Решение № 12979 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2744/2010 г.

Решение № 12979 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2744/2010 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Иванов Денчев от гр. Русе, против Решение № 170/17.12.2009 г. по адм. д. № 310/2010 г. на Административен съд гр. Сливен, с твърдения за неправилност на същото като постановено при неправилно приложение на процесуалния и на материалния закон, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните твърдения в касационната жалба са, че решението на административния съд е постановено в нарушение на чл. 37, ал. 2 от Закона за опазване на земеделските земи ( ЗОЗЗ) и чл. 65, ал. 3 от Правилника за приложение на ЗОЗЗ, тъй като в хода на административното производство не е взето писменото съгласие на жалбоподателя, което е задължително изискване на закона. На следващо място касатора твърди, че при постановяване на решението си административния съд, не се е съобразил с изискванията на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ППЗОЗЗ, според която едногодишния срок за по чл. 35, т. 4 от ЗОЗЗ за изграждането на обекта, считано от влизане в сила на решението за промяна предназначението на земеделсака земя, не се отнася за утвърдени трасета за автомагистрали, пътища от I, II и III клас, ж. п. линии, електропроводи, газопроводи, нефтопроводи и за утвърдени площадки за рудници, елекроцентрали, депа за твърди битови отпадъци на градове с населедие над 100 000 жители и други промишлени обекти с национално значение. В случая според него за имота, за който е разпоредена отмяната е утвърдена площадка за изграждането на "вятърен генератор", който по съществото си е съоръжение за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и с оглед предназначението си се вмества в понатието "централа" по смисъла на § 1, т. 70 от ДР на Закона за енергетиката. Ответника по делото, не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни Областен управител на Област Сливен и Кмета на Община Сливен също не вземат становище по касационната жалба. Заинтересованата страна "Уинд Енерджи 2007" ЕООД гр. Сливен в писмената си молба от 28. 09. 2010 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображенията изложени в нея. По твърдението на жалбоподателя за постановяване на решението в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 64, ал. 1 от ППЗОЗЗ изразява становище, че въпросът дали вятърните генератори са електроцентрали или не е неотносим към конкретния правен спор. Според него нормата на чл. 64, ал. 1 е приложима в хипотезата на отмяна на решение за утвърждаване на окончателна площадка ( трасе, терен) за проектиране на обекти, когато в едногодишен срок от влизане в сила на това решение не е внесено предложение за промяна на предназначението на земята. В случая предмет на производството е решение на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при Областна дирекция "Земеделие" гр. Сливен, с което на основание чл. 35, т. 4, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗОЗЗ е отменено решение на същата комисия от 1.02.2007 г. за промяна предназначението на земеделска земя, собственост на физическо лице. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него, не е налице твърдяното от касатора съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с което обстоятелство административния съд при постановяване на решението си, не се е съобразил. Жалбоподателя е могъл да защити правата си в съдебното производство и представи доказателства в подкрепа на твърденията си, което същият не е сторил. Според прокурора, не е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ППЗОЗЗ. Едногодишния срок за застрояване е само за решения за проектиране на обекти, не и за промяна предназначението на земеделската земя. По тези съображения намира решението за правилно и обосновано, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е и ОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 310/2009 г. на Сливенския административен съд е било образувано по жалба на Георги Иванов Денчев от гр. Русе, против Решение № 4/4.09.2009 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при Областна дирекция "Земеделие" гр. Сливен, с което на основание чл. 35, т. 4, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗОЗЗ, по предложение на областния управител на Област Сливен, на кмета на Община Сливен и на заинтересованото лице "Уинд Енерджи 2007 " ЕООД гр. Сливен, поради незапочнало изграждане на обект "Вятърен генератор" в едногодишен срок от влизането на решението в сила е отменена т. 1 от Решение № 1/1.02.2007 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, с което е променено предназначението на 8 006 кв. м. земеделска земя от IХ категория, неполивна, съставляваща имот № 069028 в землището на с. Бяла, общ. Сливен, обл. Сливен, бивша собственост на Васил Куртев Василев, понастоящем на Георги Иванов Денчев от гр. Русе. Твърденията в жалбата са били за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта, и по-конкретно на разпоредбите на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 65, ал. 3 от ППЗОЗЗ, според които административния орган задължително взема становище от собственика на земята, както и на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ППЗОЗЗ според която, при изграждането на електроцентрали и други обекти изрично посочени в разпоредбата, едногодишния срок по чл. 35, т. 4 от ЗОЗЗ, не се отнася. Предназначението на земеделския земя през 2007 г. е променено с решение на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ поради предвидено изграждане на обект "Вятърен генератор", който по съществото си като вид съоръжение се вмества в понятието "централа" по смисъла на т. 70 от ДР на Закона за енергетиката. С решението предмет на касационната жалба административния съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на оспореното решение, и по-конкретно на разпоредбите на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 65, ал. 3 от ППЗОЗЗ. Адреса на жалбоподателя Денчев е бил неизвестен за административния орган. По тази причина на 22.07.2009 г. е съставен протокол за обявяване и поставяне на информационното табло на Областна дирекция "Земеделие" гр. Сливен на съобщение до няколко субекта, измежду които и жалбоподателя Георги Денчев, с неизвестен адрес за комисията към този момент, че до Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е постъпило писмено предложение от "Уинд Енерджи 2007" ЕООД Сливен с искане за отмяна на решение за промяна предназначението на земеделски земи, за което са изготвени уведомителни писма до собствениците на земеделските земи, които могат да бъдат получени от деловодството на областната служба. Разпоредено е съобщението да бъде на информационното табло в продължение на 14 дни, след което бъде свалено. Съобщението е поставено на 22.07.2010 г. и е свалено от информационното табло на 6.08.2010 г. Според съда при провеждане на процедурата по издаване на заповедта административния орган се е съобразил с изискванията на чл. 26, ал. 2 от АПК според който, ако адресът или другите възможни начини за уведомяване на заинтересованите граждани и организации са неизвестни, съобщението се извършва по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК, т. е. чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления, Интернет страницата на органа или по друг подходящ начин. В случая административния орган е предпочел една от предвидените в Кодекса възможности- поставяне на съобщение на таблото за съобщения. Освен изложеното административния съд е приел, че ако жалбоподателят е имал доказателства е могъл да ги представи в хода на съдебното производство, което същият не е сторил. От тук е стигнал до извода, че при издаването на оспорения пред него административен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е било ограничено правото му на участие и защита в производството по издаване на административния акт. По твърдението за незаконосъобразност на решението на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, и по-конкретно за приемането му в нарушение на чл. 64, ал. 1 от ППЗОЗ административния съд е приел, че цитираната разпоредба е неприложима за конкретния случай. Тя намира приложения само по искания за отмяната на решения за утвърждаване на окончателна площадка (трасе или терен) за проектиране на обекти, не и по отношение на решение на Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ за промяна предназначението на земеделската земя. Отделно от това е приел, че едногодишния срок по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, след изтичането на който може да се иска отмяна на решението е приложим само за обектите изчерпателно изброени в нормата на чл. 64, ал. 1 от ППЗОЗЗ. В случая обекта "Вятърен генератор", който е предвиден за изграждане върху земеделската земя на жалбоподателя, чието предназначение е променено, не попада измежду тях. Този обект не е идентичен с понятието "електроцентрала" по чл. 64, ал. 1 от ППЗОЗЗ. По тези съображения е приел за неоснователна жалбата на Георги Денчев, срещу решението на Комисията по чл. 35, ал. 1, т. 4 от ЗОЗЗ при Областна дирекция "Земеделие" гр. Сливен и я отхвърлил като такава. Споделят се от Върховния административен съд доводите на първоинстанционния административен съд за неоснователност на жалбата в частта й относно твърденията за незаконосъобразност на решението на Комисията по чл. 35, т. 4 от ЗОЗЗ поради противоречието му с разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ППЗОЗЗ. С цитираната норма е предвидено, че Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ отменя решения за утвърждаване на окончателна площадка ( трасе, терен) за проектиране на обекти, за които след изтичане на една година от влизането в сила на решението не е внесено предложение за промяна предназначението на земята. Според изречение трето на разпоредбата, посоченият едногодишен срок не се отнася за утвърдени трасета на автомагистрали, пътища от I, II и III клас, ж. п. линии, електропроводи, газопроводи, нафтопроводи и за утвърдени площадки за рудници, електроцентрали, депа за твърди битови отпадъци на градове с над 100 000 жители и други промишлени обекти с национално значение. С чл. 2, ал. 2 от ЗОЗЗ изрично е предвидено, че предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето. С Глава пета от ЗОЗЗ законодателя е регламентирал случаите при които е допустима промяна в предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди. Това според разпоредбите на чл. 18, чл. 19 и чл. 20, ал. 1 от ЗОЗЗ може да се извърши: 1. по искане на собствениците на земеделска земя за определяне и утвърждаване на площадки; 2. при промяна на предназначението на земята, когато това е необходимо за изграждането на обекти, несвързани с използването на земята по предназначение; 3. за държавни или общински нужди, при утвърждаването на площадки или трасе за проектиране; 4. за държавни нужди при промяна предназначението на земеделската земя, и 5. при включването на земеделски земи в строителните граници на населените места или селищните образувания. Касае се до три основни групи искания, при които е допустима промяната в предназначението на земеделската земя- при утвърждаването на площадки или трасе за проектиране, за промяна в предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди и при включване в строителните граници на населените места и селищните образувания. И в трите случая компетентен да се произнесе по исканията е Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ. За всеки обект който се предлага да бъде изграден или разширен върху земеделска земя, се определя необходимата площадка или трасе с проект за подробен устройствен план и положително решение за оценка на въздействието върху околната среда (чл. 21, ал. 1 от закона). По исканията за изграждане на площадка или трасе за проектиране Комисията се произнася с решение по чл. 22, ал. 1 от ЗОЗЗ, по искането за включването на земята в строителните граници на населеното място с решение по чл. 20а, ал. 2 от ЗОЗЗ а за промяната в предназначението на земеделсака земя с решение по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ. Отмяната на така постановените решения се извършва отново от същата Комисия при наличие на предпоставките по чл. 34 от ЗОЗЗ, за решението за утвърждаване на окончателна площадка за проектиране, при наличието на предпоставките по чл. 35 от ЗОЗЗ за решенията за промяна в предназначението на земеделската земя, при съобразяване с изискванията на чл. 36 и чл. 37 от ЗОЗЗ. В конкретния случай производството пред Комисията е било по чл. 35, т. 4 от ЗОЗЗ - за отмяна на решение за промяна в предназначението на земеделската земя поради това, че изграждането на обекта, за който е извършена промяната в предназначението на земята, не е започнало в едногодишен срок от влизането в сила на решението на Комисията за промяна предназначението на земята. При искания за отмяна на решение за промяна в предназначението на земеделската земя по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ, разпоредбите на чл. 64, ал. 1 от ППЗОЗЗ е неприложима. Тя намира приложение единствено в хипотезата за отмяна на решение на Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ за утвърждаване на окончателна площадка ( трасе, терен) за проектиране на обекти. По тази причина Върховния административен съд намира, че не е било необходимо административния съд да обсъжда въпроса дали обекта " Вятърен генератор" за изграждането на който с Решение № 1/1.02.2007 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е променено предназначението на земеделската земя, собственост на Васил Куртев Василев, представляващ имот № 069028, в м."Бърдото", в землището на с. Бяла, общ. Сливен, се вмества в понятието "електроцентрала" по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ППЗОЗЗ, във връзка с § 1, т. 70 от ДР на Закона за енергетиката, каквито доводи са били правени от процесуалния представител на жалбоподателя в писмените му бележки пред съда. Изрично в тази насока с разпоредбата на ал. 2 на чл. 64 от ППЗОЗЗ се предвижда, че Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ отменя или изменя решенията за промяна на предназначението на земята в случаите, посочени в чл. 35 от ЗОЗЗ, т. е. не и при наличие на предпоставките по ал. 1 на чл. 64 от ППЗОЗЗ. Върховния административен съд намира обаче за основателни твърденията на жалбоподателя за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 65, ал. 3 от ППЗОЗЗ, както и тази на чл. 26, ал. 2 от АПК. Решението на Сливенския административен съд в тази му част е неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено. Както се посочи, искането пред административния орган е било по чл. 35, т. 4 от ЗОЗЗ - за отмяната на Решение № 1/1.02.2007 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, с което на основание чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1 от ППЗОЗЗ е променено предназначението на земеделска земя, собственост на Васил Куртев Василев от с. Крушаре, за изграждането на обект " Вятърни генератори" върху имот № 069028, в м." Бърдото", в землището на с. Бяла, общ. Сливен, с площ за имота от 8 006 кв. м. От доказателствата по делото е установено, че производството първоначално е отпочнало по предложение № З- 309 от 3. 02. 2009 г. на " Уинд Енерджи 2007" ЕООД гр. Сливен, подписано за дружеството от името на Иван Тихов. По-късно към това искане са се присъединили Областния управител на Област Сливен и Кмета на Община Сливен. Според разпоредбите на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 65, ал. 3 от ППЗОЗЗ, когато предложението за отмяна или изменение на решението, не е направено от собственика на земята, задължително се взема неговото писмено становище. Разпоредбите на закона и правилника в това отношение са императивни и не допускат изключение. Безспорно е установено в случая, че такова писмено становище от собственика на земята, не е взето. От доказателствата по делото административния орган е стигнал до обоснования извод, че собственик на земята към постановяване на решението по чл. 35, т. 4 от ЗОЗЗ вече, не е лицето Васил Куртев Василев, от с. Крушаре а Георги Иванов Денчев, от гр. Русе. В тази насока пред административното производство са са приложени два нотариални акта- № 94, т. III, д. № 427/28.12. 2006 г. и нот. № 103, т. I, д. № 90/23. 04. 2007 г., и двата на Нотариус Димитър Григоров гр. Сливен. От тях се установява, че Васил Куртев Василев и Мария Тодорова Василева са продали с първия нотариален акт на Георги Иванов Денчев използвана ливада в м. "Бърдото" с площ от 2,685 дка, IХ категория, образуваща имот № 069040, в землището на с. Бяла, общ. Сливен, представляваща площадка за проектиране на обект "Вятърни генератори" а с втория нотариален акт 5,321 дка използвана ливада, IХ категория, образуващи имот № 069041, в землището на с. Бяла, общ. Сливен, при граници подробно описани в акта. От приложените на л. 101-103 писмени доказателства към делото се установява, че в производството по издаването на административния акт жалбоподателят е бил издирван на "последен неизвестен адрес". В тази насока е изготвен протокол със съобщение от 22.07.2009 г. за уведомяването му за производството чрез поставяне на съобщение за това на информационното табло на ОД "Земеделие" гр. Сливен. С протокол от 06.08.2009 г. за премахване на съобщението от информационното табло отново е констатирано, че адреса на Георги Иванов Денчев е "неизвестен" и 15 дни след поставянето на съобщението на информационното табло. Към преписката обаче липсват доказателства за допълнително издирване на адреса на собственика на земята. Същевременно на л. 164 от делото е приложено отправено до него съобщение за резултата от решението на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОС с обратна разписка от която е видно, че Георги Денчев лично е получил и подписал обратната разписка на посочения в нея адрес - гр. Русе, ул. "Хан Омуртаг" № 19. Неизвестно как обратната разписка, с приложено към нея съобщение за постановеното решение на Комисията, предмет на жалбата в производството пред Сливенския административен съд е изпратено на жалбоподателя Денчев на адреса му в гр. Русе, след като в производството пред административния орган същият никога не е търсен и уведомяван на този адрес. При така приложените към административната преписка доказателства Върховния административен съд намира, че административния съд е направил необосновани изводи, че административния акт е издаден при спазване разпоредбата на чл. 26, ал. 2, във връзка с чл. 61, ал. 3 от АПК. От тях се установява, че административния орган, не е положил дължимата грижа да издири адреса на собственика на земята за да го уведоми, както за отпочване на производството по издаване на административния акт, каквото задължение му вменява нормата на чл. 26, ал. 1 от АПК, така и да изиска писменото му становище по чл. 37, ал. 2 ЗОЗЗ. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от АПК ще намери приложение само когато по надлежния ред, след извършени справки в съответните служби по постоянен адрес на лицето се установи, че адресът му е неизвестен. Към преписката липсват доказателства за предприети от административния орган действия по издирване на адреса му въпреки, че месец по-късно административния орган му е връчил обратна разписка (л. 164 от делото) на адреса му в гр. Русе, на който се намира. От тук и извода на Върховния административен съд за неправилност на решението на съда в частта му, с която е прието, че е допуснатото нарушение на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ, респективно на чл. 65, ал. 3 от ППЗОЗЗ, но то същото не е несъществено, като го е мотивирано с това, че неизпълнението на цитираната разпоредба, не лишава собственика на земята от възможността в един по-късен етап на административния процес, в случая съдебното производство, да защити правата си. Разпоредбите на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 65, ал. 3 от ППЗОЗ са императивни, от там и задължителни за административния орган. Те задължават органа да изиска писменото становище на собственика на земята по повод постъпилото искане за отмяна на постановения през 2007 г. административен акт. Административния орган не е изискал писмено становище от собственика на земята мотивиран от обстоятелството, че адреса му е неизвестен, без да положи дължимата грижа да издири същия и изиска становището му. Неправилни в тази насока са изводите на административния съд, че това нарушение на закона не е съществено. На първо място, както вече се посочи, касае се за неизпълнение от органа на повелителна разпоредба на закона, на второ място нарушението на разпоредбата е от такова естество, че то в последствие не може да бъде санирано, нито след издаването на акта, още по-малко пък в съдебното производство, както е приел съда. Касае се до изискване на закона, което следва да е налице към издаването на административния акт. То е адресирано към административния орган и неизпълнението му не може да бъде компенсирано с други доказателства а от там и да валидира административния акт. Като не е съобразил тези обстоятелства и е приел, че административния акт е издаден при несъществени нарушения на административнопроизводствените правила и по тези съображения е отхвърлил жалбата, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Решението е неправилно и на друго основание, поради произнасяне свръх петитум. Искането за отпочване на административното производство е отпочнало ро предложение на "Уинд Енерджи 2007" ЕООД гр. Сливен и последвали предложения на областния управител на Област Сливен от 3.09.2010 г. и на Кмета на Община Сливен от 2.09.2010 г. до ОД "Земеделие" гр. Сливен. И в трите предложения искането е за отмяната на т. 1 от Решение № 1/1.02.2007 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ при ОД "Земеделие" гр. Сливен, в частта му само за имот № 069040. С това решение на Комисията е променено предназначението на земеделска земя цялата с площ от 8 006 дка, IХ категория, собственост на Васил Куртев Василев от с. Крушаре, съставляваща към този момент имот № 069028 в м. "Бърдото", землището на с. Бяла, общ. Сливен, От приложеното на л. 104-106 по делото писмо № 1724/7.08.2019 г. писмо на ОД "Земеделие" гр. Сливен, т. 6. 4. се установява, че след извършена делба на имот № 069028 се образувани два имота- № 069041 с площ от 5,321 дка и имот № 069040, с площ от 2,685 дка. Същите имоти с нот. актове № 94, д. № 427/2006 г. от 28.12.2006 г. и нот. № 103, д. № 90/2007 г. от 23.04.2007 г. на Нотариус Димитър Григоров при Сливенския съдебен район са продадени от Васил Куртев Василев и съпругата му Мария Василева на жалбоподателя по делото Георги Иванов Дечев. Предложение от "Уинд енерджи 2007" ЕООД гр. Сливен, от областния управител на Сливен и от кмета на Общината е за отмяната на решението на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ само за имот № 069040, с площ за същият 2,685 дка, С решението си административния орган е отменил изцяло т. 1 от Решение № 1/1.02.2007 г. за целия бивш имот № 069028, с площ за същият от 8006 дка. Това обстоятелство, не е било съзряно и от административния съд с решението предмет на касационната жалба. С него изцяло е отхвърлена жалбата на Георги Иванов Денчев, срещу т. 4 на Решение № 4/4.09.2009 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, с което на основание чл. 35, т. 4, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗОЗЗ е отменено т. 1 от Решение № 1/1.02.2007 г. на Комисията за промяна предназначението на 8006 кв. м. земеделска земя, IХ категория за изграждане на обект "Вятърен генератор" върху имот № 069028, в землището на с. Бяла, общ. Сливен. Не без значение за правилността на решението е и още едно друго обстоятелство. Съдът не е обсъдил представителната власт на лицето, депозирало предложението от името на "Уинд енерджи 2007" ЕООД гр. Сливен от 3.02.2009 г. до ОД"Земеделие" гр. Сливен. Дружеството видно от удостоверението за актуалното му състояние приложено на л. 307 от делото, издадено от Агенцията по вписванията, се представлява по отделно от представителите му Юкитаке Хаяши и Ацуши Сузуки. Това се потвърждава и от служебната справка извършена от съда в Търговския регистър, чиято информация е публична. От историята на дружеството за регистрираните управители на дружеството в Търговския регистър се установява, че първоначално наред с горните двама управители като управител на дружеството на 7.01.2008 г. е регистриран и Иван Събев Тихов. Същият на 26.11.2008 г. е заличен като управител на дружеството. Предложението на "Уинд енерджи 2007" ЕООД гр. Сливен от 3.02.2009 г. до ОД "Земеделие" гр. Сливен е подписано от Иван Тихов, без да е приложено писмено пълномощно той да представлява дружеството. Следователно към подаване на предложението същият не е е притежавал представителни права спрямо дружеството, като липсват доказателства за тяхното потвърждаване. При така изложените обстоятелства Върховния административен съд намира обжалваното решение на Сливенския административен съд за неправилно, като постановено в нарушения на материалния закон и при необоснованост на съдебния акт, което налага отмяната му. И тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събирането на нови доказателства Върховния административен съд намира, че следва да се разреши спора по същество като се отмени изцяло обжалването решение на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ на ОД "Земеделие" гр. Сливен от 4.09.2009 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховния административен съд-четвърто отделение