Решение № 1122 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14274/2012 г.

Решение № 1122 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14274/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на директора на дирекция "Миграция" - МВР срещу решение № 5120 от 27.09.2012 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 11053/2011 г., с което е отменен мълчалив отказ на директора на дирекция "Миграция" - МВР за издаване на разрешение за пребиваване в Република България на Пол Аруике Ндукуе (Paul Aruike Ndukwe), гражданин на Федерална Република Нигерия. Със същото решение административната преписка е изпратена на административния орган за произнасяне с изричен мотивиран акт по молбата на Пол Аруике Ндукуе за издаване разрешение за пребиваване в Република България на чужденец при съобразяване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Подробни съображения се излагат в жалбата. Ответникът по касационната жалба - Пол Аруике Ндукуе, чрез своя процесуален представител, взима становище за неоснователност жалбата. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение № 5120 от 27.09.2012 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 11053/2011 г. е отменен мълчалив отказ на директора на дирекция "Миграция" - МВР за издаване на разрешение за пребиваване в Република България на Пол Аруике Ндукуе. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че липсата на мотивирано произнасяне на компетентния орган представлява съществено нарушение на чл. 26, ал. 9 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), както и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което препятства съдебния контрол, тъй като съдът не може да предполага или да замести липсващите мотиви на издателя на административния акт. С решението преписката е изпратена на директора на дирекция "Миграция" - МВР за произнасяне с изричен мотивиран акт по молбата на Пол Аруике Ндукуе за издаване разрешение за пребиваване в Република България на чужденец, като решаващият съд е дал подробни задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като е посочил приложимите разпоредби на националното право (чл. 24, ал. 1, т. 18 и т. 7 от ЗЧРБ), предвид обстоятелството, че чужденецът е чл. на семейството на български граждани (като съпруг на Шарин Акифова Азисова и баща на Рос Пол Ндукуе) по чл. 2, ал. 6 от ЗЧРБ и притежава виза по чл. 15, ал. 1 (данни за провеждане на съгласувателна процедура) от същия закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор относно фактите. Ответникът Пол Аруике Ндукуе е подал на 20.10.2011 г. с писмо с обратна разписка, получена в Дирекция "Миграция" - МВР на 24.10.2011 г., молба за разрешение за пребиваване в Република България с разрешен първоначален срок от една година на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 и т. 7 от ЗЧРБ, в качеството си на чл. на семейство на български граждани - съпруг и родител на такива. Към молбата са приложени документи, вкл. и молба по чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България (ППЗЧРБ) за провеждане на съгласувателна процедура с Дирекция "Консулски отношения" на МВнР за издаване на исканото разрешение за пребиваване без наличието на виза вид "D" за дългосрочно пребиваване. Правилно Административен съд София-град е приел, че е налице редовно от външна страна искане за издаване на съответното разрешение за пребиваване, придружено с надлежни документи, а непроизнасянето в срок от административния орган по искането за издаване на благоприятстващ индивидуален административен акт е приравнено на акт (по арг. на чл. 58, ал. 2, вр. чл. 149, ал. 2 от АПК). Посоченото нарушение на чл. 26, ал. 9 от ЗЧРБ, както и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е съществено, тъй като отказът за издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване следва да се мотивира, а мотиви не са изложени и в отделен акт по преписката. Неоснователен е доводът (единствен) в касационната жалба, че съдебният акт не е съобразен с материално-правните разпоредби, тъй като съгласно нормата на чл. 51, ал. 1 от ППЗЧРБ за получаване право на дългосрочно пребиваване чужденецът лично представя в дирекция "Миграция" - МВР или ОДМВР заявление по образец. На първо място, на основание чл. 30 от АПК, когато писменото искане не е подписано и при съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това. При непотвърждаване в срок производството се прекратява. От друга страна, съгласно специалната разпоредба на чл. 51, ал. 1 от ППЗЧРБ заявлението за получаване право на дългосрочно пребиваване се подава лично от чужденеца, а на основание чл. 53, ал. 2 от ППЗЧРБ в хипотезите на правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи или информация срокът за разглеждане на заявлението може да бъде удължен с два месеца, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че следва да предостави необходимите документи или информация в едномесечен срок. В случая не е приложена процедурата по чл. 30, ал. 1 от АПК (нито тази по чл. 51, ал. 1 или чл. 53, ал. 2 от ППЗЧРБ), а изготвеното писмо с рег. № ХВ-7023/2.11.2011 г. до Пол Аруике Ндукуе, с което се уведомява същия, че е необходимо да се яви лично за подаване на заявлението, не е изпратено до адресата, нито същият е уведомен за изготвянето му. В този смисъл позоваването на чл. 51, ал. 1 от ППЗЧРБ от касатора, е неоснователно. По изложените съображения, съдът счита, че не са налице твърдяните в касационната жалба пороци на атакуваното решение и същото следва да се остави в сила като обосновано и постановено в съответствие със закона. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд,