Решение № 13899 от 28.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9178/2011 г.

Решение № 13899 от 28.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9178/2011 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Надежда Асенова Николова, Анка Асенова Петрова и Борислав Владимиров Първанов от гр. Перник, против решение № 84 от 3.06.2011 г., постановено по адм. дело № 113/2011 г. по описа на Административен съд Перник. От изложеното в касационната жалба и допълнително представената писмена защита по същество се твърди неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на Община Димово не взима становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна поради допуснати съществени процесуални нарушения. Производството пред Пернишкия административен съд е образувано по жалба, подадена от настоящите касатори, против Заповед № 263/21.02.2011 г. на кмета на община Перник, с която е утвърдено решение по протокол № ЗП 2-7/14.02.2011 г. на Комисията, назначена със заповед № 2086/16.10.2008 г. на кмета на община Перник, с което е определена застроената част на имот пл. № 542 по плана на с. Расник, общ. Перник. Посочено е, че съгласно действащия регулационен план на с. Расник, общ. Перник, одобрен със заповед № 185/8.02.1994 г., имот пл. № 542 попада в: 1. УПИ IХ - 373 в кв. 32 - 301 кв. м - застроен, 2. УПИ Х - 372 в кв. 32 - 4 кв. м - застроен, 3. УПИ ХI - 371 в кв. 32 - 821 кв. м - застроен, 4. УПИ ХV - 370 в кв. 32 - 608 кв. м - застроен. С последваща Заповед № 365/8.03.2011 г. кметът на община Перник е допуснал поправка на явна фактическа грешка в Заповед № 263/2011 г., като в т. 4 - УПИ ХV - 370, да се чете УПИ ХV - 517. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като е приел, че административният орган правилно е определил застроените и свободните от застрояване площи от процесните имоти. По отношение на претендираните за свободни части е приел, че същите са засегнати от строителни мероприятия по § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, поради което не могат да се считат за незастроени. Така постановеното решение е неправилно необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правилни са разсъжденията на административния съд за междинния характер на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Неправилно обаче е интерпретирал установената фактическа обстановка, достигайки до необосновани правни изводи. Възприемайки безкритично заключението на техническата експертиза съдът е достигнал до неправилен и необоснован извод, без да изследва значимите за разрешаването да спора данни. Наличието на постройки в имотите не означава, че целите имоти следва да се считат за застроени. В случая не е установено спорните части от имотите да са отредени за комплексно застрояване, при което да се приеме, че свободните площи са неразделна част от него, т. е. дори и да са свободни от застрояване имат обслужващо предназначение спрямо изградената сграда. По делото е останал неизяснен въпроса каква площ е заета от сгради, какъв е видът им, какви са прилежащите им терени, какви точно строителни мероприятия по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ са реализирани. В заключението на техническата експертиза единствено е посочено, че целият имот попада в застроени урегулирани поземлени имоти, в които е налице фактическо застрояване. На приложената скица към заключението са изчертани границите на имотите и сградите, но не са отразени прилежащите терени, нито е изяснено защо частите от имотите, в които няма отразено строителство са категоризирани като застроени. Още повече, че в съдебно заседание на 20.05.2011 г. вещото лице е посочило, че частта от процесния имот, попадаща в УПИ ХI - 371 в кв. 32 с площ 821 кв. м е незастроена, като единствено е отбелязал, че същата попада в застроен имот. При тези данни по делото, съдът не е отделил спорното от безспорното, не е изяснил фактическата обстановка поради което и е достигнал до необосновани правни изводи. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Перник, който следва да назначи нова техническа експертиза, която да определи конкретната площ на изградените постройки в имот пл. № 542, ведно с прилежащите им терени съгласно изискванията на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и да изясни въпросът какъв вид строителни мероприятия по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ са реализирани. По изложените съображения, поради допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила на чл. 149, ал. 2 и чл. 201 от ГПК, налице е основание за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,