Решение № 16086 от 29.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2204/2017 г.

Решение № 16086 от 29.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2204/2017 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" /ОД на ДФ "Земеделие"/ - гр. Б., чрез процесуалния му представител юрк. Д. Х. против решение № 1873 от 30.12.2016 г. постановено по адм. дело № 388/2016 г. на Административен съд Б. С него е отменена като незаконосъобразна Заповед № 03-010-РД/426 от 13.06.2016 г., с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане подадено от А. С., с ИД № на проекта 01/06/1/0/01325 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - А. И. С., чрез процесуалния си представител адв. И. Д., в писмен отговор оспорва касационната жалба. Не претендира разноски за касационната инстанция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от А. И. С. против Заповед № 03-010-РД/426 от 13.06.2016 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие - гр. Б., с която на осн. чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, чл. 27, ал. 1, т. 2 и във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 14/2015, Наредбата), му е отказано изцяло финансирането по заявление за подпомагане от 21.07.2015 г., с ИД № на проекта 01/06/1/0/01325. В заповедта е изложена фактическата обстановка, въз основа на която е направено заключение, че кандидатът със своите действия изкуствено е създал условия за допустимост на подаденото заявление, тъй като е намалил стандартния производствен обем (СПО) на стопанството си в границите на допустимото съгл. чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14/2015 г. ( 8000 - 16000 евро), няколко дни преди подаване на заявлението за подпомагане, чрез продажбата на 107 пъдпъдъка. Съдът е приложил в цялост административната преписка и е разпитал в открито заседание двама свидетели. От фактическа страна е установено, че А. С. на 21.07.2015 г. е подал заявление за подпомагане по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанствата и предприятия" по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., с което е декларирал, че отглежда 893 бр. птици-пъдпъдъци. При извършването на две проверки на място на 24.09.2015 г. и 18.11.2015 г. органът е приел, че съществува съответствие между декларираните данни и установените при посещението на място както и това, че в обекта се отглеждат пъдпъдъци при условията на хуманно отношение, за което са предоставени съответните документи. На 19.04.2016 г. на Стоянов е връчено Уведомително писмо от Областна дирекция на ДФ "Земеделие", с което е уведомен, че при извършване на проверки по отношение на представените към заявлението документи, заявени данни и посочени факти са установени подробно описани липси/нередности на документи, непълноти и неясноти, поради което е изискано от него да представи мотивирано писмено обяснение за намаляване броя на отглежданите пъдпъдъци и отстраняване на непълноти в подадените документи. В изпълнение на това писмо Стоянов е входирал на 20.04.2016 г. в ДФ "Земеделие" отговор, към който е приложил поисканите документи и мотивирано обяснение по поставения въпрос като е посочил, че намаленият брой животни в стопанството се дължи на извършена на 10.07.2015 г. продажба на 107 бр. пъдпъдъци, след която броят им е станал 893 бр. Въз основа на така протеклото административно производство административният орган е издал процесната заповед. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на изложените в решението мотивите. За да постанови този резултат е приел, че заповедта е издадена компетентен орган, при разрешена от закона делегация, но същата е немотивирана и издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. След подробен анализ на разпоредбите на чл. 27, ал. 1, т. 2, чл. 7, ал. 2 и § 1, т. 12 от ДР от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. съдът е счел, че не са налице основания за отказ. Според съда доказателствата по делото не подкрепят изложеното от административния орган, а именно, че оспорващият, продавайки част от собствените си пъдпъдъци непосредствено преди подаване на заявлението за подпомагане, е създал изкуствени условия за допустимост на заявлението. В оспореното решение е прието, че продажбата на част от стопанството само по себе си не означава задължително, че е налице "изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на предимство ", тъй като от доказателствата не се установява това да е с цел получаване на предимство. Съдът е приел, че не е налице и третото условие за отказ да бъде финансирано подаденото заявление - несъответствие с целите на мярката. Приел е също така, че такова несъответствие не е и мотивирано от административния орган, а изграждането на стопанство за отглеждане на пъдпъдъци е в съответствие с целите на мярката. По изложените съображения съдът е приел оспорения административен акт за немотивиран и издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което на осн. чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК го е отменил и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с изложените в решението мотиви. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, ведно с показанията на свидетелите, както и относимата правна уредба и правилно е констатирал, че процесният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед № 03-010-РД/426 от 13.06.2016 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие - гр. Б., издадена на осн. чл. 27, ал. 1, т. 2 и във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 14/2015 г. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредбата заявлението за подпомагане може да получи отказ за финансиране в случай на несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба, а според чл. 7, ал. 2 от Наредбата предимство не се дава, а даденото предимство се отнема в случаите, когато бъде установено, че кандидат за подпомагане е създал изкуствено условията, необходими за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското право и действащото законодателство в областта на селското стопанство. При подробен анализ на цитираните разпоредби правилно първоинстанционният съд е преценил, че с визираните нормативни текстове е предвиден сложен фактически състав, включващ три кумулативно дадени условия, при наличието и установяването на които следва да не бъде предоставена финансова помощ, а именно: 1. Установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта; 2. Функционалната несамостоятелност и/или изкуствено създаването на условия да е с цел осъществяване на предимство; 3. Това да е в противоречие с целите на мярката. По отношение на правното понятие "изкуствено създадени условия, необходими за получаване на предимство" точно е установено от първоинстанционния съд, че то е дефинирано в § 1, т. 12 от ДР на Наредба № 14/2015 г. - всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., съгласно който, без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Видно от съдържанието на оспорения административен акт, в него е налице само изброяване на фактите и правните основания за издаването му. При тяхната съпоставка и съвкупен анализ обаче, правилно първоинстанционният съд е приел, че основанията за отказ не са налице. Съдът не споделя твърдението изложено в касационната жалба, че именно продажбата на 107 пъдпъдъци няколко дни преди подаването на заявлението за подпомагане и намаляването на СПО до размер малко под 16000 евро попада в хипотезата на изкуствено създадени условия. Твърденията на земеделския стопанин, че е закупил по-голямата бройка (1000 бр.) пъдпъдъци, защото му е предложена по-ниска цена, са потвърдени напълно от изслушания в съдебно заседание свидетел Хаджиев. Свидетелят потвърждава и това, че парите за закупения инкубатор са осигурени именно от продажбата на птиците. Съгл. чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14/2015 г. към датата на подаване на заявлението за подпомагане лицата по ал. 1 трябва да имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между левовата равностойност на 8000 евро и 16 000 евро включително и това условие в случая е изпълнено. Не е спорно по делото, че към момента на подаване на заявлението Стоянов е притежавал 893 птици-пъдпъдъци и икономическият размер на стопанството му е в посочените граници, а именно СПО 15980,43 евро. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че обстоятелството свързано с продажбата на пъдпъдъците само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че е налице изкуствено създадено условие, необходими за получаване на предимство. Както бе споменато по-горе следва кумулативно да са изпълнени и трите условия, в т. ч. условията да са създадени с цел получаване на предимство и в противоречие с целите на това законодателство, а съгл. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 14/2015 г. целите на подмярката са: 1. улесняване и подпомагане процеса на създаването на жизнеспособни и устойчиви земеделски стопанства или поемането от млади хора на вече съществуващи стопанства и 2. насърчаване на заетостта. Административният орган е следвало и в тази насока да мотивира оспорената заповед като изложи конкретни съображения по този въпрос още при издаването й. Такива съображения в оспорения акт липсват. В този смисъл недопустимо е мотивите на органа да бъдат посочвани от процесуалния му представител едва в хода на съдебното производство. В случая дори и в съдебна фаза административният орган не изложи мотиви с какво "изкуствено създадените" от конкретния заявител условия са в противоречие с целите на схемата за подпомагане. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са обосновани и напълно се споделят от настоящия състав. При тези данни първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалния закон и с оглед естеството на акта и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, правилно е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. При произнасянето си административният орган следва да вземе предвид констатациите на съда в първоинстанционното производство. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател разноски не следва да се присъждат. Ответната страна не е претендирала разноски в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение