателства в негова подкрепа. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение