Решение № 5066 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 27/2010 г.

Решение № 5066 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 27/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Уайт Фър Ризорт-Апартамент Б7 Рила Хаус" ООД, гр. София, против решение № 80 от 22.10.09 г., постановено по адм. д. № 3414 по описа за 2009 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването му срещу РА № 2000803484 14.11.08 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - София, в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10775,06 лв. за м. 02.2008 г., потвърден в оспорената част с решение № 531 от 21.04.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и РА, по подробни съображения, изложени в касационната жалба, претендира разноски. Ответникът- директор на дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила и претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел за законосъобразен отказът на органа по приходите да признае правото на данъчен кредит в оспорения размер за м. 02.2008 г. по данъчна фактура, издадена на 1.2.2008 г. от "М и С Проекти" ЕООД, които не отразяват настъпили в тези периоди данъчни събития. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Между страните по делото не е налице спор, че на 19.07.06 г. между две физически лица - граждани на Великобритания, като купувачи, и "М и С Проекти" ЕООД, като продавач, е сключен предварителни договора за продажба на недвижими имоти - апартаменти Б7, представляващ част от апартаментен комплекс "White Fir", находящ се в Банско, България. Учредява се българско търговско дружество, регистрирано от СГС на 16.04.07 г. с наименование "Уайт Фър Ризорт-Апартамент Б7 Рила Хаус" ООД, което е регистрирано по ЗДДС, считано от 30.01.2008 г. На 03.08.07 г. е сключен договор в нотариална форма за учредяване на вещно право на строеж на недвижим имот със задължение за построяването на обекта в завършен вид с предмет недвижимия имот, предмет на предварителния договор от страни новоучреденото търговско дружество "Уайт Фър Ризорт- Б7 Рила Хаус" ООД и "М и С Проекти" ЕООД. В този договор е уговорена отделна цена и срокове за заплащане на цената на учреденото вещно право на строеж и на договорените строителни дейности по изграждането на обекта. Апартаментният комплекс е въведен в експлоатация на с констативен акт от 15.9.2007 г. съгласно Удостоверение № 24/06.12.07 г. На 21.05.2007 г. е сключено тристранно споразумение между британските граждани като "прехвърлители", "Уайт Фър Ризорт-Апартамент Б7 Рила Хаус" ООД като "поемател" и "М и С Проекти" ЕООД, съгласно което страните се съгласяват, че прехвърлителите прехвърлят на поемателя всички свои права и задължения по договора за учредяване на право на строеж и построяване на недвижим имот - апартамент Б7. "М и С Проекти" ЕООД изразява съгласие за заместването на другата страна по правоотношението. Това тристранно споразумение е сключено според жалбоподателя по повод предварителния договор, но видно от неговото съдържание предмет на прехвърляне са правата и задълженията по договор за учредяване право на строеж и построяване на недвижим имот, а предварителният договор е за продажба на недвижим имот. Издадени и две фактури към двамата британски граждани съответно № 16/14.4.2006 г. и № 112/3.7.2006 г. с доставчик "М и С Проекти" ЕООД - касатора с предмет аван СМР и аванс. Представена е и фактура 279/1.1.2008 г. с ДДС 10775,06 лв. Спорната фактура № 321 от 1.2.2008 г. с данъчна основа 53875,30 лв. и ДДС 10775,06 лв. е била включена с С и ДП, но по нея данни за разплащане няма. За сумата отразена по ДКИ № 00001000320 от 1.2.2008 г. общо в размер на 64650,36 лв. е предмет на доставката "сторно" не е отразено за коя фактура се отнася. Настоящият съдебен състав намира, че кредитното известие не се съдържа задължителния реквизит по чл. 115, ал. 4, т. 2 от ЗДДС - основанието за тяхното издаване. Съгласно чл. 115, ал. 3 от закона, кредитно известие се издава в два случая - при намаление на данъчната основа и при разваляне на доставката. В конкретния случай е налице съвпадане на размерите на данъчната основа по кредитното известие и издадената фактура т. е. не е налице намаление на данъчната основа. По делото няма данни, че към датата на издаване на кредитното известие е развален договора, въз основа на който са извършени плащанията. Няма изрично писмено изявления на нито едната от страните по договора за продажба на недвижим имот за неговото разваляне, нито връщане на получения аванс, като тристранното споразумение е по повод договора за учредяване на вещно право на строеж и построяване на недвижим имот, който следва да бъде отбелязано, че е сключен между двете търговски дружества в нотариална форма. При тези безспорно установени данни правилно АССГ е обосновал извод, че през спорните данъчен период не са налице основания за ползване на данъчен кредит в спорния размер от дружеството по посочената данъчна фактура за авансово плащане, която не отразяват настъпили данъчни събития. При липса на предмет на доставката отразена във фактурата - "авансово плащане по договор" законосъобразно съдът е приел, че с РА правилно не е признато право на данъчен кредит по нея на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС . По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на делото на касатора не могат да бъдат присъдени разноски. На дирекция "ОУИ", гр. София, следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК - до минималното адвокатско възнаграждение - 300 в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение