Решение № 1337 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6077/2012 г.

Решение № 1337 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6077/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОДОП") против решение № 664/12.03.2012 г., постановено по адм. д. 2904/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е обявена нищожността на Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 85/24.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 414/19.07.2011 г. на ДД"ОДОП". Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Филип Шарл Лот оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 664/12.03.2012 г., постановено по адм. д. 2904/2011 г. по описа на АС- Варна е обявена нищожността на АПВ № 85/24.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 414/19.07.2011 г. на ДД"ОДОП". Административният съд е приел, че АПВ е нищожен, защото е издаден в резултат от извършена проверка, независимо, че е налице необжалван акт за установяване на задължение по декларация ( АУЗД) № 4301/09.12.201 г., който не е съобразен от органът по приходите. Според решаващият съд при съществуване на АУЗД, издаден по реда на чл. 106 от ДОПК за същите данъчни задължения може да бъде извършена само ревизия, но не и проверка, респективно издаден само ревизионен акт, но не и АПВ. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Страните по делото не спорят относно извършваните от тях процесуални действия и издадените актове. Спорът е само относно размера на данъчните задължения за 2009 г., който не е разрешен от АС-Варна. Административният съд е приел, че атакуваният пред него АПВ е нищожен и не се е произнесъл по същество на спора. Действително от данните по делото се установява, че е проведена процедура по чл. 106 от ДОПК и е издаден АУДЗ по повод годишна данъчна декларация № 0300027149/30.04.2010 г., подадена от Филип Шарл Лот, а в последствие е издаден и АВП по повод искане за възстановяване на установените с АУДЗ като надвнесени суми. Съгласно чл. 106, ал. 3 от ДОПК независимо от издаването на акта по ал. 1, включително когато е обжалван, задълженията за данъка или за задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Тази разпоредба недвусмислено определя АУДЗ като неокончателен акт и фактически приравнява неговите правни последици до тези на декларацията по чл. 103, ал. 2 от ДОПК. Процедурата, по която се издава АУДЗ се различава от процедурата за издаване на АПВ. Различни са и правните последици от издаване на АПВ, както и средствата за процесуална защита срещу АУДЗ и АПВ. Следователно неправилен и в противоречие с процесуалния закон е изводът на първоинстанционния съд, че издаването на АУДЗ е пречка за извършване на проверка по чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК и води до нищожност на издадения в резултат на тази проверка АПВ. Обжалвания пред АС-Варна АПВ е действителен данъчен акт, защото е издаден от компетентен орган, в предвидена от ДОПК процедура и по повод искане, по което не е налице идентично по съдържание предходно произнасяне на същия компетентен орган. Като е достигнал до извод за нищожност на този АПВ, административният съд е постановил неправилно решение в противоречие на закона, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК подлежи на обжалване. С оглед на обстоятелството, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по същество на спора, с който е сезиран, не е налице процесуална възможност за постановяване на такова решение за първи път от касационната инстанция. След отмяна на обжалваното решение, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна. С оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани, а направените и претендирани от страните, да бъдат определени по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение