Решение № 5392 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12379/2010 г.

Решение № 5392 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12379/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби: от председателя на Общински съвет Пловдив чрез процесуални представители адв. Ташева и адв. Стоянов срещу Решение № 963/30.06.2010 г. по адм. дело № 317/2009 г. на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба с доводи за недопустимост на решението поради липса на правен интерес за жалбоподателите, а от друга страна и за неправилност с посочени отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради които се претендира отмяна на решението, и от Лилия Петрова Гайтаникова чрез процесуален представител адв. Костолов с доводи за неправилност на решението и претенция за неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба: "Новиз" АД, "Пътища Пловдив" АД, "Зелда консултанти и Ко" ООД, Васил Христов Христодулов, Йорданка Иванова Петрова, "Стоук" АД, "Язов" ООД, Иван Любозаров Фратев, "ЛК Лидер" АД, "Хелиос - Металург" ООД, "Лайпциг - 91" АД, "Ондулин - строителни материали" ООД, "Реал - 54" ООД, "Хеброс - бус" ООД, ЕТ "Елхатон - Тони Симидчиева", Наско Андонов Начев, Мариана Димитрова Чолакова, Илко Николов Николов, Димитър Тодоров Цончев, "Десди" ООД, "Кофражна техника" АД, "Летера" ЕООД, "Атаро клима" ЕООД, "Ей Ем Джи инвестмънт" ООД, "Бизнес и търговски център - Пловдив" АД, "Пловдив инвестмънт" ЕАД, ЕТ "Иком - Никола Цветков", "Векта" ООД, "Делови център Пловдив" ООД, Лидия Павлова Томова, "Слънчев плод" АД, "Актуал индъстрис" ООД, Румен Стайков Ангелов, Росица Петкова Кючукова, Виктор Тодоров Ташев, Георги Янков Тошков, Анастасия Тодорова Ташева, Мария Лазарова Льочкова Ташева, Таня Апостолова Ангелова, Станислав Руменов Ангелов, Йордан Колев Кюмюрджиев, Десислав Александров Мисов, "Схбал медлайн клиник" ООД, "Филикон - 97" АД, "Уваков" ЕООД, Дечко Димитров Дяков, Василка Стефанова Томова, Марийка Атанасова Кумчева, Георги Стоянов Стоянов, Менда Кирилова Стоянова, "Инфомакс" ООД, Нина Стефанова Стойкова - Амар, Аделаида Иванова Петрова, Огнян Никлоов Петров, Държавен куклен театър гр. Пловдив, "Протур - 95" ООД, "Анилс" ЕООД, "Хермес - ал" ООД, "Трипъл" АД, "Сас консулт" ЕООД, "Фернет България" ООД, Тодор Крумов Каназирев, Евгени Любомиров Генов, "Триера Пловдив" ООД, Петко Илиев Петков, Цветомира Иванова Жекова, "Телеком - 4" ЕООД, "ПТ - Холдинг" АД, "Доминов - консуматив" ЕООД, "Индекс - 6" ООД, "Профилинк" ООД, "Нова Принст" АД, "Оптела - Лазерни технологии" АД, "Мавруд - тур" ЕООД, "Миксера" ЕООД, Ташо Христов Христов, Александър Георгиев Кошов, Христо Томов Томов, Амтал Ал Рифан, Мария Димитрова Алрифан, Търговско - промишлена палата, гр. Пловдив, "Розаимпекс" ООД, Ангел Пенчев Попов, Маргарита Томова Шиндова, Ганчо Дойчев Узунов, Иванка Димитрова Бахчеванска, "Издателска къща Жанет - 45" ООД, Мария Костадинова Димитрова, Ангел Кирилов Кинов, Виктор Любомиров Петров, Георги Петров Георгиев, "Миг инженеринг" ЕООД, "Аквамат инженеринг" ЕООД, "Филбилд" ООД, БРСП Автоелектроника и Еленка Петрова Недева чрез общ процесуален представител от адв. Евелина Божикова мотивират становище за неоснователност на касационните жалби Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, Първо А отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. След извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав намира, че по същество решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено поради следното: Производството пред административния орган е било образувано по повод оспорване от касационните ответници на решение № 8, взето с протокол № 1 от 22.01.2009 г. на Общински съвет Пловдив, с което в т. I на основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е одобрена План-сметка за приходи и разходи за поддържане на чистотата, сметосъбирането и сметоизвозването за 2009 г., което решение в тази част няма характер на административен акт, а с точка II-ра от решението, взето на основание чл. 63, чл. 66 , чл. 67 от ЗМДТ и чл. 16 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив е определен размер на таксите битови отпадъци за 2009 г. Решението на общинския съвет по т. I, независимо че изхожда от административен орган, не притежава белезите на административен акт по дефиницията на чл. 21 АПК. Независимо, че привидно с него се решава въпрос от местно значение по аргумент от чл. 17 ЗМСМА, само по себе си то има организационен характер, а от друга страна и не създава права и задължения или непосредствено да засяга права и законни интереси на граждани и организации по см. на чл. 21 АПК, чл. 147 АПК и § 1, т. 1 от ДР на АПК. В тази връзка настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, а и съдебната практика по този въпрос е непротиворечива. Независимо от гореизложеното, неправилно първоинстанционният съд в диспозитива на обжалваното решение е отменил изцяло Решение № 8, взето с протокол № 1 от 22.01.2009 г. на Общински съвет-Пловдив. Решението на съда е недопустимо в частта, с която е отменено Решение № 8, взето с протокол № 1 от 22.01.2009 г. на Общински съвет-Пловдив, включително и в частта по т. I, с която е одобрена план-сметката за приходите и разходите за поддържане на чистотата, сметосъбирането и сметоизвозването за 2009 г. на територията на община Пловдив. В противоречие с изводите в обстоятелствената част на решението си, съдът вместо да остави без разглеждане като недопустима жалбата в тази й част, е постановил недопустим акт по същество с отмяна и по т. I на решението. В тази част решението на Административен съд - Пловдив е недопустимо и следва да се обезсили. С обжалваното решение съдът е възприел горното решение в частта по т. II като общ административен акт и се е произнесъл по същество на спора като е отменил решението на ОбС - Пловдив. Изводите на съда са незаконосъобразни, тъй като са били налице отново процесуални пречки за разглеждането на административно-правния спор, изразяващи се в това, че не е бил налице правен интерес за обжалване у оспорващите, поради следното: Пред Административен съд - Пловдив е обжалвано решение на Общински съвет - Пловдив, с което в т. П-ра от решението, взето на основание чл. 63, чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ и чл. 16 от НОАМТЦУ на територията на Община Пловдив (Наредбата) е определен размера на таксите битови отпадъци (ТБО) за 2009 г. Първоинстанционният съд е възприел правилно фактическата обстановка с оглед съдържанието на процесния акт. Констатирал е, че в предложението на кмета на Община Пловдив до Общинския съвет е посочено увеличението на коефициента за местоположение - таблици № 3 и № 4 към чл. 6, ал. 1 на приложение № 2 от ЗМДТ, от увеличението на който с 50 процента е направен извод за автоматичното увеличение на данъчните оценки за недвижимите имоти с 50 процента. Кметът е предложил промилите за ТБО за жилищни и вилни имоти на граждани в регулационните граници да се намали от 1,4 на 1,3 промила, от услугата "сметосъбиране и сметоизвозване", която от 1,1 да се намали на 1,0 промила от данъчната оценка. Предложил е промяна на ТБО за жилищни и вилни имоти на предприятия, вкл. на фирми на еднолични търговци в регулационните граници да се намали от 2,5 на 1,4, като промяната е от услугата "сметосъбиране и сметоизвозване", която от 2,1 да се намали на 1,0 промила. Тези изменения на практика представляват целените правни последици от издаването на оспорения общ административен акт. Възможно е актът на административния орган, който се оспорва, да засяга права на едни и да облагодетелства други правни субекти, различни от жалбоподателя, или да създава благоприятни последици за едни и в същото време да нарушава или застрашава правата на други граждани или юридически лица. Ако физическо или юридическо лице би могло да сезира съда, без да доказва пряк интерес, то той би могъл да засегне права на други граждани или юридически лица. Легитимацията, без да се обосновава правен интерес и без да се доказва нарушаване или застрашаване на лични права на жалбоподателя, би могла да има нежелан ефект по отношение на други правни субекти. В конкретния случай жалбоподателите пред първата инстанция и присъединилите се към оспорването лица са обосновали наличието на правния си интерес единствено с факта, че същите са собственици, суперфициарни собственици, носители на вещно право на ползване върху недвижими имоти на територията на община Пловдив, което е прието за достатъчно от съда. В конкретния случай не е доказано, че от издаването на въпросния общ административен акт биха били нарушени или застрашени техни права, свободи или законни интереси или биха възникнали по-неблагоприятни задължения за всеки един от тях. Сред адресите на този акт може да има и лица, които имат интерес той да бъде оставен в сила, какъвто се явява касационният жалбоподател в настоящото производство Лилия Гайтаникова, за която административният акт създава по-благоприятни правни последици и има правен интерес същият да бъде потвърден. Следователно единствено от притежаването на вещно право върху недвижим имот на територията на община Пловдив, не може да се направи еднозначен извод за наличието на правен интерес. Всеки от жалбоподателите и присъединилите се лица е следвало да докаже, че оспорения акт пряко нарушава или застрашава техни права, свободи или законни интереси или поражда неблагоприятни задължения за тях, за да се приеме, че е налице правен интерес от обжалваното му. С Решение № 8, взето с Протокол № 1 от 22.01.2009 г. на Общински съвет - Пловдив не се прекратяват или ограничават съществуващи права на оспорващите, не се създават нови й не се разширяват съществуващи задължения, а напротив - намалява се тежестта на съществуващите задължения. Съгласно § 19 от ПЗР към ЗИД на ЗМДТ /обн. - ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г./, за 2009 г. общинският съвет определя таксата за битови отпадъци до 31 януари 2009 г. Когато в този срок общинският съвет не е взел решение за определяне размера на таксата за битови отпадъци, от всеки длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година, т. е. само когато "общинският съвет не е взел решение за определяне размера на таксата за битови отпадъци", възниква задължение за събиране на таксата в абсолютна стойност от предходната година. Безспорен е фактът, че е налице "взето решение" - Решение № 8/2009 г. на ОбС-Пловдив, което препятства приложението на § 19 от ПЗР към ЗИД на ЗМДТ, т. е. към датата на оспорване на това решение от жалбоподателите е неприложим § 19 от ПЗР към ЗИД на ЗМДТ. Правната последица от отмяната на Решение № 8, взето с Протокол № 1 от 22.01.2009 г. на Общински съвет-Пловдив ще се изрази в това, че размерът на таксата битови отпадъци в община Пловдив ще се определя съгласно § 5 от Преходни и заключителни разпоредби на НОАМТЦУ на територията на Община Пловдив, който гласи "Размерът на таксата за битови отпадъци по Глава втора, Раздел I за 2008 г., е определен съгласно Решение № 513, взето с Протокол № 22 от 18.12.2007 г., изменено и потвърдено от решение на ОбС № 1, взето с протокол № 1 от 17.01.2008 г.". При сравнение на размерите на таксата битови отпадъци, въведени с Решение № 8/2009 г. на ОбС-Пловдив и с Решение № 513 от 18.12.2007 г., изм. с Решение № 1 от 17.01.2008 г. на ОбС-Пловдив, е очевидно, че оспорваното решение създава по-благоприятни условия, като намалява тежестта на задълженията за заплащане на такса за битови отпадъци. По този въпрос по делото пред първата инстанция заключението на вещото лице Елена Георгиева, което подкрепя направената констатация. Следователно съдът е следвало да достигне до извода, че при отмяна на оспорения общ административен акт, задължените да заплащат такса битови отпадъци лица, биха заплащали същата в завишен размер в сравнение с определения размер съгласно съдържанието на обжалвания акт, което предопределя липсата на засягане или застрашаване на права или законни интереси, респективно до липсата на правен интерес от отмяната му. Правният интерес е процесуалноправно понятие, защото се свързва с призната от АПК възможност да се търси съдебна защита и трябва да е пряк и личен. Извлича се от чл. 15, ал. 1 от АПК и се поражда от пряко засягане или застрашаване от засягане на законни интереси, на субективни права или свободи. За да е налице пряк интерес е необходимо със самото отменяване на оспорения административен акт непосредствено да се отстрани настъпилата или настъпващата щета от изпълнението на административния акт, да е налице действително и незабавно удовлетворяване на лицето. В случая не е налице пряк интерес от оспорване, тъй като след отмяната на оспорения административен акт няма непосредствено да се отстрани настъпилата или настъпващата щета от изпълнението на административния акт, нито ще е налице действително и незабавно удовлетворяване на лицето, а напротив - ще се влоши правното положение на жалбоподателите, т. е. ще се дължи такса битови отпадъци в по-голям размер по силата на действащите към момента на издаването му § 5 от Преходни и заключителни разпоредби на Наредбата. Съдебното решение неправилно изместване предмета на спора и го превръща в друг спор - за законосъобразност на предходни административни актове, които всъщност са определили способа за определяне на ТБО, а именно като процент от данъчната оценка или балансовата стойност на имотите. Следователно съдът се е произнесъл по въпроси, които излизат извън съдържанието на оспорения общ административен акт, който внася единствено намаление на размера на промилите спрямо действащите към момента на издаването му размери. Съгласно чл. 147 АПК във вр. с чл. 184 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чийто права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Нормата е обща, наличието на правен интерес за жалбоподателя следва да се изведе от прякото и непосредствено засягане правата и интересите му от атакувания административен акт. Това правило е приложимо винаги, когато липсва друга правна норма от специален закон, която да урежда кръга на лицата, чийто права се засягат от конкретният административен акт, издаван по съответния специален закон. Правото на съдебна защита на правните субекти срещу всички административни актове, които ги засягат, е регламентирано в нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ. Съдържанието на понятието "засягане" е изяснено от Конституционния съд в Тълкувателно решение № 21/1995 г. С него той е приел, че "административният акт засяга по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, респ. организации, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективното право или законен интерес на гражданин, юридическо лице или организация е материалноправното основание за включването му в кръга на съдебнообжлваемите актове. Същевременно това материално основание легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт. Правният интерес за обжалване предпоставя предотвратяване на неблагоприятни правни последици. Интересът трябва да е правен, т. е. обжалването следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигане на положителни правни резултати. Правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата срещу административния акт възниква тогава, когато административното произнасяне реално е довело до установяването на определено правно положение между конкретни правни субекти към момента на издаване на административния акт. Освен това интересът трябва да е личен и пряк, т. е. административният акт да засяга правната сфера на жалбоподателя като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за оспорващия или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Не е налице законов интерес, свързан с лицето, което оспорва административния акт и положението, което се създава като преки административни последици за същото лице по силата на този акт. При това положение и доколкото спрямо касационните ответници не се установява пряк и непосредствен личен интерес от търсената съдебна защита (арг. от чл. 15, ал. 1 от АПК), съдебното производство подлежи на прекратяване поради недопустимост. Доколкото правото на жалба е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на правния спор със сила на присъдено нещо, при липсата на административно (властническо-разпоредително) правоотношение между страните, липсва и материално право. В нарушение чл. 159, т. 4 от АПК административният съд като не е преценил правния интерес на жалбоподателите при оспорване на акта на общинския съвет и е приел за допустимо оспорването по съдебен ред, е разгледал спора по същество и е постановил недопустимо съдебно решение, по недопустимо съдебно производство. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че след като обжалваното решение е постановено при неправилно установени процесуални предпоставки свързани с допустимостта на производството и относими до правния интерес от оспорването по съдебен ред на общ административен акт, е проведено нередовно съдебно производство, при нередовно упражнено право на оспорване, поради което постановено съдебно решение е недопустимо. С оглед на изложеното и в съответствие с чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а производството по адм. дело № 317/2010 г. на Административен съд - Пловдив следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо А отделение,