Решение № 13809 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6225/2017 г.

Решение № 13809 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6225/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Р., в качеството му на Управител на "Водоснабдяване и канализация – С." ООД, подадена чрез процесуалният му представител адв. Рафаилов, против решение № 44 от 03.04.2017 г., постановено по адм. дело № 27/2017 г. по описа на Административен съд С., с което е отменен мълчаливия отказ на Управителя на "Водоснабдяване и канализация – С." ООД за произнасяне по заявление за достъп до обществена информация вх. № РД-04-164/16.01.2017 г. С касационната жалба се иска обезсилване на обжалваното решение като недопустимо или алтернативно то да бъде отменено като неправилно - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се и понесените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – Ж. Бъчваров, не изразява становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, както и с оглед правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил мълчаливия отказ на Управителя на "Водоснабдяване и канализация – С." ООД по заявление за достъп до обществена информация с вх. № РД-04-164 и е върнал преписката на органа за произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на решението. За да постанови този резултат е приел за установено, че ответникът е пасивно легитимиран орган по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ вр. § 1, т. 4 от ДР на същия закон. Оспорваният мълчалив отказ е в нарушение на чл. 28, ал. 2 от специалния закон, която норма е императивна. Задълженият по закон субект не е изпълнил законово вменено му задължение да се произнесе с отказ или да удовлетвори подаденото заявление, като осигури достъп до търсената обществена информация. В резултат съдът е отменил оспорвания мълчалив отказ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил фактическата обстановка по делото. Събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е извел правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят. Касаторът счита, съдебното решение за неправилно, тъй като съдът, в нарушение на материалния закон е приел, че "Водоснабдяване и канализация – С." ООД има качеството на задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ. Този негов довод е неоснователен. Аргументирано съдът приема, че "Водоснабдяване и канализация – С." ООД има качеството на задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ. Касационната инстанция счита даденото от съда тълкуване на релевантните правни норми за правилно. Съгласно посочения текст ЗДОИ се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от публичноправни субекти, различни от посочените в ал. 1, вкл. публичноправни организации. Съгласно чл. 51, ал. 2 от Закона за общинската собственост: "Общината може да осъществява стопанска дейност чрез търговски дружества с общинско участие в капитала или чрез граждански дружества по Закона за задълженията и договорите. Общината може да осъществява самостоятелно стопанска дейност чрез общински предприятия, създадени по реда на този закон. " В регистъра на търговските дружества с общинско участие в община С. "В и К С." ООД е вписано под № 14, а съгласно фирменото досие на търговското дружество Държавата има дял в него 51 %, О. С. – 30 %, О. Н. З. – 10 %, О. К. 5 % и О. Т. – 4%. Статутът на търговското дружество, неговото управление, финансиране и неговият предмет на дейност го определят като специфичен правен субект с белезите на публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ. Поради това законосъобразно от страна на първоинстанционния съд е преценено, че дружеството е задължен субект и следва да предостави информация, поискана по реда на ЗДОИ, ако не са налице предвидените в закона основания за отказ. По тези съображения доводите на касационния жалбоподател, че дружеството не е задължен субект и не дължи информация по ЗДОИ не могат да бъдат споделени. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,