Решение № 7427 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3199/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Болкан медия груп ЕООД, гр. Своге, подадена чрез пълномощник, порив решение 1597 от 12.12.2024 г. по адм.д. 915/2024 г. на Административен съд София - област, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу отказ на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, обективиран в решение по т.1.9 от протокол РД-15-1767/24 от 13.06.2024 г. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че лисват конкретни указания относно доказателствената тежест в процеса, с което е нарушено правото му на защита. Сочи, че съдът не е обсъдил съвкупно всички доказателства, възражения и доводи на жалбоподателя и решението е постановено при липса на мотиви. Според касатора са били налице всички изискуеми от закона предпоставки за преиздаване на процесното разрешение. Посочва, че е допуснато неправилно приложение по време на Наредбата за проектиране на пътища, която е в сила от 26.10.2018 г. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът Управителния съвет (УС) на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна съдебни разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил подробно релевантната за спора фактическа обстановка, която не следва да бъде излагана повторно и към която касационната инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК. Безспорно е по делото, че производството пред административния орган е започнало по искане на "Болкан медия груп" ЕООД за преиздаване на разрешение за специално ползване на рекламно съоръжение (РС) поради изтичане на срока на предходно издадено за конкретния обект. След извършена проверка на рекламното съоръжение край пътя II - 82 "Самоков - София", км 34+050 ляво, е установено, че пред РС няма изградена ограничителна система за пътища; при разрешена максимална скорост от 90 км/ч. за този клас път ширината на зоната за безопасност следва да е 8 м, а поставеното съоръжение попада в границите на зоната за безопасност, което е в противоречие с чл. 26, ал. 7, т. 2 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 73, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата за проектиране на пътищата и на чл. 17б, ал. 2 НСПП. Управителният съвет на АПИ се е запознал с констатациите от проверката и изготвения доклад и на свое заседание на 13.06.2024 г. е отказал преиздаване на исканото разрешение. Отказът е обективиран в т.1.9 на изготвения протокол от проведеното заседание. УС на АПИ е възложил на председателя на УС да подпише уведомителното писмо до дружеството за постановеното решение. Съдът е изслушал и приел заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, с която експертът е установил вида на РС и неговия размер, отстоянията от края на активната лента на пътя, отсъствията на ограничителни системи за пътища. Вещото лице е посочило, че стълбът на съоръжението е на отстояние 7, 73 м, а до началото на габарита на РС - 3, 21 м. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановена писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил подадената от дружеството жалба. Решението е правилно. Експлоатацията на рекламно съоръжение, поставено в обхвата на пътя, е специално ползване на пътя, което с оглед на чл. 18, ал. 1 ЗП се разрешава от собственика на пътя или от администрацията, която го управлява. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия се разрешава от Управителния съвет на АПИ или от упълномощено от съвета длъжностно лице за републиканските пътища. Идентична по съдържание е и разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 НСПП, а чл. 6, ал. 2 НСПП изрично сочи, че компетентен да постанови отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътя е органът, компетентен да издаде разрешението. Законът изрично определя органът, компетентен да издаде отказ за специално ползване на пътя, и това е Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Възложеното задължение на председателя на Управителния съвет "да подпише уведомителното писмо" до адресата на издадения отказ за подновяване на разрешение не е делегиране на правомощие да се издаде разрешение, съответно отказ, за специално ползване на пътищата. Ето защо правилен е изводът на първоинстанционният съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Видно от съдържанието на оспорения отказ, органът не е изложил подробни фактически и правни основания, но предвид Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд мотивите на акта могат "да бъдат изложени и допълнително, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на акт. Мотивите могат да са изложени в допълнителен акт, включително такъв, последващ издаването на основания акт. Целите на законовото изискване за мотивиране - адресатът на акта да има възможност да организира защитата си и да се позволи на съда да извърши контрол за законосъобразност на акта, са постигнати с излагането на фактическите и правни основания в изготвения доклад, както и документа, с който на дружествотое съобщено за отказа да се преиздаде исканото разрешение. Разпоредбата на чл. 15 от Наредбата разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение регламентира изискванията към разрешителните за изграждане на рекламни съоръжения. От представените по делото доказателства, включително и приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, се установява по категоричен начин, че стопанисваното от жалбоподателя рекламно съоръжение попада в зоната за безопасност. Разпоредбата на чл. 73 ал. 1 от Наредба РД-02-20-2/28.08.2018 година за проектиране на пътища дефинира зоната за безопасност. Разпоредбата на чл. 74 от Наредбата класифицира зоните за безопасност по степени, като съгласно 74 ал. 4 т. 2 от същия подзаконов акт процесното съоръжение се явява трета степен риск за пътуващите. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липсва на разпределяне на доказателствената тежест. С разпореждане 1739 от 09.09.2024 г., с което делото е насрочено за открито съдебно заседание и са конституирани страните, съдът е разпределил доказателствената тежест между жалбоподателя и ответника, дал е указания на жалбоподателя, че следва да докаже с всички допустими доказателствени средства фактите и твърденията си в жалбата си. По делото не са останали неизяснени факти и обстоятелства от предмета на доказване, съдът е приел и заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, поради което не е възникнала необходимост от събиране на допълнителни доказателства, за които да бъдат насочени страните. Останалите оплаквания за процесуални нарушения имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви - чл. 172а, ал. 2 АПК. Твърденията на дружеството в първоинстанционното производство са обсъдени от съда, но са приети за неоснователни. Фактът, че първоинстанционният съд не е възприел доводите на жалбоподателя не означава неизпълнение на процесуални задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Безспорно е установено по делото, че конкретното рекламно съоръжение попада в зоната за безопасност. Този факт е достатъчен, за да обоснове правилността на извода на съда за материална законосъобразност на оспорения отказ. Изискването на закона е въведено с цел осигуряване сигурността на движението по пътя и в защита на здравето и живота на гражданите и тази цел има преимущество пред целта да се осигури търговската дейност и инициатива чрез разрешаване на специално ползване на пътя, чрез експлоатация на рекламно съоръжение, поред което не е предвидена правна възможност за спиране на действието на разрешението. Неоснователни са възраженията на касатора за неправилно приложение на Наредбата за проектиране на пътищата, която е в сила от 26.10.2018 г. След изтичане на 10-годишния срок на предходно издаденото на дружеството разрешение за специално ползване на спорното рекламно съоръжение - 04.06.2024 г., то не е годно да породи желаните и предвидени в него правни последици акт. Дружеството, с подаденото ново заявление за преиздаване на разрешение за специално ползване на РС, е сезирало органа с ново административно производство, в което са приложими действащият към момента на произнасянето на органа правен режим, на който следва да отговаря разрешението, т.е. издателят на акта е длъжен да съобрази правните норми към момента на постановяването му, а не към момента на издаване на първоначалното разрешение, чийто срок е изтекъл. Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон и е достигнал до правилен и обоснован правен извод за законосъобразност на административния акт, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за разноски, в полза на АПИ следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв. на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал.3 АПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд