Решение № 72 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12576/2016 г.

Решение № 72 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12576/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 8539 от 11.07.2016 г., постановено по административно дело № 11717/2015 г., тричленен състав от пето отделение на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на П. М. Н. против заповед рег. № ЧР-03-40/25.08.2015 г. на министъра на правосъдието и е осъдил жалбоподателя да заплати на Министерството на правосъдието сумата 400 лева възнаграждение за юрисконсулт. Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от П. М. Н. от гр. П., действащ чрез пълномощника адвокат Босев. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Исканията са за отмяна на решението и на потвърдената с него заповед. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от касаторовия повереник адв. Босев, който възвежда и претенция за присъждане на деловодните разноски и представя писмени бележки, в които излага допълнителни аргументи в подкрепа на исканията. Ответникът по касация - министърът на правосъдието, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебната проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК пред тричленния състав на Върховния административен съд е била оспорената от П. М. Н. заповед рег. № ЧР-03-40/25.08.2015 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение като пробационен служител е прекратено. Издателят на заповедта е приел, че на 02.07.2015 г. Н. като инспектор в пробационна служба е приел от осъдения Р. Д. сумата 300 лв., за да облекчи режима на пробационните мерки, като вместо два пъти седмично лицето се регистрира един път месечно, и поведението на служителя е квалифицирано като тежки нарушения на служебната дисциплина съгласно чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗМВР, изразяващи се в използване на служебното положение за лична облага и злоупотреба с власт, както и като нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като е приел, че извършеното от Н. е в противоречие на т. 13, т. 31, т. 41 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" и уронва престижа на службата. По тези съображения със заповедта, предмет на оспорване, министърът е наложил на жалбоподателя процесното дисциплинарно наказание. След като се запознал с материалите от проверката по случая и събраните доказателства органът е приел и, че обяснения от служителя не са представени поради поведението на последния. В мотивите на проверяваното решение е прието за установено от фактическа страна, че жалбоподателят Н. е бил назначен като инспектор IV степен в пробационна служба - звено С. към сектор "Пробация - град С.", I категория при Областна служба "Изпълнение на наказанията"- С. С оглед данните в докладна записка вх. № 9683/02.07.2015 г. за приета от жалбоподателя Н. парична сума от лице, осъдено на пробация, министърът на правосъдието е образувал против служителя дисциплинарно производство и е назначил комисия като дисциплинарно разследващ орган. Комисията е събрала доказателства и е установила, че на 02.07.2015 г. Н., като служител на пробационна служба, е приел от Р. Т. Д., изтърпяващ наказание пробация, сумата 300 лв. (15 банкноти по 20 лв.), за да облекчи режима на регистрация на последния от два пъти седмично на един път месено. Получените от служителя банкноти са били белязани предварително с оглед провеждано оперативно мероприятие от оперативен работник от Главна дирекция на полицията - инспектор Тодоров. На това основание Н. е бил задържан и против него е образувано досъдебно производство № 11938 ЗМ № 183/2015 г. по описа на ГД "НП", прокурорска преписка № 4-691/2015 г. по описа на СГП. По-късно спрямо Н. е взета мярка за неотклонение "парична гаранция". При тези данни комисията е приела, че извършеното от Н. по приемането на парична сума от лице, изтърпяващо наказание в звеното, в което Н. е служител, представлява използване на служебното положение за лична облага, злоупотреба с предоставената власт и е в нарушение на т. 13, т. 31, т. 41 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана", задължаващи служителя да пази доброто име на институцията, да следва поведение, което не уронва престижа на службата и да не се възползва от правомощията си за лично облагодетелстване, като по този начин уронва престижа на службата. Тези действия комисията е квалифицирала като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, т. 8 и по т. 13 от ЗМВР и е предложила на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Н. е бил запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и с акта, с който временно е отстранен от длъжност, като е посочил адрес за връзка в двете заповеди, както и телефон на съпругата си във втората. Въпреки това опитите на дисциплинарноразследващия орган да връчи на служителя обобщената справка с материалите от разследването са били безуспешни, тъй като Н. не е намерен на посочения адрес нито от служителите в състава на дисциплинарно разследващата комисия, нито от служители в РУП - П., разговорът по мобилния телефон със съпругата му на посочения от жалбоподателя номер не е довел до връзка с последния, а пратката с материалите, изпратена чрез куриерска служба, не е получена. На 07.08.2015 г. служителят е бил поканен от дисциплинарнонаказващия орган да даде писмени обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно производство и във връзка с установеното в обобщената справка. Поканата е била изпратена чрез куриерска служба, но е върната на подателя без да е връчена, тъй като служителят не е открит на адреса. За да не уважи сезиралата го жалба срещу уволнителната заповед, решаващият съдебен състав от пето отделение на ВАС е приел, че предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание са осъществени и дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в нормативно установените рамки, като заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби и на целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Съдът е приел за установено, че на 02.07.2015 г. пробационният инспектор Н. е приел от осъдения на пробация Р. Д. сумата 300 лв., за да облекчи режима на регистрация на последния от два пъти седмично на един път месечно, и че това поведение на служителя правилно е квалифицирано като използване на служебното положение за лична облага и злоупотреба с власт (тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗМВР), тъй като действията на служителя не са в изпълнение на професионалните му функции и отговорности по организация и осъществяване на пробационните мерки, а са насочени към използване на властта, произтичаща от заеманата от него държавна служба за лично облагодетелстване. Същевременно това поведение на жалбоподателя е в противоречие и с правилата на чл. 13, чл. 31 и чл. 41 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана", които задължават държавния служител да пази доброто име на институцията, да следва поведение, което не уронва престижа на службата и да не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел. В случая поведението на Н. в качеството на инспектор в пробационна служба не е в изпълнение на присъщите за длъжността правомощия по организация и осъществяване на пробационните мерки с цел осигуряване на необходимото въздействие за поправяне и превъзпитание на осъдените лица, а в разрез с тези функции е създало възможност за осъдено лице да наруши режима на определените пробационни мерки. Извършеното от Н. освен дисциплинарен, има и нравствен аспект и е морално укоримо, тъй като е предприето от служител в пробационна служба, призван да съблюдава законността при изпълнение на наказанията с цел поправяне и превъзпитание на осъдените лица. Действията на Н. са повод да се направи заключение, че служителите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не изпълняват служебните си задължения, а злоупотребяват с правомощията си и използват служебното си положение за реализиране на лична изгода. Това несъмнено води до уронване престижа на институцията и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяние, несъвместимо с етичните правила, с което се уронва престижа на службата. Възраженията на жалбоподателя, че такива нарушения не са допуснати, са възприети като неоснователни, защото поведението му било установено от обясненията, дадени от осъдения Р. Д. и докладната записка, представена от началника от сектор "Пробация град С." Ц. Д. Жалбоподателовият довод, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, тъй като деянието му не е установено с влязла в сила присъда, също е приет за неоснователен, понеже дисциплинарната отговорност е различна от наказателната и се осъществява при различни предпоставки и ред, като в това отношение съдът се е позовал на нормата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР. Възражението на жалбоподателя за допуснати при постановяване на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушаване правото му на защита, е прието за неоснователно по съображения, че служителят е уведомен за образуваното против него дисциплинарно производство, като при запознаване със заповедта на дисциплинарнонаказващия орган е посочил адрес, а в акта за отстраняване от длъжност - и телефон на съпругата си за връзка, като по този начин изискванията на закона са изпълнени и на Н. е осигурена възможност за участие в дисциплинарното производство по избран от него начин. Обстоятелството, че същият не се е възползвал от правата си по закон, а материалите от разследването и обобщената справка, както и поканата на дисциплинарнонаказващия орган за представяне на обяснения по случая не са му връчени поради това, че въпреки усилията на дисциплинарноразследващия орган и на дисциплинарнонаказващия орган (посещения на адреса от членове на комисията, съдействие от органите на РУП - П., изпращане на материалите и поканата чрез куриерска служба) не е открит на адреса, който сам е посочил, а опитите за връзка на посочения от него телефонен номер са безуспешни, е единствено по негова вина и не обосновава съществено нарушение на процедурата по налагане на наказание. Процедурата по налагане на наказание е била спазена, правото на участие на жалбоподателя в дисциплинарното производство е било осигурено, а обстоятелството, че същият не се е възползвал от правата си да се запознае с материалите от разследването, да направи възражения и представи нови доказателства, да изрази становище и да даде обяснения по случая, според тричленния съдебен състав, е по преценка на служителя и по причини, които зависят единствено от него. Съдът е приел за неопроверган факта, че съпругата на Н. ползва и телефонния номер, съобщен от жалбоподателя по административната преписка, защото разговор със съпругата на Н. е проведен именно на телефона, посочен от жалбоподателя. По отношение на представените болнични листове, установяващи, че Н. ползва отпуск по болест от 15.07.2015 г. до 30.08.2015 г., от които 5 дни при болничен режим, а останалите при домашно-амбулаторен, в решението е посочено, че също не променят извода, че правото на защита на служителя не е накърнено, тъй като участието в дисциплинарното производство може да се осъществява и с помощта на друг служител (чл. 207, ал. 8, т. 2 от ЗМВР). Освен това определеният в болничните листове за по-голямата част от периода режим, предполагал, че лечението на служителя може да се провежда в домашни условия и следователно не препятства възможността същият да провежда телефонни разговори и да получава изпратените от разследваща комисия и от дисциплинарнонаказващия орган пратки съответно с материали от разследването и обобщената справка и с покана за представяне на обяснения. В случая всички опити и усилия на дисциплинарноразследващия орган за установяване на връзка с Н., включително опитите това да бъде направено със съдействието на служители от РУП - П., са осуетени от жалбоподателя. Настоящият петчленен състав намира съдебното решение за валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваният съдебен акт обаче е неправилен и страда от твърдяните от касатора пороци в степен, която обуславя предпоставки за приложимост на претендираните касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Основателно е касаторовото възражение, че неправилно съдът е приел в решението си, че в рамките на проведеното дисциплинарно производство не е нарушено правото на защита на пробационния служител. Решаващият съдебен състав безкритично е възприел изцяло становището на дисциплинарнонаказващият орган, че единствено по вина на П. М. Н. не е осъществена възможността на последния да участва в дисциплинарното производство, тъй като на посоченият от него телефонен номер е осъществена връзка със съпругата му и въпреки усилията на дисциплинарноразследващия орган Н. не е намерен на посочения от него адрес. В случая е игнориран неправилно фактът, че след освобождаването му от ареста в резултат на промяната на мярката му за неотклонение от "задържане под стража" в "парична гаранция" Н. е бил в дълговременен отпуск по болест, което обективно е препятствало възможността му да осъществи правото си на защита, както и възможността да ангажира свой колега да го представлява в дисциплинарното производство. Недооценено е останало и това, че през цялото време местонахождението и процесуалното качество на обвиняем на жалбоподателя (Н. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК с постановление от 03.07.2015 г.) е било известно на дисциплинарнонаказващия орган. Изложеното сочи на неналичието на приложното поле на чл. 206, ал. 5, т. 1 от ЗМВР, противно на приетото от органа и съда. Защитата в дисциплинарното производство е защита срещу фактите, изпълващи състава на дисциплинарното нарушение. В случая при извършване на проверката от дисциплинарноразследващия орган Н. не е дал обяснения по фактите, които впоследствие са залегнали като основание за издаване на заповедта, по независещи от него причини. С оглед на това заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при нарушаване на правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на обсъжданата заповед. Петчленният състав на Върховният административен съд споделя и възраженията на касатора, че за да се приемат в случая за установени и доказани обстоятелства, които осъществяват и състав на престъпление, за извършването на което Н. е привлечен и като обвиняем, при спор по фактите следва да е налице влязла в сила осъдителна присъда на наказателен съд или влязло в сила решение на гражданския съд, с което се установяват престъпни обстоятелства по предявен иск по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съгласно чл. 19, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от същия чл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), за държавните служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията, се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго. Съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Т. е. дисциплинарната отговорност е различна от наказателната, поради което поначало може да бъде реализирана независимо от обстоятелството дали са налице доказателства, че служителят е извършил престъпление. В случая обаче дисциплинарнонаказващият орган, за да обоснове наложеното наказание, е приел за установени и доказани факти, които имат характер на престъпни обстоятелства, при липса на влязла в сила осъдителна присъда относно тези обстоятелства. По делото не е спорно, че няма влязла в сила присъда по образуваното против Н. наказателно производство за приета като подкуп парична сума (престъпление по чл. 301, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/). Съгласно законовата презумпция същият се счита за невинен до доказване на противното, а по същество служителят е уволнен именно заради извършването на деяние, попадащо изцяло в хипотезата на визираното по-горе престъпление - т. е. уволнението му е резултат на недоказано виновно извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарнонаказващият орган е приел за установени факти - извършването на определени действия от страна на служителя, които действия осъществяват състав на престъпление по НК - чл. 301, ал. 1 от НК. Министърът на правосъдието е приел за доказани обстоятелствата, които са послужили като фактическо основание за издаване на заповедта, преди да е налице влязла в сила осъдителна присъда на наказателен съд. Чрез извършеното от служителя деяние, по отношение на което поначало вярно е прието, че е несъвместимо с етичните правила и уронва престижа на службата, се осъществява и състав на престъпление съгласно НК. Т. е. с едно и също деяние служителят е осъществил едновременно състав на престъпление и състав на дисциплинарно нарушение. Или казано по друг начин, елемент от фактическия състав на конкретното дисциплинарно нарушение (така както са описани фактите в заповедта) е извършването от страна на служителя на престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК. За да се приемат за доказани фактите, описани в заповедта, които факти покриват и състав на престъпление, е необходимо наличие на влязла в сила осъдителна присъда. Съпричастността на едно лице в извършването на каквото и да е престъпление се установява единствено и само с влязла в сила осъдителна причина. Законът допуска едно изключение от установеното правило и то е при произнасяне с решение на гражданския съд по предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 5 от ГПК в изчерпателно посочени хипотези. Когато с едно и също деяние едновременно се осъществява състав на дисциплинарно нарушение и състав на престъпление или когато извършването на престъплението е част от състава на дисциплинарното нарушение, то в тези случаи няма пречка да се търси както наказателна, така и дисциплинарна отговорност на служителите, но дисциплинарната отговорност се поставя в зависимост от установяването на факта на извършеното престъпление (т. е. от установяването на престъпни обстоятелства), което може да стане в случая единствено с влязла в сила присъда на наказателен съд. Не случайно законодателят е предвидил първо, че сроковете по чл. 195, ал. 4 от ЗМВР започват да текат от влизане в сила на присъдата и второ - че осъждането за умишлено престъпление от общ характер представлява отделно и самостоятелно тежко нарушение на служебната дисциплина. Ако се приеме, че дисциплинарнонаказващият орган има правомощия да налага наказание за деяние, което от фактическа страна, покрива състав на престъпление, преди да е налице влязла в сила присъда, то на практика би се стигнало до неприлагането на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, до обезсмисляне на нейното съществуване и до нарушаване на презумпцията за невиновност. Приемайки нормите на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 195, ал. 4 от ЗМВР законодателят е предвидил, че дисциплинарнонаказващият орган преди да наложи наказание в цитираната по-горе хипотеза, следва да изчака влизането в сила на осъдителна присъда на наказателния съд. В противен случай се губи смисълът на изключението, регламентирано в нормата на чл. 195, ал. 4 от ЗМВР - сроковете за налагане на дисциплинарни наказания за деяния, които осъществяват и състав на престъпления, да текат от влизане в сила на присъдата, а не от откриване на нарушението. В случая служителят, срещу когото е образувано дисциплинарно производство за поведение, несъвместимо с етичните правила и уронващо престижа на службата, когато това поведение от фактическа страна покрива и състав на престъпление, за което е привлечен и като обвиняем, може да бъде отстранен по реда на чл. 69 от НПК или по реда на чл. 214 от ЗМВР при наличието на предпоставките, визирани в закона. При всички случаи обаче дисциплинарнонаказващият орган, преди да се произнесе със заповед за уволнение, трябва да изчака произнасянето на наказателния съд и влизането в сила на осъдителната присъда, която по силата на чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК е задължителна за всички органи, съдилища, лица и организации. Безспорно е налице преюдициалност на спора по образуваното наказателно производство по отношение на дисциплинарното производство. Необходимостта да се изчака влизането в сила на осъдителна присъда е с оглед обстоятелството, че престъпления и престъпни обстоятелства, съгласно българското законодателство, могат да се установяват само по два начина: 1. от наказателния съд, чрез осъдителна присъда, и 2. по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК, при изчерпателно изброени хипотези, в които граждански съд може да се произнесе по предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство. Никой друг - било то административен орган или съд, различен от посочените по-горе, не разполага с компетентността да установява престъпни обстоятелства дори и инцидентно във връзка с решаването на друг спор, който му е подведомствен или подсъден. Приемането на обратното би довело до нарушаване на презумпцията за невиновност. Следователно, за да се приемат за установени и доказани обстоятелства, които осъществяват и състав на престъпление съгласно българския наказателен закон, следва да е налице влязла в сила осъдителна присъда на наказателен съд или влязло в сила решение на гражданския съд, с което се установяват престъпни обстоятелства по предявен иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК. Изложеното по-горе води до следните изводи: 1. дисциплинарното нарушение, за което на касатора е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", не е доказано; 2. обжалваната в първоинстанционното производство заповед е постановена при липса на материалните предпоставки за издаването й, поради което същата е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че горните мотиви са в унисон и в съответствие с разбирането, изразено по тези въпроси във влезли в сила други съдебни решения на Върховния административен съд по сходни казуси, като в същият смисъл е налице съдебна практика, която настоящият съдебен състав споделя - касае се за решение № 2439 от 09.01.2015 г. по административно дело № 6893/2014 г. по описа на ВАС, решение № 12632 от 23.10.2014 г. по административно дело № 5694/2014 г. по описа на ВАС, и др. Няма пречка разбира се при влизане в сила на осъдителна присъда по отношение на П. М. Н. за извършено от него престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, да бъде издадена нова заповед от страна на дисциплинарнонаказващия орган, с която на Н. да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Няма пречка същият да бъде отстранен от длъжност по реда на чл. 69, ал. 1 от НПК до приключване на наказателното производство с влязла в сила присъда (а той със заповед № ЧР-03-33/02.07.2015 г. на министъра на правосъдието по реда на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР временно вече е отстранен от длъжност), след което да му бъде наложено дисциплинарното наказание "уволнение" от датата на отстраняването, предвид разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от ЗМВР. Така че настоящата инстанция не счита, че следва да възприеме безкритично констатациите и изводите на дисциплинарнонаказващия орган, както е сторил първоинстанционният състав. Като е приел обжалваната заповед за законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея, тричленният състав е постановил своя акт в нарушение на материалния закон. Съдът неправилно е тълкувал материалноправните предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. т. 7, 8 и 13 от ЗМВР, приемайки, че в случая същите са налице, тъй като е доказано извършено нарушение на служебната дисциплина. Визираните пороци сочат наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби при издаване на оспорената заповед. Съвкупната преценка на релевантните факти и правния регламент обективират наличие за процесната заповед на предпоставки за приложимост на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна. Предвид изложеното, основателна се явява първоначалната жалба на Н. с искане за отмяна на заповедта на министъра на правосъдието, с която му е наложено дисциплинарното наказание. Достигайки до различни от направените изводи, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и вместо отмененото съдебно решение трябва да бъде постановено друго, с което заповед рег. № ЧР-03-40/25.08.2015 г. на министъра на правосъдието да се отмени като незаконосъобразна. При този изход на спора основателно се явява акцесорното искане на касатора за присъждане на сторените деловодни разноски за двете инстанции, в размер общо на 1505 лева, от които 1500 лева заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения да го представлява в съдебното производство адвокат съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 01.09.2015 г. (л. 12 от първоинстанционното дело) и 5 лева заплатена държавна такса по сметка на ВАС (л. 2 от настоящото дело). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение второ, и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия,