Решение № 2572 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11573/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Е. М. Б. от [населено място], обл. Кърджали, чрез адв. Исмаил, срещу Решение 1445 от 08.11.2024 г., постановено по адм. дело 324/2024 г. по описа на Административен съд Кърджали. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 2153-08-159 от 01.08.2024г. на Ръководител ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане 2113-08-1796#13 от 29.03.2024г. на Ръководител на ПО при същото поделение на НОИ. Претендира разноски. Ответникът Директор ТП на НОИ Кърджали, чрез ст. юриск. Белева, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на Б., първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил материалния закон и не е допуснал нарушения на съществени процесуални правила в хода на развитие на административното производство. Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Спорът в касационната инстанция се концентрира само върху времето от общо 5 месец и 18 дни (13.12.1993г. 01.06.1994г.), в което Б. е получавала обезщетение за безработица. От страна на пенсионния орган, а и на ответника при осъщественото задължително административно обжалване, е прието, че в случая е налице осигурителен стаж за лицето, който обаче не попада в обхвата на действителния осигурителен стаж, необходим за пенсиониране в хипотезата на чл.68 ал.3 КСО при недостигащ осигурителен стаж. Настоящият касационен състав намира, че законосъобразно административният съдия е споделил изводите и на пенсионния орган, а и на ответника по касация. В тази насока следва да се отбележи, че неоснователни са доводите за неправилно прилагане на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, дефинираща понятието "действителен стаж". Тълкуването отчита многообразието на житейските хипотези, включващи различни и специфични форми на трудова дейност, като периоди на ползване на различни видове отпуски или при получаване на обезщетение за безработица. По отношение на претендирания стаж за времето, през което лицето е получавало такова обезщетение за безработица, първоинстанционният съд правилно е преценил, че не той може да се счита за действителен стаж и не попада в съдържанието на понятието "действителен стаж", съгласно § 1, т. 12 от ДР на КСО. С разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 4 КСО законодателят е приравнил времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица на осигурителен стаж единствено за целите на придобиване правото на пенсия по смисъла на чл. 68, ал. 1 КСО, но не и с оглед изискването за "действителен стаж". По този начин периодът, в който едно лице е безработно и получава обезщетение за това, не представлява действителен стаж, макар да се зачита за осигурителен стаж по силата на чл. 9, ал. 2, т. 4 КСО. В този смисъл е и константата практиката на ВАС на РБ, обективирана в Решение 1611 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. 5479/2023 г., VI о.; Решение 6136/22.06.2022 г. по адм. д. 131/2022 г., VI о.; Решение 5377/03.06.2022 г. по адм. д. 139/2022 г., VI о.; Решение 1624/21.02.2022 г. по адм. д. 11773/2021 г., VI о. и много други. Не се споделя и тезата, изложена в касационната жалба, че разглежданата хипотеза следва да се приравни с тези на сходни случаи като: наборната военна служба на мъжете или майчинството при жените, без трудово правоотношение. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,