Решение № 90 от 10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3085/2008 г.

Решение № 90 от 10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3085/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 247 от ГПК. Постъпила е молба от М. на з. и х. за тълкуване на решението по настоящото дело № 729/09 от 5.10.2009 г. в частта за разноските, относно това отменено ли е от ВКС решението № 18 от 29.01.2008 г. по гр. д. № 585/2007 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която са присъдени поради уважаване на иска за главницата и разноски в размер на 2280 лв., тъй като няма изричен диспозитив за това. Излага становище, че не е налице основание за присъждане на разноски, тъй като с решението на ВКС е отхвърлен иска за главницата и е оставено в сила решението за отхвърляне на претенцията за лихвите. Ответникът по молбата Б. К. Б. счита, че щом ВКС не се е произнесъл изрично по присъдените разноски от въззивната инстанция, то решението в частта за разноските е влязло в сила и на него му се дължат такива независимо от това, че предявените искове са отхвърлени.. Върховен касационен съд, I-во гр. о., като прецени искането и данните по делото, намира следното. Молбата следва да се квалифицира като такава за поправка на очевидна фактическа грешка поради следното: С решение № 18 от 29.01.2008 г., постановено по гр. д. № 585/2007 г. на Великотърновски апелативен съд е отменено решение № 82/8.10.2007 г. по гр. д. № 110/2006 г. на Русенски окръжен съд в частта, с която е бил отхвърлен иска, предявен от Б. К. Б. против М. на з. и продоволствието за присъждане на сумата 10528 лв., с която М. на з. и продоволствието неоснователно се е обогатило за сметка на ищеца и вместо това този иск е уважен, като ответника е осъден да заплати на ищеца посочената сума ведно със законната лихва, считано от 16.08.2006 г. В частта, с която искът за присъждане на мораторната лихва върху тази сума за периода от 06.06.2003 г. - 16.08.2006 г. в размер на 4169,91 лв. е отхвърлен, решението на Русенски окръжен съд е оставено в сила от Апелативен съд Велико Търново. С това решение, въззивната инстанция е осъдила М. да заплати деловодни разноски за двете инстанции съобразно уважената част от иска в размер на 2280 лв. М. на з. е обжалвало решението и в частта за разноските. Настоящата инстанция обаче не се е произнесла с изричен диспозитив за отмяна на решението в частта за разноските, присъдени от въззивната инстанция, въпреки, че е отменила решението, в частта, с която иска е уважен и по същество го е отхвърлила.. Следователно не е налице основание за присъждане на разноски на ищеца и това е законна последица от отхвърляне на иска по аргумент от чл. 78, ал. 1 от ГПК. Затова съдът приема, че е налице очевидна фактическа грешка, допусната от касационната инстанция, а не неяснота на решението, налагаща тълкуването му. Подадената от Б. касационна жалба е преценена като неоснователна, поради което не е имало основание за присъждане на разноски и пред тази инстанция. За молителя едномесечният срок да претендира разноски за тази инстанция е изтекъл, поради което и такова искане не се съдържа в молбата. С касационното решение е оставено в сила решението на АС, съобразно мотивите, само в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищеца за лихви. Това е ясно изразено в мотивите. По изложените съображения, с настоящото решение следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка, като в диспозитива на решението се посочи изрично, че решението на въззивния съд се отменя и в частта за присъдените разноски на ищеца. Водим от горното, Върховен касационен съд, I-во гражданско отделение