Решение № 11417 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3697/2018 г.

Решение № 11417 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3697/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на кмета на община Варна и на "Московски сладости" ООД, чрез техните пълномощници срещу решение № 2306/20.12.2017 г. по адм. д. № 905/2017 г. на Административен съд Варна. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендират от съда отмяната му. Ответницата по касационните жалби В. Г. чрез своя процесуален представител и ответникът К. К. в писмени отговори намират касационните жалби за неоснователни. Ответниците С. ., Г. К., К. Д. и "Фекта" ЕООД не вземат становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Г. срещу заповед № 0662/14.03.2017 г. на кмета на Община Варна, с която е разрешено на "Московски сладости" ООД-собственик на ПИ 10135.2571.4645 по КК на [населено място], КК [населено място] да прокара временен път с ширина 3, 50м, като същият следва да премине през ПИ 10135.2571.331, , през ПИ 10135.2571.322, и през ПИ 10135.2571.330, собственост на жалбоподателката и на К. К. Постановено е временният път да следва трасето на уличната регулация по ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № Г-16/10.03.2000 г. на кмета на община Варна и улицата по ПУП-ПУР на КК "Чайка" от 2011 г. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: От доказателствата по делото е видно, а и между страните липсва спор досежно обстоятелството, че за прилежащата територия, попадаща на територията на к. к. [населено място] (без кв.4, 6, 7, 60 и част от кв.5), в която попадат господстващият имот ПИ 10135.2571.4645 и обслужващите имоти ПИ 10135.2571.331 и 10135.2571.322, има одобрен и влязъл сила ПУП-План за улична регулация, одобрен с Решение № 3408-7 от 22, 23 и 29.06.2011 г. на Общински съвет Варна. Този ПУП-ПУР не е влязъл в сила единствено в частта на имота на жалбоподателката и нейния брат– ПИ 10135.2571.330, доколкото планът е отменен в тази част с Решение № 956/09.04.2012 г. на АдмС – Варна, постановено по АД № 3489/2011 г., потвърдено с решение на ВАС, като преписката е върната на органа за ново произнасяне. В частта досежно временния път край имот 10135.2571.330 трасето на временния път се определя по ПУП-ПРЗ /ЧИЗРП/, което е незаконосъобразно, тъй като тези планове не са от един и същ вид и степен. От заключението на вещото лице се установява, че е налице друг, по-благоприятен вариан за временен път, въпреки че административният орган е обсъждал и други варианти. Така постановеното решение е материално и процесуално законосъобразно: Съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуалните норми, като е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. В този аспект недопускането на допълнителна експертиза правилно е отказано и преценено като неотносимо към основния предмет на спора. Законодателната воля по чл. 190 ЗУТ е в смисъл временни пътища да се прокарват по проектирани с влезлия в сила план улици, преди тези улици да са открити, при нужда- при нов план по улиците по проектоплана и при неурегулирани имоти- по улиците съобразно извършените проучвания. Тези факти, предвидени в хипотезиса на правната норма, не са осъществени, за да възникне предвидената последица- прокарване на временен път. В конкретния случай временният път се прокарва по трасето на улица по ПУП-ПУР и по ПУП-ПРЗ, които обаче не съвпадат и няма съгласуваност между двата плана, като същите едновременно не могат да се прилагат. Този факт е в противоречие с нормата на чл. 190, ал. 3 ЗУТ, съгласно която временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Установява се от заключението на вещото лице, че има по-благоприятен вариант за прокарването на временен път, който като глобална дължина е по-дълъг, но следва изцяло трасето на новата улица по влезлия в сила ПУП-ПУР от 2011 г. и не засяга трасето на улицата по отменения ПУР досежно имот 10135.2571.330. Макар и по-дълъг, по този влязъл в сила ПУП-ПУР се засяга имот .849, който обаче е обособен по ПУП-ПУР от имот .850 именно за отреждането му за улица и понастоящем се ползва и е съществуващ път. В този смисъл заповедта не е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма- чл. 190, ал. 3 ЗУТ. В разглеждания аспект съдът правилно е изтъкнал също, че административният орган не следва да неглижира задължението си да изработи ПУП-ПУР за частта, отменена със стабилен съдебен акт досежно имот .330, преодолявайки липсата на такъв план с провеждане на процедура по чл. 190 от ЗУТ. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за незаконосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Обжалваното решение като съответно на закона следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответницата по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените и своевременно претендирани разноски в размер на 500 /петстотин/ лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,